Европейската комисия предложи в сряда промени в основния климатичен закон на ЕС, които да направят Зелената сделка по-поносима за бизнеса.

Най-съществената промяна, която е предложена на вниманието на Европейския парламент и на страните членки, е въвеждането на нова климатична цел за намаляване на въглеводородните емисии с 90% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Климатичните учени смятат, че без нея ЕС няма да успее да се мобилизира достатъчно, за да изпълни основната задача на Зелената сделка - създаване на въглеродно неутрална икономика до средата на века.

ЕС вече има една междинна цел - за намаляване на СО2 емисиите с 55% до края на десетилетието.

Спрямо първоначалното намерение на Урсула фон дер Лайен, декларирано в първия й мандат и в Зелената сделка, тя е съществено променена, като се дава възможност на държавите да постигнат намаляването на парниковите газове с дейности извън ЕС, запазвайки производствата, които произвеждат най-много емисии и компенсирайки ги с други сектори, като това може да стане и без реално понижение на емисиите до 90%, както е записано.

В предложението се казва, че "основен елемент са възможностите за гъвкавост, които комисията ще разгледа при разработването на бъдещите законодателни инструменти за постигане на целта в областта на климата за 2040 г."

Държавите ще могат да получават международни кредити от 2036 г. и да използват вътрешни постоянни поглъщания в схемата за търговия с емисиите, както и да се възползват от по-голяма гъвкавост между секторите, като забавят намаляването на емисиите в някои области за сметка на други, където технологиите позволяват по-евтин преход.

Държавите ще могат да участват в проекти за намаляване на емисии извън Европа, което да им се отчете като понижаване на нетните емисии от 3% в изпълнение на целта. Такива проекти може да включват пряко улавяне и съхранение на въглероден диоксид във въздуха и биоенергия с улавяне и съхранение на въглероден диоксид, се казва в предложението.

При поглъщанията по схемата за търговия с СО2 квоти се казва, че те могат да са природосъобразни и промишлени и ще се използват, за да се компенсират остатъчните емисии от секторите, в които намаляването на емисиите е трудно.

Това би могло да даде възможност на дадена държава членка да компенсира затруднения сектор на земеползването с преизпълнение по отношение на намаляването на емисиите от отпадъци и транспорт, дава пример Еврокомисията.

Новата формулировка според авторите й не само ще позволи да се запази конкурентоспособността на европейската промишленост, но би осигурила и по-справедлив преход, при който "никой не е изоставен", както и еднакви условия на конкуренция с международни партньори, които не се придържат така стриктно към климатичните политики като САЩ и Китай.

Комисията казва, че е консултирала предложението си с климатични учени, с бизнеса, с властите в страните членки и с гражданския сектор и разчита промените да бъдат направени до ноември, когато ЕС ще трябва да представи актуализация на приноса на Европа към изпълнението на Парижкото споразумение за климата. Според него светът трябва да забави производството на парникови газове, за да задържи повишението на средната глобална температура до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха - граница, след която глобалното затопляне според учените ще стане необратимо.

Първите реакции на европейските политически сили показват, че предложението ще бъде прокарано трудно. Докато ЕНП, които си поставят за политически приоритет отслабването на Зелената сделка в полза на бизнеса, приветстваха промяната в постигането на климатичните цели, социалистите и зелените реагираха гневно.

Втората по численост парламентарна група се позовава на досегашния опит, като предупреждава, че тази възможност "ще отклони фокуса от неотложната задача за декарбонизиране на собствените европейски индустрии".

Приветствайки въвеждането на втора междинна цел, което беше обещано още за началото на годината, социалистите казват, че изнасянето на част от емисиите извън Европа "има потенциал да отвори кутията на Пандора с вратички и несигурности за архитектурата на климатичните цели на ЕС".

Говорителят по климатичните въпроси на най-голямата група, на ЕНП, Петер Лизе коментира, че по-опасно е да се критикува заложената гъвкавост в бъдещата климатична цел, тъй като нито в парламента, нито сред страните членки може да се намери достатъчно мнозинство за приемането на редукцията от 90% на СО2 емисиите до 2040 г.

Лизе казва, че "висококачествените въглеродни кредити от трети страни могат да намалят разходите и да мобилизират допълнителни средства за тях".

Според Зелените ЕС няма да успее да изпълни климатичните си цели поради липсата на достатъчно амбициозност: