Най-продължителната кандидатура за членство в еврозоната досега е българската
До момента най-продължителната кандидатура за членство в еврозоната е българската. България се влиза в Европейския съюз през 2007 г., като по договора за присъединяване е задължена да приеме еврото, когато изпълни критериите от Маастрихт. Но скоро след това избухва световната финансова криза, а после - и тази с гръцкия дълг в еврозоната. Страната е далеч от критериите и икономическата ситуация не е подходяща.
- Кабинетът на Пламен Орешарски не изключва в края на 2013 г. да се поднови процесът за кандидатиране, но най-рано може да има някакви действия през 2015 г.
- Молбата е подадена в края на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Жестът е символичен, тъй като страната не отговаря дори на изискванията за синхронизирано законодателство. Говори се като цел членството да е от 2022 г.
- В средата на 2020 г. България влиза в механизма ERM II (по-известен като "чакалнята на еврозоната")
- Новият времеви рубеж е 2024 г., но той е преместен няколко пъти.
Така България подава молба за членство 11 години, след като е влязла в ЕС, влиза в "чакалнята" 13 години по-късно и вероятно ще приеме единната валута след 5 години и половина чакане. Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г., влезе в ERM II през 2020 г. заедно с България и въведе еврото успешно на 1 януари 2023 г.
Словакия има една от най-скоростните процедури: член на ЕС от 2004 г., влиза в "чакалнята" в края на ноември 2005 г., положителна оценка от ЕЦБ и ЕК през май 2008 г., въвеждане на еврото от 1 януари 2009 г.
