Въпреки че ощастливи 25 милиона българи и румънци, които след 11 години на чакане най-после бяха приети в Шенген, унгарското председателство на ЕС не успя да постигне целта си да "направи Европа отново велика", както гласеше мотото му.

С прекомерната си амбиция за еднолични "мирни инициативи" Виктор Орбан ядоса повечето европейски лидери, предприемайки несъгласувани визити в Украйна и в Китай, и се срещна с Владимир Путин в Кремъл. След шест месеца начело на ЕС той беше принуден да признае, че най-големите постижения на председателството са разширяването на Шенген и напредъкът с две балкански държави, които отвориха нови преговорни глави. А това не е кой знае колко "велико".

Орбан направи така, че Брюксел да чака с по-голямо нетърпение поемането на председателството от Полша на 1 януари, отколкото получаването на коледните подаръци.

Някои наблюдатели обаче предупреждават срещу високите очаквания за Полша, където през май ще има президентски избори. Макар че кандидатът на "Гражданската коалиция" на премиера Доналд Туск, кметът на Варшава Рафал Царковски, изглежда в добра позиция да ги спечели, те смятат, че председателството няма да се заема с въпроси, които са особено чувствителни за полските избиратели, и ще акцентират в Брюксел на други - като цените на енергията и бъдещето на фермерите, които са важни за тях.

Варшава, някога близък партньор от сега залинялата Вишеградска четворка, на свой ред не крие, че не иска да я сравняват с Унгария.

Без да го обяснява изрично, полският министър явно имаше предвид отказа на евродепутати да изслушат някои унгарски министри, както и на еврокомисията да се срещне с правителството в Будапеща - традиционни елементи от всяко председателство, чиято работа е да улеснява диалога между институциите и между страните членки.

С управленските кризи в Германия и във Франция председателството дава шанс на Полша да заяви по-видимо присъствие сред силните в Европа, потвърждавайки изместването на центъра на гравитация в ЕС към Централна Европа.

Затова тя е в добра позиция с правителството на Доналд Туск в Брюксел - неговото второ голямо завръщане само година след като спечели изборите и успя да отблокира всички замразени финансови средства на Полша. Той беше триумфално приветстван в Брюксел след годините досадни спорове с националистите от "Право и справедливост", гледани накриво заради нескончаемите проблеми с върховенството на правото.

Застъпването на Полша начело на Съвета на ЕС идва само пет години след като Туск председателства два мандата Европейския съвет, преди да поеме председателството на ЕНП, която ръководеше само допреди две и половина години.

Самият Туск няма нужда да обикаля европейските столици в търсене на подкрепа, само в последния месец той беше посетен във Варшава от френския президент Еманюел Макрон, от шведския премиер Улф Кристершон и от най-вероятния бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц.

ЕС гледа с надежда на полското председателство, изправен пред влизането на Доналд Тръмп в Белия дом, заради специалните й отношения със САЩ. С една от най-влиятелните общности зад океана, която този път даде значително по-голяма подкрепа на републиканците. Няма друга европейска държава, която да е в по-добра позиция, дори Унгария.

Поляците са настроени решително и няма да се възползват от обичайното плавно започване на годината. Първото събитие на председателството е на 3 януари, а първата работна среща - на 9-и, когато еврокомисарите ще бъдат в Гданск за координиране на работата през следващите шест месеца.

За втората си вахта начело на ЕС за 20-те години откакто е член, Варшава предлага повече работа и по-къс девиз от унгарския - "Сигурност, Европо!". Около него са обединени седем приоритета, всичките свързани с европейската сигурност.

Според министър Шлапка полското председателство ще се опита да привлече повече държави към убеждението, че сигурността е най-важният приоритет за Европа.

Председателството е обединило темата около седем вида сигурност, поставяйки акцента върху отбраната и икономиката:

Вън от всякакво съмнение е, че Полша ще възобнови дискусията около помощта и възстановяването на Украйна, както и усилията за нейната интеграция като страна, кандидат за членство - все въпроси, подминавани от Унгария.

Подкрепата за воюващия съсед на Полша остава в центъра на вниманието по отношение на външната сигурност, като председателството си поставя за задача да осигури равномерност на изплащане на планираните пакети от военна и финансова помощ за Киев.

Засега Варшава не използва думата "санкции" сред приоритетите си, но през трите години на войната тя е един от най-активните радетели за тяхното увеличаване. Премиерът Туск вече даде да се разбере, че ще се опита да разшири енергийния им аспект, обхващащи доставките на руското ядрено гориво за АЕЦ в Източна Европа, както и вноса на втечнен природен газ. Няма съмнение, че председателството ще направи възможното да засили икономическия натиск върху Кремъл, с нови санкции и с удължаването на част от настоящите, които трябва да бъдат подновени в края на януари.

За Полша ще е от особена важност и да размрази плащанията на страните членки от Европейския механизъм за подкрепа на мира - фонд, блокиран от една година от Унгария. Под различни предлози Будапеща успя да разтегли решаването на въпроса с освобождаването на вече над 9 млрд. евро за вече направени доставки на оръжие и боеприпаси.

Сега Унгария иска да се изчака влизането на Тръмп в Белия дом, за да се види дали той ще продължи да помага на Киев. Самата Унгария не изпраща военна помощ на Украйна, така че няма какво да получава от фонда, но задействането му ще наложи да внася в него, тъй като той се пълни чрез вноски на страните членки.

Европейската комисия е планирала и нов транш от лихвите от замразените руски активи, който полското председателство трябва да договори между страните членки до февруари.

Полша не си поставя за цел да започва мирни преговори, но премиерът Туск вече даде да се разбере, че въпросът за войната отново ще се изкачи сред водещите приоритети на ЕС. Наскоро той призова западните лидери "да спрат да спекулират за възможно поражение на Украйна":

Председателството ще направи възможното да притисне европейските правителства, които се колебаят за увеличаването на разходите си за отбрана. С 4.2% от БВП, които планира да увеличи до 4.7% догодина, Варшава има как да впечатли Тръмп.

За февруари е насрочена извънредна среща на върха на ЕС в Брюксел, на която да бъде решено как ще бъде финансирано европейското усилие за подхранване на отбранителната индустрия. Дотогава, изглежда, Европейската комисия ще е готова с предложението си, обещано за първите 100 дни от мандата й. Възможностите са различни - от прехвърляне на бюджетни средства, до заемане на дълг на международните пазари и емитирането на облигации.

Според Варшава в европейския бюджет след 2027 г., дебатите по който вече започват, трябва да бъде отделено перо за сигурност и отбрана, каквото липсва в момента, ЕС да увеличи значително собственото производство на оръжие и боеприпаси и да изгради собствени вериги на доставки, намалявайки зависимостта си от чужди производства и компоненти.

Председателството обещава инициативи за засилване на сигурността в граничещото с Русия Балтийско море и по изграждането на Европейския въздушен щит - обща система за ПВО защитата, към която се е присъединила и България.

За февруари в Брюксел е планирана извънредна среща на върха на лидерите на ЕС, чиято единствена тема е европейската отбрана.

Макар повечето наблюдатели да са скептични, че шест месеца ще стигнат, Полша е амбицирана да постигне намаляване на енергийните цени за бизнеса и домакинствата, които според министър Шлапка сега са по-високи от тези в САЩ и Китай и дърпат надолу европейската конкурентоспособност.

Полското председателство ще насърчава действия, насочени към пълно оттегляне от вноса на руски енергийни източници, като смята за недостатъчни отказа от руските въглища и намаляването с 2/3 на газовите доставки, постигнати след началото на войната в Украйна.

Предупреждението на Тръмп, че Европа трябва да купува повече американски втечнен газ, иначе ще бъде наказана с търговски мита, идва точно навреме за полските планове да ограничи вноса му от Русия.

В по-ранни изказвания полският премиер е заявявал намерения за повишаване на бариерите пред вноса на руски втечнен природен газ от ЕС, както и насочване към ядрените технологии и веригата за доставки на гориво, които продължават да увеличават приходите за Кремъл.

За пролетта е обещана и пътна карта от Европейската комисия за за постепенно премахване на енергийната зависимост от Русия.

На икономическия фронт амбициите на полското председателство са в интерес и на България. Варшава, която е най-големият получател на европейско финансиране по линия на политиката за сближаване, ще се бори за запазване на кохезионните фондове, на които част от страните са хвърлили око като възможност за финансиране на нови потребности като нуждите за отбрана.

По отношение на икономическата сигурност Полша иска да се концентрира върху разтоварването на бизнеса от излишна бюрокрация и постепенното интегриране на украинската икономика в европейския общ пазар.

България ще трябва да разчита повече на ЕЦБ и на Европейската комисия, ако желае да продължи към целта си за влизане в еврозоната, тъй като Полша като държава, която не използва еврото като официална валута, едва ли ще прояви интерес към нейните планове.

Ако България все пак успее да се добере по-навреме до положителен допълнителен доклад, Варшава би била по-благосклонна към нейните амбиции, отколкото строгата Дания, която застава начело на Съвета на ЕС през юли. Окончателното решение за влизане в еврозоната е на Съвета на ЕС, чийто дневен ред се подрежда от председателството.

Начело на европейските фермерски протести от самото начало на 2024 г., Полша извежда сред приоритетите си бъдещето на селскостопанската политика на ЕС. Еврокомисията вече започна преглед, за да набележи промени след 2027 г., и е малко вероятно той да се хареса на Варшава, която запазва резервите си към климатичните политики на Европа и към Зелената сделка, смятайки ги за прекалено радикални.

Варшава смята, че ЕС трябва да гарантира, че производителите извън ЕС спазват стандартите на ЕС за качество, безопасност и устойчивост на храните, явен намек за подписаната от еврокомисията сделка с държавите от МЕРКОСУР, която Полша не харесва.

Работата по правното изглаждане и превода на текста на договора обаче, изглежда, ще отнеме повече от шест месеца и на Полша едва ли ще й се наложи да направлява преговорите по ратификацията на договора, които може да отнемат и години.

Полското председателство ще се опита да обърне вниманието в Брюксел върху сигурността на източната граница на ЕС, където доказателствата, че Русия и Беларус организират групи мигранти от Африка и Азия, за да оказват натиск върху балтийските държави и Полша, вече изглеждат системни.

По данни на европейската гранична агенция Фронтекс процентно ръстът на незаконни мигранти по нея е най-висок през 2024 г. (+190%), макар като числа Средиземноморието продължава убедително да води.

Европейската комисия през декември отпусна допълнително 170 млн. евро на балтийските държави, Полша, Финландия и Норвегия, за да подобрят контрола на границите си с Русия и Беларус, и допусна като възможен временния отказ от даване на убежище, който Доналд Туск обяви през есента.

Защитата на външните граници на ЕС е акцентът в приоритета "вътрешна сигурност", където Полша се надява на успехи и в подготовката на Европа за реакция на природни бедствия след катастрофалните наводнения в Централна Европа.

Русия е обект и на още един полски приоритет - информационната сигурност, където Варшава обещава инициативи за справяне с хибридните атаки и дезинформацията.

По отношение на здравната сигурност председателството смята да се съсредоточи върху подобряването на сигурността на лекарствата и диверсификацията на веригите за доставка. Един от големите производители на медикаменти в Европа, Полша иска да осигури подкрепа за тяхното производство в ЕС.

Очаква и споразумение между страните за препоръки за начините за подобряване на психичното здраве на децата и юношите в цифровата среда.