Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изрази тревога от ефекта на американските мита върху стоманата и алуминия върху българската икономика.

В икономическа прогноза, публикувана в четвъртък, банката, която има за съакционери 65 държави, ЕС и ЕЦБ, се казва, че "България, Словения и Румъния са най-изложени на наскоро обявените увеличения на американските мита върху стоманата и алуминия" сред държавите, с които банката работи.

В началото на февруари президентът Доналд Тръмп обяви, че ще увеличи с 25% митата върху вноса на продукти от стомана и алуминий от ЕС от средата на март.

Макар че голяма част от финансирането от ЕБВР е насочено към предприятия в частния сектор, тя подкрепя активно и финансови институции. Банката работи с 40 икономики от Централна Европа до Централна Азия, региона на Южното и Източното Средиземноморие, Западния бряг и ивицата Газа.

Фокусът на инвестициите на ЕБВР в България е в проекти в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса. Предвид основната ориентация на ЕБВР към частния сектор, делът му преобладава в портфейла ѝ за България

ЕБВР коригира надолу прогнозата си за икономическия растеж на България с 0.5% за 2025 г., като предполага, че през годината българската икономика ще нарасне с 2.4%, а през 2026 г. - с 2.8%. Прогнозният растеж за 2024 г. се определя на 2.3%.

Това е понижение спрямо очакванията на Европейската комисия, която в есенната си прогноза обяви, че икономическият растеж на България ще е 2.9% през тази и 3% през следващата година.

Както и към предвиждането на БНБ, според които растежът на реалния БВП се очаква да се повиши до 2.7% през 2025 г. и да се ускори до 3.4% през 2026 г.

Според ЕБВР несигурността около допълнителните мита, анонсирани от американския президент, ще навреди върху търговията, инвестициите и растежа във всички региони, в които банката работи

Сценарий, при който САЩ повишават митата върху целия внос с допълнителни 10%, може да намали БВП в регионите на ЕБВР с 0.1-0.2 процента в краткосрочен план. Йордания, Словакия, Унгария и Литва са най-уязвими от подобни мерки поради цялостната им търговска експозиция към американския пазар. Износът на трите европейски държави за САЩ е между 3 и 6 процента от БВП през 2023 г. и им осигурява 1-3% от БВП.

Икономическият анализ показва, че ако митата се прилагат избирателно, икономиките с привилегирован достъп до американския пазар могат да се възползват от пренасочване на търговията и от увеличаване на преките чуждестранни инвестиции.

ЕБВР посочва, че регионалната инфлация е намаляла, което предлага известно облекчение. От най-високите стойности, регистрирани през октомври 2022 г. - от 17.5% в региона, обслужван от банката, тя е спаднала до 5.9% през декември 2024 г.

Въпреки това инфлацията остава с повече от 1 процентен пункт над средната си стойност преди пандемията, като ценовият натиск все повече се движи от фактори от страна на търсенето, като по-хлабави фискални политики и бърз растеж на заплатите.

Въпреки че забавянето на инфлацията до голяма степен съответства на очакванията, докладът отбелязва факта, че лихвените проценти намаляват по-бавно от предвижданията.

В същото време държавните дефицити се увеличават в резултат от комбинация от фактори, сред които възраждането на индустриалните политики на фона на фрагментацията на търговията и инвестициите, фискалното бреме на застаряващото население и нарастващите разходи за отбрана.

Разходите за отбрана в регионите на ЕБВР почти се удвоиха през последното десетилетие, като се увеличиха от 1.8% от БВП през 2014 г. до 3.5% през 2023 г., като се очакват допълнителни увеличения.

В югоизточните страни от ЕС растежът се забави до 1.5% през 2024 г. заради слабото външно търсене, забавянето на инвестициите и намалените фискални стимули, се казва в анализа на банката. Очаква се растежът да се възстанови до 2.1% през 2025 г. и 2.4% през 2026 г.

Растежът в Централна Европа и балтийските държави се очаква да достигне 2.7% през 2025 г. и 2.8% през 2026 г., подкрепен от устойчивите пазари на труда. Прогнозата за тази година е преразгледана надолу поради по-бавното от очакваното възстановяване в Западна Европа, което намали производството, износа и инвестициите.

Растежът в Западните Балкани се очаква да остане стабилен при 3.6% както през 2025 г., така и през 2026 г. Ревизията надолу към прогнозата за тази година отразява по-слабото външно търсене и по-малките вътрешни ефекти от публични инвестиционни проекти на фона на тесните пазари на труда.

За района на Източна Европа и Кавказ (бивши съветски републики) се очаква допълнително забавяне на растежа (до 3.6%) заради спада в посредническата търговия и притокът на работна ръка.

Банката коригира надолу прогнозата на Украйна за 2025 г. с 1.2% поради щетите на електроенергийната инфраструктура, причинени от атаките на Русия. Предвижда се растежът на БВП да бъде средно 3.5% през 2025 г., преди да се повиши до 5% през 2026 г., ако до края на годината бъде постигнато прекратяване на огъня.

Растежът в Турция се забави до 2.9% през 2024 г., което е спад от 5.1% през предходната година, което отразява затягането на паричната политика с цел намаляване на постоянно високата инфлация. Очаква се растежът да е 3% през 2025 г. и 3.5% през 2026 г., тъй като инфлацията намалява и реалните заплати се повишават.