Европа се заробва с обещанията, направени, за да омилостивят американския президент Тръмп за инвестиции, за разхлабване на санитарните стандарти за храните или за облекчаване на изискванията за защитата на личните данни в големите интернет платформи.

Това бяха част от митовете около търговското споразумение за митата, които витаят, откак ЕС обяви, че ще се опита (почти) на всяка цена да избегне търговската война със САЩ - най-големия си търговски партньор.

В четвъртък Европейската комисия и американската администрация публикуваха подробности около договореностите за нови митнически правила - част от бъдещо търговско споразумение. Те предвиждат облагане на европейския износ за САЩ с 15% и ангажименти за покупка на стратегически стоки срещу освобождаване на вносните мита върху американски промишлени стоки за Европа.

След месеци преговори между Брюксел и Вашингтон, информацията от които беше толкова оскъдна, че създаде митове за около позициите на Европа, публикуваната търговска рамка, показа, че повечето страхове са били неоснователни.

Европейската комисия даде разяснения около някои опасения, които дават основания да се смята, че повечето от тях са фейк.

Много от слуховете се въртяха върху масови фалити на европейски компании, за които пласирането на продукцията им в САЩ ще бъде финансово непоносимо.

Всъщност митата се заплащат от фирмата вносител на внасяните стоки. Така че за митата, наложени от САЩ, плаща американският вносител.

Ако европейска компания изнася обувки за САЩ, американската компания, купуваща тези обувки, дължи митата на правителството на САЩ.

В много случаи дружеството вносител ще се стреми да компенсира част от тези разходи или като поиска отстъпка от доставчика, или като повиши цената за крайните потребители. Но обикновено потребителите (в този случай потребителите в САЩ) са тези, които косвено ще плащат за митата.

Селскостопанските стоки от САЩ са обект на притеснения, особено ГМО растенията - най-вече соя и царевица, или начините за индустриално отглеждане на животни, в което се използват множество антибиотици и химикали, които са забранени в ЕС.

В споразумението за митата се казва, че страните ще се стремят да "рационализират изискванията за санитарните сертификати", но според Европейската комисия не става въпрос за договаряне на нови санитарни и фитосанитарни правила или стандарти на ЕС. Двете страни само се договарят да потърсят начини за разрешаване на дългогодишните опасения във връзка със санитарните и фитосанитарните мерки.

Предвижда се да се разгледат конкретни случаи и рационализирането на изискванията за санитарните сертификати.

В момента това законодателство е отложено, като прекалено бюрократично, но в споразумението със САЩ Еврокомисията уверява, че се е договорила с Вашингтон само да обмени мнения за Регламента за обезлесяването.

Освен това според европейския регламент САЩ са държава с нисък риск и следователно като надежден партньор, от който вносителите от ЕС могат да се снабдяват със своите продукти без обезлесяване.

Европейската комисия не очаква промени в регулирането на дигиталните гиганти по европейското законодателство за цифровите технологии.

Дадохме на САЩ ясно да се разбере, че не се обсъждат промени в нашите разпоредби в областта на цифровите технологии - Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги, казва Еврокомисията.

Вашингтон настоява за облекчаване на част от изискванията, тъй като платформи като Google, Meta и X смятат, че някои от изискванията за контрол на съдържанието и защитата на личните данни на потребителите, са прекалено високи и следователно твърде скъпи. Освен това те съществуват единствено в Европа, което принуждава платформите да правят допълнителни разходи, за да ги спазват.

Споразумението за митата не разглежда отпадането на данъците върху цифровите технологии, които някои държави членки имат, се запазват без промяна. Те ще продължат да могат да ги събират от големите платформи.

ЕС обаче изненадващо оттегли идеята си за осигуряване на допълнителни приходи за бюджета от облагането на големите цифрови компании, което би засегнало основно американския бизнес, който лидира на световния пазар, включително в Европа.

Рамката за търговските отношения предвижда ангажимент от ЕС да направи инвестиции от поне 600 млрд. евро до 2029 г. в стратегически за американската икономика области в замяна на базисните мита от 15%, които президентът Тръмп заплашваше да увеличи до 25 и дори до 50%.

Бизнес общностите в ЕС и САЩ вече инвестират сериозно и от двете страни, като се възползват от силния местен отпечатък и тясно преплетените вериги на доставки. През 2022 г. общите двустранни инвестиции достигнаха 5.6 трилиона долара.

Европейската комисия се допита до европейския бизнес, който изрази интерес да инвестира най-малко 600 милиарда щатски долара (приблизително 550 милиарда евро) в различни икономически сектори в САЩ. Този ангажимент не е външно наложен, а резултат от плановете на европейския бизнес за развитие на американския пазар.

Европейската комисия е предложила отказ от внос на руски изкопаеми горива до края на 2028 г., като се разтрогнат съществуващи договори за доставки на природен газ, към забранените със санкции споразумения за купуване на петрол и петролни продукти от Русия.

Още в началото на войната в Украйна ЕС обяви, че ще търси алтернативни партньори, сред които САЩ са от предпочитаните.

В рамката с ангажименти за митата се казва, че ЕС се задължава да купи втечнен природен газ, нефт и ядрено гориво от САЩ на стойност от 750 млрд. долара (около 700 млн. евро) през следващите три години.

От енергийната криза през 2022 г. САЩ са основен доставчик на енергийни продукти за Европа, като отделни държави инвестираха в изграждане на терминали, за да го получават.

През миналата година ЕС е купил газ и нефт от САЩ за около 70 милиарда евро.

Самите покупки не се извършват от ЕС или от самата Комисия, а през частни и държавни енергийни компании. Комисията действа като посредник, за да помогне да се гарантира, че държавите членки разполагат с достатъчно енергийни ресурси.

Споразумението съдържа и обещание за увеличаване на обществените поръчка за купуване на американско оръжие и боеприпаси от САЩ, но в случая ЕС не е са ангажира с конкретна сума.

ЕС обещава да купи и чипове за ИИ на стойност 40 милиарда евро като част от стратегията си за цифрова автономност. Чиповете ще се използват за т. нар. фабрики за изкуствен интелект, които да разчитат на сигурен и непрекъснат достъп до високотехнологичните интегрални схеми, произвеждани от САЩ.