Този сценарий, макар първоначално да изглежда шокиращ, ще продължи да се развива към лятото, когато през юни съюзниците от НАТО ще се съберат в Нидерландия, за първи път на високо ниво след смяната на обитателя на Белия дом.

Опасенията Доналд Тръмп да оттегли САЩ от НАТО засега изглеждат преувеличени, но Вашингтон има нова визия за алианса, в която Европа ще трябва да стори много повече за собствената си защита като въоръжени сили и финанси. От теоретична хипотеза или обсъждане на сценарии при закрити врати, това бързо се превърна в конкретен публичен разговор и планове след свадата между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски и последвалото прекъсване на американската помощ за воюваща Украйна.

Лидерите на общността се събират на 6 март в Брюксел извънредно, за да вземат решения, чрез които "Европа да стане по-суверенна, по-способна и по-добре подготвена да се справи с непосредствените и бъдещи предизвикателства пред нейната сигурност", както е записано в поканата до тях от председателя на Европейския съвет Антониу Коща.

Но какво имат предвид европейските лидери, когато декларират нуждата от засилване на сигурността на съюза.

Макар за мнозина да изглежда логично, те нямат предвид създаването на общи европейски военни сили. Европейската армия е идея от голямото разширяване на ЕС след падането на Берлинската стена преди повече от 35 години, но през изминалите десетилетия ЕС не е напреднал съществено в осъществяването й.

До влизането на Тръмп в Белия дом презумпцията, че ЕС доверява на НАТО своята отбрана, не беше подлагана под съмнение. Дори в годините след началото на войната в Украйна НАТО увеличи значително присъствието си по източния си фланг, създавайки девет съвместни бригади (една от които е базирана в България).

Отношенията между ЕС и НАТО бяха институционализирани в началото на века. Като НАТО е основата на колективната отбрана за своите членове - 23 от 27-те европейски държави, членуват и в отбранителния съюз. Ролята на ЕС е допълваща.

ЕС няма обща армия, а 27 национални армии на страните членки. Някои от тях са наборни, други - професионални, трети - смесени. Всички те имат собствена командна структура, въоръжение, устави и даже униформи. И макар НАТО от години да се опитва да сближава начина им на командване и използваното въоръжение, те никога не са действали като обща военна сила извън дейностите на НАТО. Ако отделни държави са участвали в мисии, то е било в рамките на мандат от ООН или ОССЕ като национално, а не като колективно решение.

Полша има най-многочислените въоръжени сили в ЕС - около 216 хил. души, следвана от Франция с 204 хил. военнослужещи и Германия със 185 хил.

Формално ЕС има само една обща военна част - полумитичният петхиляден корпус за бързо реагиране (EU RDC). Решението за създаването му е от март 2022 г., веднага след руската агресия срещу Украйна. Досега е имало само две учения и по график трябва да постигне оперативна готовност през 2025 г.

ЕС разчита на активите, предоставени от държавите членки за разполагане на граждански и военни мисии и операции в страни и региони партньори. В момента има 21 мисии и операции. Девет от тях са военни - в Босна и Херцеговина, в Мозамбик, в Западния Индийски океан, в Червено и в Средиземно море, в Украйна (съветническа) и две обучителни - в Сомалия и в ЦАР.

Засега европейските лидери официално не обсъждат създаването на обща европейска армия или обединяването на национални армии, надявайки се, че САЩ няма да напуснат алианса и да се изтеглят от Европа. Когато това дойде на дневен ред, то ще изисква значителни промени, за да бъде легализирано, а вероятно и провеждането на референдуми в част от страните членки, за да се случи. Тези действия ще отнемат години.

Европейските държави имат общ ангажимент - но не и автоматично задължение - за взаимна защита, включен в Лисабонския договор (чл. 42, ал. 7), по който съюзът съществува. Той е по натовски образец, но се позовава на принципа за солидарност в ЕС, различава се от клаузата за колективна защита в Договора на НАТО, известна като чл. 5, и изрично се подчертава водещата роля на атлантическия съюз.

Разпоредбата е включена в договора по инициатива на Гърция, която иска допълнително ниво на защита срещу дългогодишния си съперник Турция, която е член на НАТО, но не и на ЕС.

За да се избегнат бюрократичните процедури на ниво ЕС, осигуряването на военна помощ е базирано на двустранна основа. Двустранният характер на подкрепата означава, че изискванията към държавите членки не са еднакви и отразяват отделните споразумения, сключени между държавата, поискала помощ, и нейните партньори.

Формулировката "помощ и съдействие с всички средства" в правомощията на държавите членки може да включва и граждански форми на подкрепа с оглед на вътрешната сигурност, а не само задгранични военни операции, както е в случая с НАТО.

Клаузата е задействана веднъж от Франция през 2018 г., когато тя иска помощ за военновъздушната си операция в Сирия и Ирак срещу "Ислямска държава".

ЕС има още един инструмент за военна солидарност - член 222 от Договора за ЕС, който обещава помощ в случай на терористична атака или на природно или причинено от човека бедствие.

Клаузата беше приложена след терористичните атаки в Мадрид през март 2004 г.

За разлика от чл. 42, тук държавата, търсеща помощ, се обръща към европейските институции, които от своя страна организират държави, които желаят да съдействат чрез различни европейски инструменти за сигурност и за гражданска защита.

Действието на този член е доста ограничено и ще бъде сложно той да се приложи в случай на военна инвазия в държава от ЕС като тази, случила се в Украйна от страна на Русия.

Така че, когато европейските лидери говорят за европейска отбрана, те имат предвид не толкова въоръжените сили, колкото отбранителната промишленост, политики за стимулиране на тази част от индустрията, развиване на свързаната с отбрана и сигурност инфраструктура, характера на обществените поръчки и общо купуване на оръжие. Охраната на границите и територията си остава национален приоритет, гарантиран от НАТО.

С тези пари се предполага да се помогне на държавите да купят съвместно общи системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и антидрон технологии, както и за киберсигурност и военна мобилност.

Непосредствено преди срещата на върха на ЕС Европейската комисия даде предложение как да изглежда планът за подобряване на европейската сигурност. Макар че е европейски, той залага основно на пари, които страните членки ще вложат за въоръжаване от собствените си бюджети. Вярно, подпомогнати с административни улеснения от Брюксел, който ще им съдейства и да вземат по-изгодни заеми за финансирането.

Според плана правителствата ще могат да изтеглят общо до 150 милиарда евро заеми през следващите пет години. Те ще бъдат гарантирани от европейския бюджет, използвайки схемата, приложена за финансиране на програмата за възстановяване от COVID-19, която е позната чрез националните планове за възстановяване и устойчивост.

Този път парите няма да се заемат от името на ЕС, а от отделни правителства, и те ще трябва да ги изплатят на кредиторите си. За разлика от плановете за възстановяване, сега Европейската комисия не предвижда безплатни пари, а такива от кредити. Но пък се избягва свръхнатоварване на европейския бюджет, който трябва да започне да връща заемите за програмата за пандемията от 2054 г.

Освен това Европейската комисия предвижда още разместване на вече съществуващо финансиране - например пренасочване на кохезионни фондове, но без да уточнява каква част от средствата могат да се похарчат за отбранителни проекти.

Председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен предлага да се мобилизира и частен капитал, например като увеличаване на финансирането от Европейската инвестиционна банка. Но това ще наложи промяна на устава на банката, за да й позволи да отпуска заеми за отбранителната индустрия, нещо, което ЕИБ винаги е избягвала да прави, за да гарантира рейтинга си от ААА на финансовите пазари.

В момента инвестициите в отбраната в ЕС са 102 милиарда евро, което представлява повече от 30% от общите разходи за отбрана (326 млрд. евро). Разходите за закупуване на отбранително оборудване съответстват на 88.2% от инвестициите в отбраната и на годишно увеличение повече от 50%. Европейските държави вече са увеличили с 30% военните си бюджети между 2021 и 2024 г. и се очаква до 2027 г. да ги уголемят с още 100 млрд. евро.

По-голямата част от произведеното оборудване и муниции ще отидат за фронта в Украйна, тъй като Европа трябва да удвои оръжейните доставки, за да замести помощта, която идва от САЩ, ако понеделнишкият указ на Доналд Тръмп се превърне от замразяване в постоянно прекратяване на участието.

През 2023 г. Европа се провали в ангажимента си да осигури 1 млн. артилерийски снаряда за украинския фронт. (Отделна инициатива на Чехия плюс 18 държави събра и достави половината за 6 месеца, а в ролята си на посредник страната осигури на украинската армия общо около 1.5 млн. снаряда 155-мм.) Усилието за производството на мунициите и за изваждането от складовете на готова продукция отне двойно повече време от обещаното въпреки щедрите финансови обещания на Брюксел към европейските столици.

През есента се оказа, че ЕС не може да събере исканите от Киев системи за противовъздушна отбрана, за да се защити от руските атаки срещу енергийната инфраструктура.

От началото на войната ЕС и европейските държави са предоставили почти 135 млрд. евро в подкрепа на Украйна, включително за функционирането на украинския бюджет и социалните и административните разходи в него.

По време на един от множеството спорове, започнати с Тръмп, Европейската комисия съобщи, че от началото на войната Европа е дала най-много средства на воюваща Украйна, оспорвайки твърдението на американския президент, че САЩ са похарчили между 350 и 500 млрд. долара.

Опровергавайки американския президент, който каза, че Европа дава само пари назаем на Украйна, Съветът на ЕС публикува данни, според които 65% от общата помощ за Украйна е предоставена като безвъзмездни средства или подкрепа в натура, а 35% - под формата на силно преференциални заеми.

От тях военната помощ се оценява на 48.7 млрд евро. Над 87.4% от парите са дадени от страните членки, а остатъкът - от общия фонд "Европейски механизъм за подкрепа на мира", който освен с ограничен бюджет е и блокиран от Унгария, която повече от година държи под вето плащанията от него под различни предлози.

ЕС се подготвя за създаването на нов фонд за помощ на Украйна, който се разчита да осигури около 20 млрд. евро чрез доброволни вноски от европейските държави. В отсъствието на САЩ той трябва да добави към задоволяване на военните потребности на фронта.

Миналата година ЕС вече се ангажира със специален инструмент за финансова, икономическа, военна и хуманитарна помощ за Украйна от 50 млрд. евро до 2027 г. Тази договореност беше постигната изключително трудно и след продължителни преговори, като ЕС трябваше да преодолее с частично размразяване на еврофондове съпротивата на Унгария.