Сред българите има най-много хора, които не виждат какви са ползите от членството в ЕС. Това показва проучване на "Евробарометър" във всички 27 страни членки, публикувано в сряда.

Според анкетата, направена през май, всеки трети българин (29%) не вижда ползите, а 13% нямат мнение. Въпреки че преобладаващото мнозинство от българските граждани (58%) поддържат членството, това е най-ниският процент и далече от 91% при малтийците или 90% при датчаните и ирландците, които виждат положителен баланс от участието на своите държави в съюза.

Изследването "Евробарометър", което излиза седмица преди първата за втория й мандат годишна реч "За състоянието на съюза" на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европарламента идната сряда, показва, че 73% от европейците виждат плюсове от съществуването на ЕС, но всеки пети е на обратното мнение.

Запитани каква е най-голямата полза от членството, 47% от българите посочват възможностите да работят на общия европейски пазар, а всеки трети смята, че ЕС допринася за по-добрата му сигурност и за заздравяване на сътрудничеството с останалите европейски държави. Един от петима българи съзира шанс за повишаване на стандарта си, което е малко над средните за ЕС нива. Най-малко българи виждат в Европа помощник за справяне с климатичните промени - 8%. Един от 10 анкетирани намира, че позицията на България е важна при вземането на общите решения.

Мъжете, образованите и хората между 25 и 39 г. са по-склонни да виждат положителното влияние на ЕС върху живота си. Сред българите над 55-годишна възраст е най-високият дял (35%) от тези, които намират, че ЕС влошава живота им. 66% от учениците са на мнение, че ЕС не влияе върху ежедневието им.

Точно половината от българите имат положително отношение към ЕС, като 28% се определят като неутрални, а т.нар. евроскептици са 21%. В сравнение с проучването на "Евробарометър", публикувано в началото на годината, се отбелязва 4% спад при еврооптимистите, който се е разпределил поравно между неутралните и гледащите отрицателно на ЕС.

Проучването показва ясно разграничение между държавите от Източна и от Западна Европа по повечето от въпросите, които са негов обект - ролята на ЕС в света, европейските финанси и отношението към ЕС. Като цяло източните държави имат тенденция да държат повече на националната си независимост, докато старите членки гледат с по-голямо доверие на общите действия.

Като цяло българското мнение е по-близко до източноевропейските държави.

68% от участвалите в социологическото проучване европейци смятат, че ЕС трябва да играе по-голяма роля при подхода към глобалните предизвикателства, като я виждат най-вече по отношение на отбраната и сигурността (37%), конкурентоспособността и икономиката (32%) и енергийната независимост и инфраструктурата (27%). Само 8% посочват общата валута - еврото, като източник на влияние на ЕС в световните дела.

За сравнение - българите поставят на първо място по значение европейската мощ в икономическите дела (40%), следвана от миграцията (34%) и енергийната независимост (28%), поставяйки последни по важност еврото и разширяването (по 8%) и културата (7%).

Въпреки глобалните трусове половината от европейците (53%) остават позитивно настроени към ЕС и само 16% смятат, че съществуването му не значимо. Точно 50% смятат, че ЕС влияе на ежедневието им и го оценяват положително, всеки трети е неутрален, а 18% смятат, че биха били по-добре, ако съюза го нямаше.

Преди началото на преговорите за новите начини на финансиране на ЕС през следващото десетилетие, които се очаква да започнат през есента, "Евробараметър" поставя гражданите пред избора - нови данъци или по-високи вноски в бюджета на ЕС.

73% гледат благосклонно на новите данъци пред перспективата държавите им да правят по-големи отчисления за общите разходи. 78% обаче обвързват бюджета с повече общо харчене на парите за сметка на националните проекти.

77% от европейците и 69% от българите намират, че бюджетът на ЕС трябва да е по-голям, за да може той да се справи с глобалните предизвикателства.

С огромно мнозинство (85%) анкетираните са убедени, че европейското финансиране трябва да върви с изискване за спазване на върховенството на правото в страните членки. Един от 10 обаче намира това за излишно бреме.

Върховенството на правото и спазването на демократичните принципи като условие за достъп до еврофондовете е изключително важно за 36% от българите, като други 48% са склонни да го приемат като опция. Тук българската съпротива е в средната за Европа от 11%.

Българите, участвали в европейското допитване, са изключително предпазливи в отговора си за евентуално увеличение на правомощията на Европейския парламент, като 43% го смятат за уместно при средно 62% за ЕС. Всеки трети намира, че правомощията му трябва да се ограничат, а 15% да не се променят.

Този скептицизъм е придружен от очакването на 56% от българите евродепутатите да сложат по-напред в приоритетите си проблемите с инфлацията, увеличаването на цените и поскъпването на живота. И трите политики са национално правомощие, т.е. те са работа на националните власти, по които Европейският парламент може да направи малко. По този показател българите имат най-високи очаквания в ЕС, където гражданите гледат с надежда към парламента в Страсбург да им вдигне стандарта в 41% от случаите.

Трудовият пазар и здравната политика също са национална компетентност, но ЕС постави сред приоритетите си борбата с бедността, най-вече по отношение на разработване на политики за осигуряване на достъпни жилища.

Европейският парламент отчита, че интересът към екологичните и климатичните политики в ЕС продължава да намалява, след като преди пет-шест години беше сред водещите приоритети за гражданите. С изключение на скандинавските държави, където той си остава водещ, другите членове на ЕС намират в момента сигурността и отбраната си за по-важна задача пред ЕС.

Любопитно е и че датчаните, чиято държава е договорила да не участва в общите политики на отбрана и сигурност на ЕС, имат най-големи надежди Европейският парламент да помогне за укрепване на сигурността им.