След като през пролетта България беше осъдена да плати 4.49 млн. евро глоби за неприети европейски стандарти в българското законодателство, годината се очертава да продължи по възможно най-лошия начин за държавния бюджет, тъй като още поне пет дела са в напреднала фаза в Съда на Европейския съюз и по три се иска налагане на сериозни глоби.

През март България беше глобена от висшия съд на ЕС с 1.59 млн. евро за липсата на изискване за чисти превозни средства в обществените поръчки за МПС, а през май с още 2 млн. евро за закъсняло приемане на поправки за защитата на авторските права онлайн.

След това Съдът на ЕС наложи глоба от 900 хил. евро заради забавено приемане на закони и подзаконови актове, уреждащи за повторното използване на информацията от обществения сектор за търговски и нетърговски цели.

Бюджетът е заплашен от още милионни глоби по три дела, които се гледат в Съда на ЕС по искане на Европейската комисия за неприлагане на европейското право в България.

Ако съдът прецени, че София няма сериозни аргументи, поради които не изпълнява задължението си да прилага европейското право в българското, то той ще определи финансови санкции, които практиката показва, че се измерват в милиони.

Според европейските правила тези глоби трябва да бъдат внесени от правителството в европейския бюджет, а ако това не бъде сторено, те се събират принудително като се прихващат от полагаемите се на България еврофондове.

Всички дела са заведени от Европейската комисия след продължила години кореспонденция с ресорните министерства с подканяне за приемането на нужното законодателства и неизпълнени обещания това да бъде направено.

Делото срещу България заради липса на законодателство за насърчаване използването на чиста енергия е заведено от Европейската комисия през 2023 г., след като предупрежденията, че сроковете за прилагане на Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, изтекли през 2010 г., не успяват да задвижат българския законодател.

Директивата предвижда всяка европейска държава да изготви план как да постигне самостоятелно определена цел за дял на чистата енергия в общото производство, която не може да е под 10% и да уреди законово да обменя енергия от възобновяеми източници от европейски и неевропейски държави. Предвиден е и ангажимент за изграждане на инфраструктура за използване на възобновяеми източници на енергия в транспортния сектор.

По това дело Европейската комисия е поискала да определи ежедневна глоба от 9720 евро от декември 2010 г., откогато България е в нарушение, както и еднократна глоба от 504 хил. евро, се разбира от документите по делото.

България ще дължи финансова санкции и по дело от 2023 г. за неприлагане на европейското законодателство в областта на свободното движение на стоки. Европейската комисия го е завела, защото българските власти не са приложили в българското право Директивата за изискванията за достъпност на продукти и услуги за ежедневна употреба, като терминали за самообслужване, компютърни хардуерни системи и електронни четци.

Сроковете за това са изтекли в средата на 2022 г. В крайна сметка Народното събрание приема закона за достъпност през април 2025 г. Ако Съдът на ЕС уважи иска на Европейската комисия той ще определи глобата на България въз основа на този период на нарушение.

Комисията иска по 2160 евро за всеки ден в нарушение и еднократна глоба от 603 хил. евро.

Обект на съдебен спор е и прилагането на директивата за съвместимост на системите за пътно таксуване. Тя също е приета през 2019 г. Целта е да се улесни използването от шофьорите на електронни системи за пътно таксуване в различните страни в ЕС и да се гарантира, че неплатените пътни такси могат да се събират ефективно през граница, както за автомобилите с българска регистрация, така и за тези от други страни в ЕС.

Приемането на закон и наредби, уреждащи въпроса, трябваше да е направено до октомври 2021 г. Сега Европейската комисия иска от България да плати глоба от 9720 евро за всеки ден, в който е била в нарушение и 504 хил. евро еднократно, както и съдебните разноски.

И за трите казуса Съдът има последната дума за размера на глобите, като преценява поисканите суми през тежестта на нарушението, неговата продължителност, както и финансовите възможности на държавата, която ще ги плаща.

Срещу България са заведени и две дела, по които не се иска финансово обезщетение.

По това дело Еврокомисията иска помощта да бъде върната на бюджета, като оспорва избрания от правителството оценител на имотите. Делото вече е минало през експерта на съда, който смята, че Еврокомисията не е защитила своята теза, и се очаква окончателното произнасяне на европейските магистрати.

България е ищец и по дело за предоставяне на социални услуги, където Европейската комисия оспорва записания в българското законодателство максимален срок от шест месеца за чуждестранни лица, които желаят да ги предлагат на българския пазар. След този срок законодателството предвижда те да бъдат задължени да открият офис в България, което според Европейската комисия противоречи на Лисабонския договор, където такива времеви ограничения няма.

Европейският съд е последна инстанция при спорове между Европейската комисия, която трябва да следи за прилагането на европейското законодателство и страните членки, които са негов изпълнител. Според правилата, когато Комисията установи, че то не се прилага или е неправилно транспонирано в националното право, тя открива наказателна процедура.

Сред серия от писма, в които страните общуват за изясняване на проблема, Комисията може да внесе иск за започване на дело срещу държавата нарушител.

За последните шест месеца срещу България са внесени четири нови иска пред Съда на ЕС: за достъпа до адвокат, за винетките, за прекупвачите на дългове и за липсата на оценки за пропорционалност при приемането на ново законодателство.

Според базата данни на Европейската комисия срещу България се водят 169 наказателни процедури. 112 от тях са за неприлагане на европейските стандарти, а 57 са за лошо приложение.

Най-много процедури се водят по директиви, свързани с екологично и климатично законодателство - 39 и за законодателство, свързано с правата на потребителите и правосъдието - 24, както и с транспортни директиви - 23.