Европейският се договори за въвеждане на публичен регистър, в който чистотата на почвите ще бъде категоризирана според нейната замърсеност. Това става по силата на дълго отлаган проект за Директива за наблюдение на почвата, чийто текст беше договорен рано в четвъртък сутрин от преговорните екипи на Европейския парламент и на полското председателство на Съвета на ЕС.

Директивата е част от Зелената сделка, но беше отлагана многократно заради протестите на фермерите срещу новите екологични политики през 2023 и 2024 г.

Това е първото законодателство в ЕС за оценка и мониторинг на почвите в цяла Европа.

Според договорените текстове, които трябва да бъдат гласувани от Европейския парламент и от страните членки, за да станат закон, потенциално замърсени терени ще фигурират в публичен списък, който трябва да е наличен до десет години след влизането в сила на законодателството. Към него ще трябва да се изготвят и мерки за отстраняване на неприемливи рискове за човешкото здраве и околната среда.

Директивата въвежда и списък от критерии, по които ще се прави оценка на степента на замърсяване на почвите. Те ще са еднакви във всички европейски държави и ще характеризират физическия, химичния и биологичния аспект на здравето на почвата за всеки тип почва. Освен това ще се приложи и методология на ЕС за точки за вземане на проби.

С директивата се въвеждат класове за описание на здравето на почвата, които ще се основават на целевите и началните стойности.

За да отразят различните нива на деградация на почвата и местните условия, националните власти ще определят необвързващи, устойчиви цели за всеки почвен дескриптор, се казва в съобщение на преговорния екип на парламента.

Директивата определя като основни методи за намаляване на замърсеността на почвения слой неговото запечатване и отстраняване. Тези принципи ще бъдат вземани под внимание при пространственото планиране, включително при жилищното строителство, минното дело, устойчивото земеделие и енергийния преход.

Еврокомисията ще дава допълнителна финансова и техническа помощ на държавите, които доразвиват европейската методология за своите оценки.

18 месеца след влизането в сила на директивата ще бъде изготвен индикативен списък за наблюдение на вещества, които биха могли да представляват значителен риск за здравето на почвата, човешкото здраве или околната среда и за които са необходими данни. Този списък ще включва съответните PFAS (известни също като "вечни химикали") и пестициди.

Националните власти ще трябва редовно да оценяват финансовите разходи за земеделските и горските стопани за подобряване на здравето и устойчивостта на почвата.

В същото време фермерите и горските стопанства няма да имат допълнителни задължения, свързани със законодателството, произтичащо от Директивата за наблюдение на почвите, казва парламентът.

По данни на ЕС между 60 и 70% от европейските почви са нездравословни поради урбанизацията, ниските нива на рециклиране на земята, интензификацията на селскостопанските практики и изменението на климата.

Деградиралите почви са основният двигател на кризата в климата и биоразнообразието и те намаляват предоставянето на ключови екосистемни услуги. Това струва на ЕС най-малко 50 милиарда евро годишно според комисията.

Според стратегията на ЕС липсата на специално законодателство на ЕС беше посочена като основна причина за тревожното състояние на почвите.

ЕС си е поставил за цел, но без да задължава държавите да я постигнат, до средата на века всички почви да бъдат в здраво състояние.