Когато правителството казва, че ще напише нов бюджет, за да отрази в него внезапно изникналата дупка от 18 млрд. лв. и че няма да поиска в момента нова оценка за влизане в еврозоната, то не казва всичко. Например, коя е по-малката злина, която възнамерява да поднесе на гражданите - ново, дългосрочно отлагане на еврото или значително намаляване на разходите.

Едно от първите решения на новото правителство беше да изтегли проектобюджета за 2025 г. на служебния кабинет, който депутатите дори не допуснаха до разглеждане. Заявката, която дава ГЕРБ е, че ще предложи бюджет с дефицит до 3%, за да отговаря на критериите за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. Още през есента институциите прогнозираха, че този последен критерий ще бъде изпълнен някъде в началото на 2025 г.

Почти веднага след съставянето на правителство коалиционният съвет за съвместно управление намери, че написаният проектобюджет е неподходящ, и ще трябва да се изготви нов. Решението беше предшествано от подгряващи изявления на новия финансов министър Теменужка Петкова, че влизайки в правомощията си правителството се е убедило, че в държавните финанси е зейнала дупка от 18 млрд. лв., възникнала в резултат на неразумно планирани разходи. С нея бюджетният дефицит би скочил на 9% - надхвърляйки трикратно допустимите в ЕС нива. Такъв бе разчетът и на служебния министър на финансите.

Паралелно дойдоха числата от Евростат, според които България е на косъм до инфлацията, позволяваща й да поиска нова оценка от Европейската комисия за готовността й да стане част от еврозоната. Въпреки настойчивите призиви от икономисти да използва ситуацията, Теменужка Петкова отказа да подпише писмо до Брюксел с аргумента, че България формално все още не е отговорила на този критерий.

Тя не даде обяснения, което породи слухове, охотно разпространявани най-вече от политици от ГЕРБ, че Европейската комисия не смята, че България е готова за еврото и е посъветвала София да не иска оценка, защото тя ще е лоша.

Финансовото министерство цитира Петкова да казва, че и новият бюджет ще е с 3% превишаване на разходите над приходите, макар че повечето икономисти оцениха това очакване за хипероптимистично. Освен ако финансовият министър не крие в ръкава си предложение за повишение на данъците, намаляване на капиталовите разходи или замразяване на заплати и пенсии, за да запълни дупката в бюджета.

Това, което преминаването на прага за дефицита със сигурност значи, е прощаване с мечтите за еврото и при този опит.

Според европейските правила държавите, в които дефицитът е над 3% от БВП, а държавният дълг е над 60% от БВП, автоматично влизат в процедура по прекомерен дефицит или свръхдефицит. За да защити стабилността на публичните финанси, Европейската комисия е задължена да предложи на страните членки започването й дори само едно от превишенията да е факт. България продължава да е сред страните с много нисък държавен дълг, макар в края на миналата година Естония да я изпревари по този показател.

Процедурата за свръхдефицит е коригираща мярка, нещо като наказателна процедура в областта на финансите, при която Брюксел назначава лечение на държавните финанси и през този период е абсолютно невъзможно присъединяване към еврото. При това могат да се вземат превантивни и възпиращи мерки, в случай, че властите не се съобразяват с терапията.

В зависимост от размера на превишаване на прага на задлъжнялост, се определят различни срокове за вземане на мерки, които да върнат задлъжнялостта в здравословните й граници.

Едновременно със сроковете Европейската комисия изготвя и препоръки за действията, които е необходимо да се предприемат, за да се върнат към здравословното харчене. В момента такива програми за ограничаване на разходите и увеличаване на приходите са предписани на: Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия.

Важно е да се отбележи, че при решението да препоръча ли една държава да бъде вкарана в процедура за прекомерен дефицит Еврокомисията взема предвид прогнози за планирания бюджетен дефицит и/или държавен дълг през следващите една-две години, за да прецени дали проблемите са систематични или инцидентни. Този аргумент е използван при решението да не се започва дисциплиниране на испанските финанси, въпреки, че страната завърши с дефицит от 3.6% през 2023 г., но трябваше да се върне в норма през 2024 г., продължавайки още надолу през 2025 г.

От значение е и с колко се надхвърлят лимитите, като ако те са близо до референтните стойности, Комисията е склонна да задържи започването на дисциплиниращата процедура. Така Естония се отърва през миналата година.

Брюксел никога не се оставя без лостове да влияе на процесите в страните членки в името на общността. Това е важно, защото за Еврокомисията не е достатъчно да види плана за приходите и разходите само за тази година, но и прогнозата за следващите две.

Ако дупката в бюджета действително е 18 млрд. лв., сроковете за справяне с дефицита, които Еврокомисията би дала, могат да са от една до четири години.

България вече има опит с процедура за свръхдефицит. Еврокомисията предложи през 2010 г., веднага след икономическата криза започване на такава процедура заради достигането на бюджетния дефицит до 3.9% от БВП макар и при нисък държавен дълг (14.8%). Препоръчано е затягане на коланите за връщане в границите на дефицита в срок от шест месеца, но София не успява да се вмести в тях.

България успява да се завърне към доброто финансово управление едва след две години, когато бюджетният дефицит е сведен до 1.6% от БВП, съгласно тогавашния доклад за готовността за еврото на Европейската комисия. Тъй като препоръчаните мерки не са публични, е интересно, че в решението, с което страните членки затварят процедурата през август 2012 г., изрично се казва, че "корекцията на дефицита се дължи главно на строг контрол върху нарастването на разходите, в това число чрез замразяване на разходите за заплати в държавния сектор и на пенсиите".

От този момент до подаването на молбата за влизане в чакалнята за еврото минават пет години. Такава продължителност не е фиксирана в документите, но е ориентир.

За да стане част от еврозоната, България трябва да е изпълнила пет основни икономически критерия, първите три бюджетни:

Към тях има и изисквания за правно съответствие, които към момента изглеждат изпълнени, но Народното събрание би могло да ги отмени или ревизира, ако има воля за това, и тогава всичко би започнало отначало.

Дори и да не поиска извънредния доклад за еврото, България не е в състояние да повлияе на докладите, които ЕЦБ и Европейската комисия изготвят на всеки две години за готовността на държавите, които не използват общата валута да се присъединят към нея. Редовният пореден такъв ще излезе през юни 2026 г., независимо от волята на българското правителство или на политическите лидери на партиите в управляващата коалиция.

Ако искането на извънреден конвергентен доклад се отложи за втората половина на годината, то той ще се приближи прекалено до редовния доклад, и ще стане излишен, а българското влизане в еврозоната ще се отсрочи поне до 2027 г.

Докладът е фактологичен, т.е. в него ще бъде направен анализ на състоянието на терен, а там ролята на правителството е от ключово значение, тъй като то определя политиките, които биха увеличавали разходите и задлъжнялостта, или приходите през 2025 г.

Евентуалното започване на нова процедура за прекомерен дефицит означава край на плановете за влизане в еврозоната, независимо дали досега единственият неизпълнен критерий - инфлацията, продължи да спада.

Процедурата ще означава и че Европейската комисия ще избира начините за дисциплиниране на българските разходи, които дипломатично са наречени "препоръки", но държавите могат да избират между изпълнението им и санкциите.

Те започват със сравнително безболезнено публикуване на препоръките и изготвяне на графици за изпълнение на извънредните и могат да включват наказателни действия като:

Това, че процедурата за свръхдефицит никога не е стигала дотам в историята на ЕС, не е гаранция, че България може да си позволи да тества тези граници, та дори и само за да отложи за неопределено време приемането на еврото.

Колкото по-далече от европейската принуда иска да е правителство, толкова по-строго трябва да е то към себе си и да ограничи разходите до степен, че да убеди Европейската комисия да не се обръща към тоягата, изключвайки изцяло използването на моркова, в случая приемането на еврото. Ограничаването на държавните разходи е традиционна политика, присъща за десните политически партии, но каква всъщност е тройната управляваща коалиция в момента - дясна или лява?