Българите харесват идеята за референдум, но подминават европейската възможност
Българите често се чувстват пренебрегнати от националните си политици, а Брюксел им изглежда твърде далеч, за да бъдат чути. Напоследък отказът да се направи допитване за приемането на еврото разцепи обществото до степен, че никой не искаше дори да чуе мнението на другия, независимо от аргументите.
Натискът стигна дотам, че се заговори даже за преразглеждане на решения с 20-годишна давност като членството в НАТО и в ЕС посредством всенародни допитвания.
В същото време българите изглеждат сред най-слабо заинтересованите от една от редките възможности да диктуват правилата в евроинституциите. Вярно, не за еврото, което си е симбиоза от национална воля и изпълнение на конкретни критерии, но все пак по въпроси, които гражданите смятат за важни.
Какво е ЕГИ?
Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), която е един от малкото начини за гражданите да определят дневния ред на европейските институции, които с изключение на Европарламента, не са пряко избирани, е изключително непопулярна. Напоследък Европейската комисия дори назначи двама посланици на инициативата, за да помагат за популяризирането й.
| ЕГИ - творение на Лисабонския договор, позволява на гражданите да поискат създаването на законодателство за разрешаване на проблем, като за това е необходимо събирането на 1 млн. подписа в поне седем европейски държави. За 13-те години от регистрирането на първата инициатива 10 кампании са били успешни от 119, опитали се да привлекат вниманието, довеждайки до създаването на нови европейски правила. |
Като всяко европейско нещо инициативата е със сложна процедура, изискваща Еврокомисията първо да прецени дали искането е от нейна компетентност, после събраните подписи трябва да се проверят, а накрая тя си запазва свободата сама да реши дали да предложи законодателство.
Това донякъде обезсърчава ентусиастите, но все пак нови кампании излизат, макар и не толкова, колкото човек би могъл да предположи, ако следи колко са недоволни европейците от общите правила - от извивката на бананите и етикетите върху праха за пране, до подкрепата за Украйна и Зелената сделка.
За 13 г. и 120 кампании българи са участвали едва в 19 инициативи. От тях четири са били успешни, т.е. събрали са изискваната подкрепа. По данни на форума на ЕГИ 0.4% от българското население се е включвало в европейски инициативи. Три от инициативите с българско участие са екологични - срещу клетъчното отглеждане на животни, отглеждане на животни заради кожите им и за използването на животни за изпитването на козметика. Четвъртата е за защитата на правата на малцинствата.
Европейските посланици
Отскоро ЕГИ има двама посланици в България, чиято задача е да популяризират възможността за иницииране на европейско законодателство и да улеснят работата на тези, които вече се опитват да накарат Европейската комисия да предложи решаването на проблеми на европейско ниво.
| "Ние имаме един ангажимент - да разпространяваме информация за съществуващата възможност за гражданско участие, защото Европейската гражданска инициатива е форма в която гражданите на ЕС могат да имат гражданско участие по важни за тях цели", казва Илияна Николова, една от двете българки, посланици на ЕГИ. |
Илияна Николова е изпълнителен директор на Фондация "Работилница за граждански инициативи". Тя заема почетната длъжност по покана на първата комисия "Фон дер Лайен". Описва работата си на посланик като "насърчаване на българските граждани, тогава когато съответните инициативи са и от техен интерес или пък са за кауза, която защитават, да могат да участват и да ги подписват".
Подписването в подкрепа на кауза става онлайн, на специална страница, поддържана от Европейската комисия, но статистиката показва, че с участие на едва 0.4% от населението България е изпреварена по активност от всички европейски държави, с изключение на Чехия, където активността е 0.3%.
| "На фона на по-развитите демокрации участие от България в досега над 100 граждански инициативи, не е много масово и много всеобхватно, но пък има българско гражданско участие и се надявам, че с нашата работа, да достигнем до повече българи", дипломатично разчита статистиката Николова. |
Длъжността е почетна и тя я съвместява с основната си работа около дарителската фондация, която ръководи, както и с подкрепата на неправителствения и на гражданския сектор в България, където е сред най-активните фигури.
Мечтата на Николова е България да инициира българска кауза, или българска организация или граждани да стоят в основата на някоя бъдеща Европейска гражданска инициатива, защото всяка кампания си има инициативен комитет, който организира набирането на подкрепа.
Дотогава тя работи по инициативи, които преминават през най-дългата и трудна фаза - събирането на 1 млн. подписа.
В общия случай организаторите сами трябва да убеждават хората за подкрепа, макар често към тях да се присъединяват и неправителствени и браншови организации, които работят сред членската си маса.
Защо българите не се интересуват
"Напоследък инициативата, върху която съм положила най-много усилия, беше за свободния и здравословен аборт, т.е. за правото на жените да могат да направят аборт, който да е легален и да е в здравно заведение", казва Николова.
Инициативата My choice, my Voice (Моят избор, моят глас) събра над 1.2 млн. подписа в цяла Европа, 6734 от тях от България. Това е 56% от т. нар. "българска квота" - прагът от подписи, който е допустим от една държава. Този праг се определя от броя на населението, но е калибриран така, че големите държави да не си бъдат самодостатъчни за успеха или за провала на една инициатива.
Тази седмица беше потвърдена достоверността на 6552 от събраните в България подписи в подкрепата на каузата на инициативата.
Въпреки усилията, за които Илияна Николова говори, България е най-далече от изпълнение на националната си квота по тази инициатива. За сравнение Словения е превишила своята с над 1000%, осигурявайки повече от 65 хил. подписа и дори консервативна Гърция е изпълнила 308% от националната си квота по каузата.
Може би, защото темата за правото на аборт не е във фокуса на общественото внимание и се смята, че жените не се сблъскват с проблеми, когато решават дали трябва да запазят бременноста си.
Според Николова режимът в България е либерален, но въпреки това свободният и здравословен аборт е кауза, която би трябвало да е близка на организациите, които се борят с насилието срещу жени или пък защитават човешките права.
| "Лишаването от правото на аборт е вид насилие над жените. И в този смисъл такава инициатива би могла да има доста по-голям интерес сред българските граждани, или сред жените", казва тя. |
Съзряването
Илияна Николова отговаря отрицателно на въпроса дали българското гражданско общество, от което се очаква да поеме подкрепата на граждански каузи, не е достатъчно съзряло за възможността, предлагана чрез Европейската гражданска инициатива:
"България има достатъчно много регистрирани граждански организации, сдружения и фондации. Има и доста читалища, които също са граждански организации. И в този смисъл мисля, че това не е причината", казва тя.
Причината е по-скоро културата, която нямаме като граждански активисти и идеята за гражданското участие. Европейската гражданска инициатива по твоето същност е референдум. Референдумите горе-долу са някаква екзотика в България.
"Значима част от европейските граждански инициативи са регистрирани не само от граждански организации, но и от представители на бизнеса", добавя тя и дава пример с кампанията за свързването на европейските столици с високоскоростни влакове. Това освен, че улеснява пътуванията, гарантира зелен начин за придвижване, е и икономически проект, потенциално интересен за бизнеса. И не само за туристическия. Тази кауза не сполучи да набере достатъчно подкрепа и беше закрита без правни последствия.
В периферията на Европа
Сред причините за липсата на интерес към този вид гражданско поведение Илияна Николова посочва и известната изолираност на гражданския сектор в България, който по-рядко сътрудничи с граждански организации на европейско ниво и с техните инициативи.
| "В такива инициативи могат да се завличат граждански организации, които имат или сериозна експертиза по темата, или достъп до големи групи хора, които могат да активират, за да търсят подкрепа. А българските организации много рядко имат членска маса, която да могат да мобилизират", казва посланикът на гражданската инициатива. |
Николова смята, че експертни организации в България има, но че тясната експертиза влияе върху решението им да се включат.
Българските организации са силно ограничени откъм свободни финансови средства и те много трудно могат да отделят ресурс, различен от доброволческия, който да им помага да разпространяват тази информация.
"Работя за достатъчно голяма организация, с която работят от много по-малки. И не съм чувала някой от тях някога да е казвал нещо по темата", споделя тя.
Докато някому хрумне кауза и има енергия да я представи из цяла Европа, да намери съмишленици и подкрепа, Николова се стреми да дава пример и подписва отворените за подписи проекти.
- "Една инициатива, която ми беше интересна, беше за кохезионна политика по отношение на равенството на регионите. И устойчивостта на регионалните култури. Може да звучи малко абстрактно, но фокусът е върху регионалните култури", казва тя.
- С нейната подкрепа се ползва и каузата за удължаване на живота на видеоигрите, която в момента е във финалния етап на набиране на подписи. Създадена от студенти и преподаватели от Чехия, тя настоява Европейската комисия да задължи издателите на видеоигри да ги оставят във функционално състояние и след като престанат да ги обновяват.
За инициативата Stop Destroying Videogames (Спрете да унищожавате видеоигрите) досега от България има само 4691 подписа, а това е малко над 39% от националната квота. Вярно интересът в Кипър и Малта за нея е дори по-слаб, но трудно може да се каже, че темата е комплицирана и сложна като тази за смяната на една национална валута например.