България беше осъдена от Съда на ЕС за минералните води

Висшият съд на ЕС осъди в четвъртък България за неправилно прилагане на европейското законодателство по отношение на минералните води.
Искът е заведен от Европейската комисия, която смята, че България неправилно прилага европейската директива за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.
Спорът е от 2020 г. и се отнася до начина, по който Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, тълкува европейското право.

Неясна наредба за бутилираните води създава бъркотия и принуди ЕС да се намеси
Противоречията са довели дотам, че в България под различни имена се продават минерални води от едни и същи извори, те не са посочени на етикетите на бутилките и се предлага изворна вода, която не отговаря на стандартите.
В своето решение Съдът на ЕС - който е висшият орган, тълкуващ правото на ЕС, чиито решения са задължителни, намира, че България не прилага правилно директивата в три области:
- като не е забранила предлагането на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание
- не е изискала върху етикетите на натуралните минерални води и изворните води да бъде обозначено името на извора
- разрешила е използването на термина "изворна вода" за вода, която не отговаря на условия за това.
Какво казва Съдът на ЕС
В своето решение съдът напомня, че понятието "натурална минерална вода от един и същ извор" се отнася до "всички точки на излизане на повърхността", ако водата има идентичен състав, съгласно критериите, описани в директивата.

Магистратите смятат, че извор и точка на излизане на повърхността на водата не е едно и също и затова "национални разпоредби, с които предлагането на пазара под повече от едно търговско описание се забранява само за натурални минерални води, добивани от един и същ водоизточник, са в противоречие с текста на Директива 2009/54", която регламентира .
България трябва да промени вътрешното си законодателство според решението на съда. В противен случай Европейската комисия може да поиска той да й наложи глоба.

България е осъдена да плати 1.59 млн. евро глоба за неприет навреме закон
Преди две седмици съдът наложи санкция на България от 1.6 млн. евро за бавен законодателен процес, който е прехвърлил извън установените срокове адаптирането на българското законодателство към европейските стандарти по отношение на обществените поръчки за чисти превозни средства за обществения транспорт.