Българският план за възстановяване е отново поправен след отказа на София от проекти

Българският план за възстановяване е отново поправен след отказа на София от проекти

След последните изменения в плана за възстановяване и устойчивост, на които Европейската комисия даде зелена светлина, броят на проектите, които ще бъдат осъществени с европейски средства се запазва 50, а на реформите се увеличава до 51, като към досега известните се добавят още 5 енергийни проекта и 3 енергийни реформи, които целят да укрепят енергийната незамисимост на България
European commission (audiovisual service)
След последните изменения в плана за възстановяване и устойчивост, на които Европейската комисия даде зелена светлина, броят на проектите, които ще бъдат осъществени с европейски средства се запазва 50, а на реформите се увеличава до 51, като към досега известните се добавят още 5 енергийни проекта и 3 енергийни реформи, които целят да укрепят енергийната незамисимост на България
Европейската комисия одобри в сряда намаляване на средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост, след като правителството по-рано предложи да се откаже от проекти, чието закъснение няма да позволи да бъдат разплатени преди приключването му в края на 2026 г.
Това е осма корекция от създаването на първоначалната версия на плана през октомври 2020 г.
През март правителството на Росен Желязков предложи да оттегли проекти на стойност 1 млрд. лв. от плана заради непреодолимо забавяне, като парите се преразпределят към други проекти, където разходите са се увеличили и заради оскъпяване на материали и труд спрямо първоначалните разчети. Сред тях са модернизацията на спешния телефон 112, мощности за производство на зелен водород и за енергия от геотермални източници, както и за ремонт на водопровод и канализация на средно големи градове.
С направените корекции планът сега възлиза на 6.17 млрд. евро, като в него вече е включена и т. нар. "енергийна глава" с проекти и реформи за 479.3 млн. евро. България е последната държава от ЕС, която внесе за одобрение главата REPowerEU, която цели намаляване на енергийната зависимост от Русия. В нея фигурират 5 проекта и 3 реформи. Най-голямата инвестиция е за модернизацията на енергопреносната мрежа на стойност 236 млн. евро.
"България коригира плана си, за да отрази новите реалности, включително по-високите разходи, свързани с инфлацията, прекъсванията на веригата на доставки и променящото се търсене на пазара", се казва в съобщение на Еврокомисията.
Сега препоръката на Европейската комисия ще бъде разгледана и трябва да бъде одобрена от финансовите министри на ЕС, за да бъде легализирана.
Първоначално България трябваше да получи безвъзмездно 5.69 млрд. евро срещу обещание да изпълни 50 проекта и 47 реформи. С последните промени и добавки планът набъбва с три реформи.
В преразгледания план 49.9% от средствата се предвижда да се насочат към мерки, свързани с климата, а 20.6% за цифров преход - двете задължителни цели на плана.
България е получила досега по плана за възстановяване 1.37 млрд. евро - през декември 2022 г., като искането за второ плащане беше оттеглено през април, за да се избегне голяма загуба на средства, тъй като ангажиментите за извършването му още не са изпълнени.
Така за оставащата година и половина до края на плана България трябва да усвои 4.8 млрд. евро, като за приключване на проектите и извършване на реформите остават само 12 месеца.
Вицепремиерът Томислав Дончев, който отговаря за изпълнението на плана за възстановяване, изрази надежда, че пари по второто плащане могат да дойдат през есента, както и още две плащания до края на годината. Според него до края на 2026 г. всички безвъзмездни средства по плана могат да бъдат усвоени.