Италия започна да изпраща незаконни мигранти, чиито молби за убежище са отхвърлени, в Албания. Те ще бъдат настанявани в двата центъра, построени там, преди да бъдат депортирани в родните си страни.

Центровете бяха построени, за да служат за изчакване, докато съдебните власти се произнесат по основателността на молбите за убежище, но се оказа, че противоречат на италианското законодателство.

Първата група от 40 пропаднали кандидати пристигна в Албания в петък, за да бъдат държани до репатриране в родните им страни в празни, управлявани от Италия центрове за задържане, построени за блокирана схема за възпиране на миграцията.

Италия построи две съоръжения в Албания миналата година с намерението да ги използва за обработка на молби за убежище от мигранти, спасени в Средиземно море, надявайки се, че това ще послужи на мигрантите като знак, че дори да преплуват морето, няма да могат да влязат на европейска територия.

Схемата обаче беше спряна, след като италианските съдилища многократно анулираха прехвърлянето на мигранти, принуждавайки правителството да ги приеме в Италия и там да разглежда молбите им за закрила.

Консервативната коалиция на премиера Джорджия Мелони миналия месец реши да използва Албания вместо това като плацдарм за хора, чиито молби за убежище вече са били отхвърлени.

Не е ясно колко дълго мигрантите ще останат в Албания. Съгласно италианското законодателство неуспешните кандидати за убежище могат да бъдат задържани до 18 месеца, докато чакат депортиране.

Италианските власти не дадоха подробности за първата група, която е била откарана от военноморски кораб от Бриндизи, на адриатическото крайбрежие, до албанското пристанище Шенгин.

Италия има слаби резултати при репатрирането на нелегални имигранти. През 2023 г. малко над 4000 мигранти, без право да останат в ЕС, са били принудително изпратени у дома, като около една трета от тях са върнати от Франция и Германия, показват официални данни.

Според европейското право мигрантите трябва да бъдат връщани в граничната държава, от която са влезли в ЕС и тя е отговорна за разглеждането на техния статут и евентуалното им депортиране от Европа. Това невинаги е доказуемо, особено ако мигрантите не са били регистрирани при влизането им в ЕС. Много от тях използват времето, след като са получили нареждане за напускане, да се скрият от властите - често като заминат в друга европейска държава.

Първоначално Мелони се надяваше, че двата албански лагера ще могат да обработват молбите около 36 хил. кандидати за убежище годишно с гражданство от списък, одобрен от правителството на безопасни страни, с идеята бързо да ги репатрират след вероятното отхвърляне на молбите им.

Правителството все още се надява да се върне към първоначалния си план и чака решение от Съда на ЕС, което може да принуди италианските съдии да обработват нови търсещи убежище лица, изпратени в Албания.

В четвъртък главният правен експерт на европейския съд по делото излезе със становище, според което европейските държави могат да изготвят такива списъци от държави, в които смятат, че връщането на мигранти, на които е отказан престой в ЕС, е сигурно. Те обаче трябва да посочват мотивите си за това, за да може съдебните състави, които гледат молби за убежище, да преценяват дали безопасността на налична във всеки конкретен случай.

Ако основанията не са посочени, то съдебният състав би трябвало да има свободата сам да си осигури източници на информация, въз основа, на които да прецени дали връщането би било безопасно, смята генералният адвокат на Съда.

В преобладаващия брой от случаите Съдът на ЕС се съобразява с мнението на своя главен правен съветник при вземане на окончателното решение, което би трябвало да последва в близките месеци.

Европейската комисия също работи върху списък от безопасни държави, който да предложи за улеснение на страните, които желаят да изготвят такива листи, за да ускорят разглеждането на подадените пред техните власти молби за закрила от незаконни мигранти.