Европейският съюз проучва по-широк набор от възможни контрамерки срещу Съединените щати, тъй като перспективите за приемливо търговско споразумение с Вашингтон изтляват.

Все по-голям брой членове на ЕС, сред които Германия, обмислят използването на широкообхватни мерки, известни още като "търговската базука", които биха позволили ограничаване на достъпа на американски фирми до обществени поръчки в Европа.

Европейската комисия, която води търговските преговори от името на 27-членния блок, изглеждаше обнадеждена, че ще успее да договори само 10% допълнителни мита, но те бяха разбити след заплахата на президента Доналд Тръмп да наложи 30% мита допълнително от 1 август.

Търговският еврокомисар Марош Шефчович заяви, че 30% мито "на практика би забранило" трансатлантическата търговия, и е представил трезв доклад за текущото състояние на нещата пред пратениците на ЕС в петък, съобщиха дипломати пред "Ройтерс".

Перспективите за облекчаване или премахване на 50% американски мита върху стомана и алуминий и 25% върху автомобили и авточасти изглеждат ограничени.

Вашингтон отхвърли идеята на ЕС за споразумение, с което да не се налагат допълнителни мита. Обосновката според дипломатите е, че ръцете на Тръмп не могат да бъдат вързани по отношение на националната сигурност, основана на търговски разследвания по раздел 232 за фармацевтични продукти, полупроводници и дървен материал.

Съответно настроението сред страните от ЕС се е променило, казват дипломати от ЕС, и те са по-склонни да реагират, въпреки че предпочитаният от тях вариант е постигнато с преговори решение.

До момента ЕС е подготвил контрамита за 21 милиарда евро върху американския внос, който е замразен до 6 август. Предстои ЕС да вземе решение за допълнителен набор от контрамерки за 72 милиарда евро американски износ.

Засилиха се и дискусиите за използването на широкообхватния инструмент на ЕС за "антипринуда" (ACI), наричан разговорно "търговската базука", който позволява противодействие срещу трети страни, които оказват икономически натиск върху държавите членки да променят политиките си.

Въведен най-вече за възпиране на Китай, "базуката" може да се използва и срещу услуги от САЩ, ограничавайки достъпа на американските компании до пазарите на финансови услуги и до обществени поръчки в ЕС. Обществените поръчки в ЕС са на стойност около 2 трилиона евро годишно.

Възможните мерки включват също ограничаване на инвестициите на САЩ и ограничаване на защитата на правата върху интелектуалната собственост, както и ограничения върху възможността за продажба на американски химикали или хранителни продукти в Европа.

Франция последователно се застъпва за използването на ACI, но други се противопоставят, опасявайки се, че Тръмп ще изпълни заканата си да отмъсти, ако други държави предприемат действия срещу Съединените щати.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви преди седмица, че ACI е създаден за извънредни ситуации, добавяйки: "Все още не сме (стигнали до) там."

Комисията ще се нуждае от квалифицирано мнозинство от 15 държави, съставляващи 65% от населението на ЕС, за да я задейства.