"Затваряме крана на руския газ": Еврокомисията предлага край на вноса и на петрол от 2028 г.

Европейката комисия предложи във вторник прекратяване на вноса на руски природен газ в Европа след 2.5 г., като изпълнение на обещание, дадено в разгара на енергийната криза, причинена от едностранното спиране на доставките от "Газпром" през 2022 г.
Предложението, което трябва да бъде одобрено от страните членки, за да стане факт, предвижда изоставянето на всички сключени договори за доставка на тръбен газ, както и забрана за полза на европейските терминали за втечнен газ от руски доставчици.
"Твърде дълго нашите енергийни зависимости вредяха на Европа и помагаха на Русия. Това вече няма да се търпи. Това трябва да се промени", заяви енергийният еврокомисар Дан Йоргенсен във вторник.
Трите етапа
Еврокомисията предлага скъсването да стане на три етапа:
- От 1 януари 2026 г. по всички договори за руски газопроводи и втечнен природен газ, подписани през 2025 г.
- Вносът по краткосрочни руски газови сделки - с продължителност по-малко от една година, подписани преди 17 юни 2025 г., ще бъде забранен от 17 юни следващата година.
- По съществуващи дългосрочни договори вносът ще бъде забранен от 1 януари 2028 г.,
В мотивите на предложения регламент се казва, че различните срокове за прекъсване се дават, тъй като "вносителите, които имат дългосрочни договори, може да се нуждаят от повече време, за да намерят алтернативни доставки, понеже те обикновено се отнасят до значително по-големи обеми в сравнение с краткосрочните договори."
Специално за държави като Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и затова могат да разчитат само на доставки по съществуващите газопроводи се предлага прекратяването на руските доставки също да е от 2028 г., за да могат да намерят нови доставчици.
С това ЕС не би трябвало повече да използва руски газ.
"Колкото по-малко енергия внасяме от Русия, толкова повече сигурност и независимост ще имаме в Европа. Колкото по-малко пари харчим за изкопаеми горива на Русия, толкова повече можем да инвестираме в собствена чиста, зелена, сигурна и достъпна енергия", заяви Йоргенсен, |
позовавайки се на поговорката "по-малкото е повече".
Терминалите за втечнен газ
Предложението съдържа и забрана за внос на руски втечнен газ на терминали, собственост на ЕС.
"Услугите на терминала за ВПГ за клиенти от Русия или контролирани от руски предприятия също ще бъдат забранени от 1 януари 2026 г. Това ще спомогне за пренасочване на капацитета на терминалите към алтернативни надеждни доставчици за Европа. За услуги, предоставяни по дългосрочни договори, подписани преди 17 юни 2025 г., забраната ще се прилага от 1 януари 2028 г.", се казва в законопроекта.
До изтичането на сроковете вносителите ще бъдат задължени да докладват за промени в договорните условия, за да се улесни точният мониторинг на руския газ, влизащ в ЕС.
И нефта, но не и ядреното гориво
Спрямо първоначалните анонси обаче предложението не съдържа изискване за отказ от руско ядрено гориво.

ЕС се отказва изцяло от руските горива, даже от ядрените
Енергийният еврокомисар каза, че идеята не е отхвърлена, но засега няма готовност да се определи срок, в който всички АЕЦ, работещи с руско гориво, ще могат да му намерят заместник.
"Да, ще включим ядреното гориво в този план (...), но в този случай нямаме конкретен краен срок в момента", каза Йоргенсен на пресконференция в Брюксел.
В законова форма е облечено намерението за прекъсване на доставките на руски петрол. Суровият петрол и петролни продукти, идващи по море от Русия, са обект на санкции заради войната в Украйна.
Съществуващият нефтопровод "Дружба" продължава да осигурява нефт само на Унгария и Словакия, тъй като държавите по северното му разклонение, сред които Полша и Германия, сами се отказаха да го използват.
В предложението Еврокомисията поставя като срок за пълното прекратяване вноса на руски петрол до края на 2027 г., като се иска всяко правителство да представи в Брюксел план с информация за обемите на прекия или непрекия внос на нефт от Русия и мерките за постепенната му замяна с алтернативни доставки и маршрути за доставка, както и потенциалните технически или регулаторни пречки за постепенното премахване и вариантите за преодоляването им.
Коментират се и опасенията за поскъпване на горивата, като Еврокомисията смята, че то би било ограничено, "тъй като е малко вероятно допълнителното търсене за замяна на руския нефт да окаже съществено въздействие върху световните петролни пазари и следователно върху цените.
Изключенията
За да се реагира на опасенията на някои държави, като Словакия, в регламента е предвидена възможност за временно изключение от забраната за внос на руски газ.
Това ще може да става при "внезапни и значителни промени на пазара на газ, които сериозно застрашават сигурността на доставките на една или повече държави членки".
В този случай Еврокомисията ще може спешно да разреши на застрашените държави да не прилагат забраните за внос на природен газ или втечнен газ. Но тези решения ще бъдат временни, а Еврокомисията ще може да ги обвързва с допълнителни условия, за да се гарантира, че всяко спиране е строго ограничено до справяне със заплахата.
Преодоляване на ветото
За да не бъде блокиран планът, Еврокомисията предлага за приемане на предложението да се използват разпоредби, които предвиждат приемане с две трети мнозинство, а не с единодушие.
Унгария и Словакия вече обявиха, макар и по повод на санкциите за войната в Украйна, че не биха подкрепили никакви мерки, които биха застрашили достъпа им до руски енергийни източници, които те продължават да използват. Включително руски природен газ, доставян им по газопровода "Турски поток" минаващ през България.
Европейската комисия смята, че всички държави вече разполагат с алтернативни източници, които биха могли да им заменят руските доставки.
До 1 март се иска всички държави да представят планове как ще заменят руския внос с гориво от други източници.
След спирането на транзита на руски газ през Украйна от 1 януари 13% от природния газ, използван в ЕС официално е руски, като той влиза като втечнен газ, който не е обект на международни санкции за войната или се пребандира като друг произход или смес от източници. Преди войната 45% от потребностите на европейската икономика са задоволявани с руски природен газ.
През 2024 г. в ЕС руските доставки се увеличават като ЕС внася е 52 млрд. куб. метра руски газ, от които 20 млрд. втечнен газ.
По данни на председателя на Европейската комисия ЕС продължава да плаща на Русия всеки месец по 1.8 млрд. евро за използване на нейни горива.
Според Еврокомисията запазването на тези количества "излага ЕС на значителни рискове за търговията и енергийната сигурност, като например потенциални непредвидими принудителни действия от страна на Русия".