Европейската комисия реши да започне и продължи рекорден от началото на годината брой наказателни процедури срещу България за неприлагане на европейското право и стандарти.

В четвъртък бяха издадени девет решения за откриване на нова и за продължаването на осем вече започнати процедури за нарушения, които потенциално могат да доведат до съдебни искове и глоби.

Еврокомисията реши да открие нова наказателна процедура срещу България за това, че не е определила държавен орган, който да наблюдава изпълнението на регламента за метана, който цели да намали емисиите от увреждащия озоновия слой газ в енергетиката.

Правителството е трябвало да съобщи в Брюксел избрания от него орган за контрол до началото на февруари, но не го е направило.

В предсъдебна фаза се отправя наказателната процедура по рамковата директива за отпадъците, течаща от края на 2023 г. По нея България продължава да не прилага изискванията за въвеждане на схемите за разширена отговорност на производителя, както и специфични изисквания при мониторинга и оценката на мерките за предотвратяване на отпадъците и смесването на отработени масла.

Няма напредък и по промяната за условията, при които адвокатите могат да популяризират дейността си, за да привличат клиенти. Еврокомисията намира, че България не прилага в цялост Директивата за услугите, като изрично ограничава адвокатите да се рекламират.

Освен, че нарушават правата на практикуващите тази свободна професия, ограниченията пречат и "да се реализира пълният потенциал на пазарите на услуги в Европа чрез премахване на правните и административните бариери".

Към съда се придвижва и наказателната процедура за правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Специална европейска директива гарантира на заподозрените и обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, да получават устен превод и писмен превод на основни документи. Това не се прави в България, въпреки че Еврокомисията е сигнализирала още през 2023 г. властите, че този пропуск трябва да бъде отстранен.

Запознавайки се с българския Закон за електронното управление, Комисията е установила, че описаните в него условия за организиране на обществени поръчки не отговарят на европейските стандарти за равнопоставеност на участниците, за прозрачност и за недискриминация.

Поне 25 органа в България са сключили договори с "Информационно обслужване" АД, без да обявяват обществени поръчки за това. Комисията смята, че българският закон нарушава европейските стандарти, като допуска дейностите по изграждането на национална системна интеграция да се дават на държавната фирма, без тя да отговаря на условията, които биха оправдали такова директно възлагане на поръчка.

България продължавана да не изпълнява и изискването за въвеждане на минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения към банковите вериги. В законодателството в България не е разписано, че клоновете на банките и инвестиционните посредници, които като цяло са освободени от изискванията за капитал и задлъжнялост, все пак могат да бъдат обект на такива изисквания при рекапитализация или при преструктуриране, освен ако техният синдик или друг орган за преструктуриране не реши друго. Той обаче трябва да има възможност да прави такава преценка при всеки случай, за да се гарантира равнопоставеност между банковите институции, а такава възможност в българското законодателство няма.

Европейската комисия продължава и две наказателни процедури, разкрити за начина, по който в България се прилага законодателството на ЕС за данък добавена стойност. Според нея българската държава не се възползва от възможностите, които й дава Директивата за ставките на ДДС, която позволява по-широко използване на намалени ставки, даже и нулеви за основни продукти като храни, фармацевтични продукти и продукти, предназначени за медицинска употреба.

Само пет европейски държави не се ползват от тази гъвкавост в облагането.

Установява се и че България все още не прилага специалния ДДС режим за малки предприятия, който е приет през 2020 г. Той позволява на малките предприятия да продават стоки и услуги, без да начисляват ДДС, и облекчава задълженията им за спазване на изискванията за ДДС. Освен това малките предприятия, установени в друга държава членка, различна от тази, в която се дължи ДДС, могат да освободят доставките си от ДДС по същия начин, както местните малки предприятия в съответната си държава членка, напомнят на Министерството на финансите от Брюксел.

Въпреки че ЕС трябва да се справя с множество кризи, България продължава да не изпълнява задълженията си да идентифицира и обозначи предприятията, които представляват критични инфраструктури и да направи оценки на необходимостта от подобряване на тяхната защита.

Европейската директива, която е трябвало да бъде приложена в края на 2024 г., цели да гарантира предоставянето на жизненоважни услуги за обществото и икономиката в ключови сектори като енергетика, транспорт, здравеопазване, водоснабдяване, банково дело и цифрова инфраструктура чрез укрепване на устойчивостта на критичните предприятия, които предоставят тези жизненоважни услуги, срещу редица заплахи, сред които природни бедствия, терористични атаки, вътрешни заплахи и саботаж.