Европейската комисия откри четири нови наказателни процедури срещу България за това, че не прилага европейските стандарти в националното си законодателство.

След като преди седмица европейският съд осъди България да плати почти 1.6 млн. евро за това, че се е забавила твърде дълго с правилата за енергийно чистите превозни средства, в четвъртък Еврокомисията обяви, че започва подобни процедури в областта на енергетиката, екологията, цифровизацията и транспорта заради забавено въвеждане на европейското законодателство в българското.

Става въпрос за реформата на енергийния пазар, която влезе в сила миналия юли. Тя предвижда засилване на правата на потребителите, които получават по-широк избор при подписване на договори за доставка на ток, и гарантира, че токът на длъжниците няма да бъде изключван.

Директивата въвежда и различни пазарни стимули за производителите на чиста енергия и за изграждане на енергийни мощности, които не разчитат на изкопаеми горива

Българските власти са пропуснали и срока за въвеждане в директивата за енергийната ефективност на сградите, която е част от Зелената сделка. Тя премахва финансовите стимули за инсталирането на нови автономни котли за отопление в сградите, захранвани с изкопаеми горива. Мярката следваше да се прилага от 1 януари.

В България не работи и Директивата за цифровата оперативна устойчивост, която иска от банки, застрахователни компании и инвестиционни посредници, да подсилят цифровите си мрежи, така че да могат устойчиво да предлагат цифрови финансови услуги и да не създават проблеми на работата на общия пазар в ЕС.

Народното събрание още не е приело и директивата, която задава стандартите, на които трябва да отговарят автомобилните превозвачи, за да могат да предоставят автомобилни транспортни услуги в ЕС. Директивата, която трябваше да бъде включена в българското законодателство до средата на февруари, актуализира и правилата за класифициране на нарушения, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на превозваческте фирми.

По четирите нови наказателни процедури правителството има срок от два месеца да даде обяснения или да мотивира забавянето си, след което еврокомисията може да реши да ги продължи, като на последния етап България би била заплашена от глоби за неизпълнение на задълженията си.