Европейският съд наложи в четвъртък глоби на шест европейски държави за общо над 40 млн. евро за това, че не прилагат европейско законодателство.

По първото дело, заведено от Европейската комисия срещу Германия, Унгария, Чехия, Естония и Люксембург, те бяха глобени за това, че не прилагат европейските стандарти по Директивата за лицата, които подават сигнали за нарушения.

Германия е с най-голямата глоба - 34 млн. евро, като Чехия трябва да плати 2.3 млн., Унгария - 1.75 млн., и Люксембург - 375 хил. евро. Съдът присъжда Естония да бъде санкционирана с 0.5 млн. евро, но ще дължи и по 1500 евро за всеки ден, в който не е въвела директивата в националното си законодателство.

Директивата е от 2019 г. и е трябвало да бъде заложена в националното законодателство на европейските държави до 2021 г. След това е променяна два пъти, последно през 2023 г.

Според анализ на неправителствената организация "Прозрачност без граници" повечето страни от ЕС, включително Германия, не отговарят на минималните изисквания на директивата. В германския случай, въпреки че националният закон е променен, за да се съобрази с европейското законодателство, ключови органи не са определени като компетентни да обработват информация, подадена от такива външни информатори за нередности, забранява се разкриването на невярно подадена информация и се дава възможност на подаващите сигнали да бъдат подвеждани под отговорност.

В мотивите си съдът подчертава значението на прилагането на директивата за високото равнище на

защита, което тя предоставя на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на съюза, и съобщава, че е отхвърлил доводите на съответните държави, с които те извиняват забавянето си.

Всички те трябва да платят глобите си на Европейската комисия, която ще ги включи в приходите на бюджета на ЕС.

По друго дело Съдът на ЕС определи глоба 1 млн. евро еднократно и по 6500 евро за всеки ден неизпълнение оттук нататък на Хърватия за неправилно депониране на отпадъци.

Санкцията е по дело от 2010 г., когато в хърватското село Биляне Донье в близост до жилищни постройки са изхвърлени около 140 хил. тона инертен материал. Впоследствие се оказва, че той съдържа опасни

вещества, а радиоактивността му е над разрешените равнища. Селото се намира на около 20 км от Задар.

Девет години по-късно Европейският съд осъжда Хърватия за това, че не е накарала притежателят на отпадъците да ги обезопаси или да възложи третирането им на специализиран субект, както това се изисква от европейската директива за управление на отпадъците.

През май 2023 г. Европейската комисия предявява нов иск за неизпълнение на задължения, тъй като Хърватия все още не е изпълнила решението на съда от 2019 г. Едва след него хърватското правителство взема решение да пристъпи към саниране на депото за отпадъци в Биляне Донье.

В решението за размера на глобата висшите магистрати на ЕС казват, че се очаква пълното

обезвреждане на отпадъците да приключи най-рано през август 2025 г. - 15 години след депонирането им на площадката в селото, така че дневната глоба ще се плаща поне пет месеца.

Европейската комисия иска съдът да определи глоби, когато наказателните процедури, които води срещу държавите, които не прилагат европейското законодателство, не дадат резултат. През февруари тя поиска съдът да определи глоба на България затова, че тя не прилага директивата за необслужваните кредити.

Еврокомисията поиска налагането на финансова санкция срещу България, след като 13 месеца след започване на наказателна процедура срещу нея властите не са успели да я убедят, че имат желание да приложат европейските стандарти по директива, приета през 2021 г.