Европейската комисия определи като "критично" положението с обучението на възрастните, с компютърните умения и с риска от бедност сред децата в Българите в доклад за трудовия пазар в ЕС, публикуван в сряда.

Според документа, който е част от Европейския семестър - механизъм за координиране на икономическата и социалната политика в ЕС, важен за плана за възстановяване, нивата на обучение на възрастните и компютърните познания на българите са сред най-ниските в ЕС и представляват "критична ситуация", а децата в риск от бедност са в най-висок процент.

Под 10% от българите участват в общи или професионални форми на обучение, след като се дипломират, при 39.5% за ЕС. При компютърните умения - едва 35.5% от българите са цифрово грамотни срещу 55.6% за ЕС.

Еврокомисията смята, че по двата показателя, важни за трудовия пазар, България трябва да положи "значителни усилия" за догонване, ако иска да бъде конкурентоспособна част от пазара.

Като критично се оценява и нивото на децата в риск от бедност или социално изключване, които са 33.9% при 24.8% за ЕС. Така рискът от деца, отглеждани в бедност в България е най-висок сред 27-те страни от ЕС, се казва в анализа на Брюксел.

При възрастните ситуацията с бедността се оценява като по-малко тревожна, но изискваща наблюдение. Отбелязва, че за една година броят на хората, които е възможно да изпаднат под линията на бедност, е спаднал с 2.2% и сега в тази ситуация е всеки трети българин (30%) срещу по-малко от един от петима за ЕС (21.3%).

Въпреки подобренията уязвими групи като като роми (81%), хора с увреждания (42.4%) и живеещи в селските райони (39.3%) са били по-изложени на рискове от бедност или социално изключване от останалите жители на България, се казва в доклада.

Комисията отчита, че социалните плащания и усилията за изравняването на доходите през 2023 г. са позволили "слабо подобрение" по отношение на хората, които са в риск от бедност.

Европейската комисия смята, че трябва да се наблюдава и нивото на включване на децата под три години в ясли и градини, тъй като то е по-ниско от средните нива (17.4% срещу 37.5% за ЕС). Смята се, че то е важно, тъй като липсата на социални навици може да влоши перспективите на децата, когато достигнат училищна възраст.

макар и със значителни регионални различия", констатира Комисията.

През 2023 г. е достигнато най-високото ниво на заетост в историята - 76.2%, което е сравнимо с положението в другите европейски държави.

Комисията обаче забелязва значителни разлики между регионите, като в югозападния, където е София, са заети 85.5% от жителите, докато в Северозападна България заетостта е едва 67.2%.

Отбелязват се и значителни различия между групите от населението, особено по отношение на заетостта на хората с увреждания, от които едва 39.5% работят и тенденцията е низходяща през последните години.

Въпреки че намалява, делът на младите българи, които не работят и не учат, също е по-висок от средния за Европа -13.8% през 2023 г. при средно 11.2% за ЕС.

Европейската комисия стига до извода, че България е изправена пред потенциални рискове за възходяща социална конвергенция, които налагат тя да бъде наблюдавана по-изкъсо от Брюксел особено в шестте области, които са анализирани в доклада за заетостта.