Европейската комисия обяви, че България изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната в извънредния доклад, поискан от правителството през февруари, и предложи на страните членки тя да приеме еврото като официална валута от 1 януари.

В публикувания в сряда извънреден конвергентен доклад Комисията казва, че оценката й за правна съвместимост и за изпълнение на критериите за конвергенция, както и на допълнителни фактори като интеграция на пазара, плащания по текущата сметка и цената на труда показват, че "България отговаря на условията за приемане на еврото".

Оценката за готовността на България за приемане на общата европейска валута е базирана върху анализ за изпълнението на четири критерия: ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси, динамика на дългосрочните лихвени проценти и стабилност на обменните курсове, както и на наличието на нужните законови актове, позволяващи използването на еврото като официална валута и още няколко фактора, от които се вадят изводи за съвместимостта между българската държавна система и тази на еврозоната.

По всички тях Европейската комисия дава положителен отговор, макар на места да не пропуска да отбележи и продължаващи проблеми, сред които състоянието на върховенството на правото, малките пазари на акции и недостатъчно развития финансов сектор.

Критерият за стабилност на цените или за нивото на инфлация беше последният, който България изпълни. През 2024 г. Европейската комисия в редовния си доклад за готовността за присъединяване на държавите извън еврозоната заключи, че България се отклонява от него с 1%.

Сега Комисията оценява средната годишна инфлация в България с трите държави, представящи се най-добре по отношение на ценовата стабилност - Ирландия (2.8%), Финландия (2.9%) и Италия (3.7%). Съгласно изискванията инфлацията в България не трябва да надвишава техните с повече от 1.5%.

За разлика от миналогодишния доклад този път при изчислението на стойностите не са изключвани държави от сметката, тъй като нивата на инфлация са били сравнително близки във всички 20 държави от еврозоната.

Според анализа инфлацията в България през последната година е била средно 2.7% при 2.8% при трите държави, с които тя е сравнявана. Така с 0.1% под референтната стойност България изпълнява критерия за ценова стабилност.

Европейската комисия отдава резките покачвания на цените в началото на 2025 г. на възстановяването на ДДС за хляб и ресторанти на 20%, по-високите акцизи за тютюна и поскъпването на тока и газа за домакинствата.

Критерият за стабилност на публичните финанси също е преценен като изпълнен въпреки значителното влошаване на бюджетния дефицит, който според Комисията се дължи на увеличаването на заплатите в публичния сектор, увеличаването на социалните помощи и особено на пенсиите, което не е било компенсирано от увеличение на бюджетните приходи.

Така дефицитът на консолидирания държавен бюджет се е увеличил от 2.0% от БВП през 2023 г. до 3.0% през 2024 г. Това е максималната допустима стойност според Маастрихтския договор и България не подлежи на процедура за прекомерен дефицит, която е определяща за оценка за изпълнението на този критерий.

Според прогнозите на Еврокомисията дефицитът ще се запази под лимита и през тази и през 2026 година на ниво 2.8% от БВП.

Този критерий се смята за изпълнен по силата на факта, че в България има валутен борд, който предвижда фиксиран курс на лева спрямо еврото.

Изискването е през последните две години да не е имало девалвация на лева спрямо еврото, което Комисията потвърждава.

Преценката за изпълнение на този критерий се основава на изискването поне 1 г. дългосрочните лихви да не надхвърлят с повече от 2% тези в трите най-добре представящи се държави по отношение на ценовата стабилност: Ирландия, Финландия и Италия.

Тук докладът изследва политиките за развитието на платежния баланс, интеграцията на пазарите и институционалната среда.

Комисията посочва, че външният баланс (комбинираната текуща и капиталова сметка) се е подобрил до 0.7% от БВП през 2023 г. и беше почти балансиран (-0,1% от БВП) през 2024 г.

Докладът отчита, че финансовият сектор е по-малък и по-слабо развит, отколкото в еврозоната, но че е доминиран от банковия сектор, който пък е добре интегриран във финансовия сектор на еврозоната чрез високо ниво на чуждестранна собственост.

Комисията отбелязва и скромните пазари за акции и дълг на частния сектор, но смята, че сътрудничеството с Европейската централна банка и благоприятната макроикономическа среда са намалили рисковете за финансовия сектор и уязвимостите във него.

Напомня се, че развитието на конкурентоспособността на разходите на страната, цените на жилищата и кредитните потоци към домакинствата са обект на наблюдение от Европейската комисия.

Докладът не пропуска да отбележи изоставането в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, където България е получила само едно плащане, и то през 2022 г. Въпреки това готовността на правителството да го преработи отново се оценява положително.

Изтъква се, че европейският бюджет предоставя по линията на сближаването еврофондове на България от10.7 милиарда евро за 2021-2027 г.