Социалните мрежи са най-основният източник на информация по политически и социални въпроси за четирима от всеки десет европейци между 16 и 30 години, установи поръчаното от Европейския парламент проучване Евробарометър.

Според публикуваните в понеделник резултати телевизията е вторият най-популярен източник (39%), като тя ползва с повече популярност сред 25-30-годишните. Между тях има повече хора, които биха разчитали на различни източници, сред които новинарски сайтове и радио, биха обсъждали с близки и колеги. При 16-8-годишните социалните мрежи са номер едно за почти половината (45%) младежи.

Прави впечатление, че в южните държави като Португалия (53%), Италия (52%) и Франция (43%) телевизията продължава да е първостепенен източник на информация, като социалните канали идват на второ място.

Сред социалните медии най-популярният източник на новини и политическа информация в Европа е "Инстаграм", следван от "ТикТок" и YouTube с почти изравнени сили. През "Фейсбук" се информират около една трета от младите европейци, а на Х разчитат един от петима.

WhatsUp, Snapchat, Telegram, Messenger, Linkdin и Discord се използват от под 20% от потребителите.Viber e популярна сред 2%.

За българските младежи "Фейсбук" остава основен източник за почти половината от тях (48%), следван от видеоплатформата YouTube.

Значително мнозинство (76%) от младите хора смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, като около половината се сблъскват с тях "често" или "много често".

Предвид причините за анулиране на президентските избори в Румъния, където водещият кандидат беше спечелил след силна кампания в социалните мрежи, най-много млади хора смятат, че никога не са били излагани на фалшиви новини в Румъния - един от петима и в България - почти един от 10.

Почти 70% са убедени, че могат да разпознаят дезинформацията. Респондентите от Малта и Хърватия са най-уверени в способността си да разпознават дезинформацията, докато тези от Австрия, Германия и Словения се чувстват най-малко уверени.

Повишаването на цените и разходите за живот са повод за безпокойство за 40% от хората на възраст 16-30 години, които взеха участие в последното проучване на Евробарометър за младежта. Една трета от анкетираните смятат, че ЕС трябва да съсредоточи вниманието си върху околната среда и изменението на климата през следващите пет години, а други 31% заявяват, че приоритет трябва да бъдат икономическото положение и създаването на работни места.

Почти три от всеки десет млади хора (29%) искат ЕС да даде приоритет на социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване. Повече от един на всеки пет респонденти посочва образованието и обучението (27%), жилищното настаняване (23%) и отбраната и сигурността на ЕС (21%) като важни приоритети за ЕС. Европейската отбрана е от особено значение за младите хора в три граничещи с Украйна държави - Чехия (36%), Полша (33%) и Естония (32%).

От посочените от Европейския парламент приоритети най-ниско са оценени достъпа до жилище и равенството между половете, посочени от около 14% от анкетираните.

По отношение на ценностите изследването показва, че българите приоритизират защитата на човешките права, мира, човешкото достойнство (36%), толерантността (32%) и националната идентичност и култура (29%). На четвърто място е свободата на изразяване, която е важна за 28% от участвалите в проучването.

В дъното на европейските ценности са поставени върховенството на правото (15%) и равенството на половете (17%).

Парламентът пита младите и дали се чувстват повече европейци или част от своята местна общност. Тук без изненада 45% от анкетираните българи казват, че преди всичко държат на българското, докато 16% се възприемат първо като европейски граждани. Независимо от това 73% от българите виждат ползи от членството в ЕС, като 24% не смятат това за разумно, а 8% казват, че не знаят.