Унгарският премиер Виктор Орбан отказа да подпише заключенията на ЕС за засилване на помощта за Украйна, блокирайки обща позиция на съюза по време на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.

Това принуди останалите 26 държави да излязат със собствени заключения, в които се казва, че "постигането на "мир чрез сила" изисква Украйна да бъде във възможно най-силната позиция, със собствен силен военен и отбранителен капацитет".

Както и че ЕС "остава ангажиран, в координация със съмишленици и съюзници, да предоставя засилена политическа, финансова, икономическа, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа на Украйна и нейния народ."

Текстът също така обещава да се засили натискът върху Русия чрез налагане на допълнителни санкции и по-добро прилагане на съществуващите, "за да се отслаби способността й да продължи да води своята агресивна война".

26-имата без Орбан посочват пет принципа за бъдещите мирни преговори, които трябва да се водят с участието на Украйна и на ЕС, че всяко примирие трябва да е част от мирно споразумение, което трябва да е придружено от "стабилни и надеждни гаранции за сигурност за Украйна, които допринасят за възпирането на бъдеща руска агресия", при зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Европейските лидери се събраха извънредно в четвъртък, за да засвидетелстват подкрепата си за Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп спря военната помощ за Киев след катастрофалната среща с президента на Украйна Володимир Зеленски в Белия дом в петък.

Зеленски беше поканен на разговора в Брюксел и призова европейските държави да подкрепят временно прекратяване на огъня по въздух и в Черно море, както и размяната на военнопленници, като първа стъпка от бъдещо споразумение за мир.

В социалните мрежи преди началото на срещата Орбан заяви, че след като в сряда се видя в Париж с френския президент Еманюел Макрон и френски политически лидери, включително Марин Льо Пен, запазва различията си по "модалностите на мира".

Сега европейските лидери имат две седмици да се опитат да убедят Унгария да се присъедини към общата позиция, казвайки, че ще се занимаят с въпроса и на редовното си събиране на 21 март в Брюксел.

Коментирайки неуспеха по Украйна шведският премиер Улф Кристершон каза, че предстои да се прецени правната стойност на позицията на 26-те, ако Будапеща не се присъедини към нея.

През 2023 г. лидерите помолиха Орбан да излезе от залата, докато те гласуват за започване на преговори за членство в ЕС на Украйна, за да избегнат ветото му, тъй като се изискваше единодушие, за да бъде то правно валидно.

Европейските лидери дадоха зелена светлина на плана за превъоръжаване, който предвижда увеличаване на разходите за отбрана в страните членки, купуване на ново оръжие и укрепване на военното производство, за да стане Европа "по-суверенна, по-отговорна за собствената си отбрана и по-добре подготвена да действа и да се справя самостоятелно с непосредствени и бъдещи предизвикателства и заплахи".

Като първи приоритетни области, в които ще бъдат фокусирани усилията за превъоръжаване бяха определени: въздушната и противоракетната отбрана; артилерийските системи, ракети и боеприпаси; дронове и антидронови системи, военната мобилност, както и развитието на защитата на космоса и критичната инфраструктура, киберсигурност; изкуствен интелект и средства за водене на електронна война;

В сряда Европейската комисия предложи 4-годишен план, който предвижда заемане на 150 млрд. евро на световните пазари, пренасочване на пари от еврофондовете и освобождаване на финансовата дисциплина за увеличаване на военните разходи в страните членки.

Европейските лидери разрешиха на Комисията да свали временно някои изисквания по съблюдаване на бюджетната дисциплина в частност за размера на държавните дефицити, които не трябва да прехвърлят 60% от БВП, както и да позволи разходите за отбрана да не бъдат калкулирани при изчисление на държавната задлъжнялост. По действащите правила подобни разходи би трябвало да доведат до завеждане от страна на Комисията на процедури за прекомерни дефицити, които налагат националните власти да вземат мерки за преодоляването им.

Те възложиха на Урсула фон дер Лайен "бързо да представи съответните предложения" за осигуряване на допълнителни източници на финансиране, включително от европейските фондове. В частност на фондовете за догонване, давани на по-изостаналите държави и на инвестиционната програма InvestEU за големи инфраструктурни проекти.

Комисията ще им представи за одобрение условията за заемането на 150 млрд. евро кредити от световните пазари, обезпечени от бюджета на ЕС. Лидерите не постигнаха единодушие по идеята на Франция, Испания и Италия парите да се отпускат и като безвъзмездни средства, каквато възможност има по плановете за възстановяване и устойчивост, за които Еврокомисията също набира парите на борсовите пазари.

Ще бъде направено усилие за "по-систематичното обединяване на търсенето, хармонизирането на изискванията и съвместните поръчки с цел намаляване на общите разходи, гарантиране на стандартизация и оперативна съвместимост", се казва в заключенията от срещата в Брюксел.