Европейската комисия изпрати в понеделник един от най-големите пакети от наказателни процедури срещу България за това, че тя не прилага европейското законодателство. Освен три нови процедури се продължават други три, а в един случай комисията прибягва до крайната мярка в отношенията с държави нарушители - дело в Съда на ЕС.

България е изправена пред налагане на съдебна глоба, ако адвокатите й не успеят да защитят пред висшия съд на ЕС аргументи защо тя не прилага Директивата за теста за пропорционалност. Тя задължава националните власти да правят оценка за въздействието върху регулацията на професиите всеки път когато правят законови промени в тази област.

Комисията намира, че три и половина години след изтичането на крайния срок за включването на директивата в българското законодателство това още не е направено и България не е гарантирала, че парламентарните изменения преминават предварителна оценка за пропорционалност. Освен това България не е въвела механизъм за осигуряване на независимост и обективност на оценките за пропорционалност, изготвени от професионални организации, например чрез прегледи на такива оценки за пропорционалност от надзорни или независими органи.

Комисията изпраща писмо, с което дава два месеца на България да започне да прилага принципа "замърсителят плаща" при изчисляване на таксата за управление на отпадъците

Този принцип е залегнал в директивата за отпадъците от 2008 г. и изисква първоначалният производител на отпадъци или настоящите или предишни притежатели на отпадъци да поемат разходите за управлението им (включително събиране, транспортиране, оползотворяване (сортиране) и обезвреждане на отпадъци).

В България разходите за управление на отпадъците, които плащат гражданите и фирмите, се базират до голяма степен на данъчната стойност на имота и не отчитат съответните параметри като количеството генерирани битови отпадъци. Никоя друга европейска държава не прилага подобна система за изчисление.

Еврокомисията е изпратила първо предупреждение, с което изисква да се направят законови промени, съответстващи на европейското право през юли 2023 г.

Ако до началото на 2025 г. законовите поправки не влязат в сила, съдебен иск срещу българските власти ще бъде започнат и по този въпрос, предупреждават от Брюксел.

Европейската комисия решава да продължи вече започнатите наказателни процедури за винетките и за наетите транспортни средства, тъй като отговорите, дадени от София, не я задоволяват.

Директивата за евровинетките определя общи правила за налагане на такси, базирани на изминатото разстояние (тол такси), и потребителски такси, базирани на времето (винетки), което позволява на държавите членки да възстановяват разходите за инфраструктура (строителство, експлоатация, поддръжка) чрез такси и винетки.

От 2022 г. тези изисквания се отнасят и за пътнически автомобили, автобуси и малки тежкотоварни превозни средства. Ревизираната директива също така изисква разходите за околната среда от замърсяването на въздуха да бъдат включени в системите за таксуване, за да определят такси въз основа на емисиите на CO2 от превозното средство с цел намаляване на емисиите и насърчаване на по-чисти тежкотоварни превозни средства.

Крайният срок за транспониране на директивата в националното законодателство беше 25 март 2024 г. и до момента София не е изпълнила задължението си да докладва как е приложила този стандарт в българското законодателство.

Няма вест от българското правителство и за прилагането на европейската директива за наетите превозни средства.

Тя определя минимални стандарти за използването на наети превозни средства без шофьори за превоз на стоки, които трябваше да започнат да се прилагат най-късно от август 2023 г.

Българските власти посочиха, че работят по мерки за транспониране, но последните все още не са приети, пише Европейската комисия.

В понеделник комисията реши да отвори три нови наказателни процедури срещу България. Те се отнасят до услугите, обществените поръчки и Закона за цифровите услуги.

Комисията смята, че българският Закон за електронното управление, приет през ноември 2019 г., нарушава задълженията по Директивата за обществените поръчки, тъй като възлага предоставянето на електронни услуги на електронното правителство, използвани от публичната администрация, на частна компания, въпреки че не са изпълнени условията за директно възлагане на поръчка при изключителни обстоятелства.

Според комисията тези договори нарушават правилата на ЕС за обществени поръчки и принципа на равно третиране и прозрачност.

България влиза в полезрението на Брюксел и заради правилата за професионални квалификации, които би трябвало да улесняват предоставянето на временни и случайни услуги от граждани и фирми от други европейски държави в България.

По изключение за професии, които имат отражение върху общественото здраве и безопасност, държавите членки могат да проверяват квалификациите, преди да разрешат предоставянето на услуги. Но тъй като проверките могат да отнемат повече време, те могат да се правят само при строги условия, по-специално когато липсата на професионална квалификация може да доведе до сериозни увреждания на здравето или безопасността на получателя на услугата.

Според еврокомисията България изисква предварителни проверки в повече случаи, отколкото е предвидено от законодателството, и по-специално в строителството, транспорта и бизнес услугите.

За първи път срещу България се отваря наказателна процедура и по Закона за цифровите услуги. Причината е че не е посочила национален координатор на цифрови услуги, който би трябвало да следи за прилагането на закона към доставчиците на услуги. Регулаторът трябваше да бъде назначен преди 17 февруари.

Освен това комисията е открила, че в българското законодателство няма предвидени санкции за нарушаването на европейския закон за цифровите услуги.