В полунощ на Нова година българите, които помнят границите, опашките за визи пред посолствата и почти непреодолимата сложност в пътуването в чужбина, ще празнуват свободата си. За поколенията, за които това е литературен или исторически спомен, ще е още един начин да се почувстват европейци.

17 години след като България стана част от ЕС, тя беше допусната в пространството за свободно пътуване на съюза - по-известно като Шенген. Първо, на 31 март 2024 г. бяха премахнати граничните проверки на летищата, а на 1 януари 2025 г. това ще стане и по сухопътните граници.

Премахването на граничния контрол е също толкова добра новина и за останалите европейски граждани, идващи в двете нови членки. Те ще пътуват при същите условия като българите. За неевропейските граждани остават изискванията за притежаване на международен паспорт, а при нужда - и на шенгенска виза, за да посетят или напуснат страната.

Шенгенското безвизово пространство се управлява по силата на Шенгенския граничен кодекс - общи правила, определящи начина за пресичане на външните и вътрешните граници на ЕС.

Съгласно него от 1 януари за българско-гръцката граница ще отпадне граничният контрол и ще се променят правилата за пътно движение. На север - по българско-румънската и румънско-унгарската, те ще се запазят още шест месеца.

Последното беше договорено между вътрешните министри на Австрия, България и Румъния през октомври по искане на Виена, където продължават да се опасяват, че новината за премахването на граничните проверки ще даде нов тласък на трафика на мигранти към вътрешността на Европа.

Докато правилата "слягат", през Дунава и в Трансилвания автомобили и камиони ще продължават да бъдат спирани. За разлика от режима досега обаче, тези проверки ще бъдат по-редки, а не систематични. Те ще се извършват от полицаи, не от граничари.

Обичайно проверките ще засягат превозни средства, които потенциално могат да превозват по-големи групи хора - като влакове, автобуси, микробуси и камиони.

Проверките се извършват в граничната зона, като полицейският патрул спира превозното средство и проверява документите на пътуващите, а при необходимост и багажа им. Проверката може да не засегне всички пътници, а само тези, които полицаите смятат за рискови.

Такива проверки нямат за цел граничен контрол и "се основават на обща полицейска информация и опит по отношение възможни заплахи за обществената сигурност и целят по-специално да се противопоставят на презграничната престъпност".

Такива проверки могат да се правят не само във връзка с незаконната миграция, но и при друга полицейска информация за заплахи за сигурността, които всяка държава определя сама. Независимо от Шенген, охраната на собствените граници остава задължение на отделните държави, които могат да вземат различни мерки, за да гарантират собствената си сигурност, и Брюксел гледа да не им се меси в това.

За българи и румънци отпадат граничните проверки при влизане през сухопътните граници на Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн от други шенгенски държави, както и за пътуване до Исландия.

Шенгенският кодекс предвижда отпадането на всички ограничения на скоростта в граничните зони, като тя се определя само от пътните условия.

Вероятно с времето ще бъдат премахнати и част от граничните съоръжения - като будки, бариери, пътни знаци и заведения, но тук европейското законодателство дава значителна свобода на властите да преценят какво им е необходимо.

На много места в Западна Европа, границата представлява само една указателна табела с името на държавата, която често е трудно забележима поради скоростта, с която се преминава през нея. Другаде, различни сгради и съоръжения са изоставяни да се саморазрушават, напомняйки какво е било преди 14 юни 1985 г., когато Германия, Франция и страните от Бенелюкс подписват конвенцията за създаването на Шенеген.

Тук принципът е, че властите трябва да имат готовност при нужда да възобновят граничния контрол.

Тъй като в случая на България отпадането на шенгенските ограничения означава и отварянето на гръцката граница (досега единствената шенгенска държава без шенгенски сухопътни граници), то е логично трафикът значително да се увеличи, така че е вероятно в пиковите периоди задръстванията отново да бъдат кошмар за пътуващите. Поне докато България не успее да завърши магистрала "Европа".

На останалите гранични пунктове - Илинден - Ексохи, Златоград - Термес, Ивайловград - Кипринос, Маказа - Нимфея и Свиленград - Орестиада, движението трябва да е свободно и безпрепятствено още в първия час на новата 2025 година.

Шенгенското законодателство позволява в случай на сериозни рискове за сигурността шенгенските държави да възобновяват временно граничните проверки. Тази възможност е описана в кодекса по-скоро като изключение, със срок на действие от 30 дни до не повече от шест месеца и като крайна мярка. На практика ситуацията е различна. Като както България, така и Гърция могат да върнат проверките във всеки момент, като от тях се изисква само да предупредят отсрещната страна и Европейската комисия за това.

В момента девет шенгенски държави са обявили такива проверки, като изтъкват различни причини за това като засилен трафик на мигранти, претоварване на системата за даване на убежище, войната на Русия в Украйна, напрежението в Близкия изток, тероризъм, организирана престъпност, риск от нападения срещу еврейската общност, опасения от саботажи срещу енергийни обекти и Юбилейната година на католическата църква:

Причина за връщане на граничния контрол могат да са и големи спортни събития или събирания на световни лидери, но те обикновено са по-краткосрочни като действие.

За граждани на ЕС обикновено не е необходимо показване на паспорт или лична карта при пресичане на вътрешните граници на шенгенското пространство. Когато шенгенска държава прилага временен граничен контрол, показването на валиден паспорт или лична карта е възможно да бъде поискано от властите.

Шофьорската книжка не се признава за документ за пътуване.

Властите са задължени да дадат "всяка разумна възможност" за получаване на необходимите документи или да позволят доказване на европейско гражданство, преди да откажат достъп до определена държава.

При пътуване с непълнолетни или с деца, които имат други законни настойници или само с единия родител, децата може да се нуждаят от допълнителен (официален) документ, подписан от техните родители, втори родител или законен настойник, който им позволява да пътуват.

По този въпрос няма общи правила и всяка държава решава дали изисква детето да има официално разрешение от своите родители или настойници.

Без промяна след Нова година остават пътуванията от България към Сърбия, Северна Македония и Турция. По границите и с трите държави би трябвало да има засилено присъствие на гранични служители от европейската гранична агенция "Фронтекс".

Агенцията вече утрои присъствието си в България в началото на годината.

Съгласно декларацията от Будапеща, подписана между Австрия, България и Румъния, сега по границата с Турция се изпращат още 100 служители на "Фронтекс". От тях 25 ще са български, 20 унгарски, 15 австрийски и 40 румънски.

Няма да се промени и пътуването до Кипър и Ирландия, които макар и част от ЕС не членуват в Шенген и не спазват общите правила.

Без промяна остава и влизането и излизането от България през международните летища. Там шенгенската свобода настъпи на 31 март и преминаването отнема значително по-малко време.

По принцип пресичането на вътрешни шенгенски граници не изисква носенето на документ за самоличност от европейските граждани, но българското законодателство изисква личната карта да е винаги на разположение, така че е препоръчително да е наблизо при нужда.

Противно на разбирането, че Шенген е възможност за бързо и лесно пътуване из Европа, той не е само това. Правилата предвиждат още:

С цялостното си интегриране в Шенген България вече има пълен достъп до шенгенската информационна система, а това означава достъп до базите данни на 29 държави за издирвани престъпници, откраднати автомобили и други ценни вещи, отвлечени хора и други полезни данни, до които България имаше основно пасивен достъп.

През последните 20 години разширяването на Шенген се забавяше правопропорционално на увеличаването на мобилността по света, която направи пътуването до отдалечени части на планетата постижимо за повече хора. Това увеличи миграционните потоци по целия свят и накара Брюксел да преформулира политиката си на свободно пътуване, акцентирайки върху защитата на външните граници, за да не се виждат вътрешните. Все по-рядко се чува, че Шенген е едно от най-големите постижения на ЕС, и все по-често, че съюзът трябва да подсилва защитата си, за да отстоява ценностите си, социалния си модел и своето оцеляване.

През годините България неколкократно настояваше да получи достъп до политиката за свободно движение, определяща част от свободното движение на хора, стоки и услуги - кислородът на европейския общ пазар. Първият позитивен доклад за нейната техническа готовност от Европейската комисия датира от 2011 г.

Опитите с годините се разредиха, но единственото обяснение, което българите получаваха от своите политици, беше, че неуспехите им да премахнат пречките пред свободното пътуване се дължат на несправедливо отлагане заради вътрешнополитически проблеми в други европейски държави. Това е вярно само отчасти.

Един вътрешен министър от ГЕРБ дори твърдеше, че е останала само една стена за боядисване, но никога не се каза коя е тя и защо не се боядисва най-после.

През десетилетието, в което българите очакваха отпадането на границите, повечето западни и скандинавски държави се редуваха да блокират членството в Шенген, изтъквайки предимно причини, свързани с върховенството на правото в България.

Влизането стана най-после възможно едва след отмяната на Механизма за сътрудничество и проверка, въведен от ЕС като предпазна клауза за България и Румъния при влизането им, за да ги накара да довършат съдебните си реформи и установяването на върховенството на правото. ЕС "се предаде" по отношение на България и Румъния през септември 2023 г., признавайки на практика, че начинът, по който беше създаден механизмът (по-известен като мониторинг), не позволява ефективен натиск върху хода на реформите поради липса на санкции. Така двете държави сами определяха темпа на промени, а това забави много процеси, включително Шенген.

За късмет на двете държави отпадането на наблюдението съвпадна с временен спад на миграционния натиск срещу Европа, което създаде атмосфера, позволяваща възразяващите държави да бъдат сведени до една, а в ЕС това винаги означава, че влизането е само въпрос на време.

За България и Румъния това време е сега.