На срещата на високо равнище на правителствените и държавните ръководители на страните от Европейския съюз през март 2000 г. в Лисабон беше обявено намерението през 2010 г. Европа да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика, основана върху познанието.

Основните области на интервенция за постигане на тази цел са няколко: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост /поставя се акцент и върху образованието и повишаването на квалификацията на човешките ресурси/; модернизиране на европейския социален модел. Очаква се положителните промени в тези области да доведат до повишаване на производителността в европейските страни. Това неминуемо би довело до по-висока конкурентоспособност на тези държави в международен план. Проблемите, очертани в Лисабон, засягат както страните, членки на съюза, така и в още по-голяма степен – държавите, кандидатки за пълноправно членство, каквато е и България.

Въпросът за повишаването на конкурентоспособността на българската икономика е особено актуален в контекста на решенията от Лисабон. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) работи вече пета година по тази тема. Целта на настоящата разработка е да се направи кратък анализ на конкурентните позиции на българската икономика, като се използват коментари и материали на различни международни институции, както и разработки на ЦИР. Този анализ не е изчерпателен, но се надяваме да даде отговор на някои от въпросите, повдигнати и в Стратегията от Лисабон.

ЗАЩО КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА?

Конкурентоспособността е синтетична категория, в която рефлектират резултатите от цялостната икономическа политика. Разгледана в най-широк смисъл, конкурентността характеризира способността на нациите да постигат висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи. Нарастването на конкурентоспособността води до увеличаване на реалните доходи и жизнения стандарт. Той се определя от производителността, измерена чрез стойността на стоките и услугите, произведени от единица национален човешки, капиталов или естествен ресурс. Оттук произтича и основният проблем за постигане на растеж – как да се накарат човешкият труд, капиталът и естествените ресурси да произвеждат по-голяма стойност.

Националната производителност зависи от производителността на компаниите в страната. Една национална икономика не може да бъде конкурентна, без да са конкурентни фирмите, които оперират в нея. Зрелостта и качествата на компаниите изискват по-квалифицирани хора, по-добра информираност, по-модерна инфраструктура, по-интензивна конкуренция. В страни като България, ако усилията продължат да бъдат насочвани единствено към поддържане на макроикономическа стабилност, ще настъпят разочарования, които ще бъдат свързани с липсата на икономически растеж. Стабилната политическа и макроикономическа среда създават потенциал за просперитет. Ако се разчита само на макроикономическа и финансова сталбилност, без фирмите да бъдат стимулирани да подобряват своите стратегии, ще се създаде илюзия за прогрес, но не и действителен прогрес. В условията на глобализиращи се пазари и премахване на бариерите в търговията без промени в поведението на компаниите пазарните им позиции отслабват бързо. Разочароващите резултати от дейността са в основата на противопоставянето на глобализацията. Необходимо е да се осигурят условия на микрониво, за да могат фирмите да произвеждат стоки и услуги с по-голяма стойност като използват продуктивни методи.

В този смисъл въпросът за конкурентоспособността на България стои с изключителна острота в момента. Пренебрегването на националната и фирмената конкурентоспособност би било неадекватна реакция на съвременните промени в света. Развитието и поддържането на иновативна и конкурентна икономика се нуждае от ясна рамка, която е в състояние да оперира във взаимодействие и синхрон с другите национални системи. В тези условия особено важен е въпросът каква ще бъде ролята на държавата. Става дума за правната рамка, административния капацитет, институциите, регулиращите механизми от гледна точка на тяхното влияние върху практиката и бизнес стратегиите. Съществува пряка връзка между държавната политика и качеството на конкурентната среда, която влияе върху стратегическия избор на фирмите чрез набора от механизми и инструменти на разположение на предприемачите. Колкото повече и по-добре се анализират решенията на отделните индивиди къде и как да се конкурират, толкова по-добре ще се разбере и анализира въздействието на държавната политика върху конкурентоспособността.

Ролята на правителството е да създава действена основа за формиране на конкурентни предприятия. Реформите сами по себе си са необходимо, но не и достатъчно условие за възникването им. Другите важни предпоставки за повишаване на конкурентността на отделните компании са: наличието на производствени фактори; свързаните производства; търсенето и предлагането; подходящата и качествена бизнес стратегия, обединяваща всички изброени дотук елементи. Тези фактори въздействат върху отделните компании и до голяма степен определят техните приоритети, стратегически избор и поведение.

ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Основните предизвикателства, пред които е изправена българската икономика, са:

1. Протичащите процеси на либерализация и глобализация; необходимостта от успешно участие в международните мрежи от производства; динамичното развитие на икономиките на познанието.

2. Необходимостта от постигане на устойчив растеж за повишаване на жизнения стандарт и успешно присъединяване към ЕС.

1. Глобалният контекст на проблема

През последните години настъпват сериозни промени в международната среда, свързани с либерализация на търговията и глобализация на пазарите. Те водят до намаляване на значението на сравнителните предимства от по-нисък порядък - евтина работна ръка, относително евтина електроенергия, наличие на суровини и материали. Все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг – способността на страните да развиват високотехнологични производства, да произвеждат и изнасят стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници на растеж.

В съвременните условия все по-активно се развиват икономики, основани на познанието /knowledge based economy/. Увеличаването на инвестициите за научно-изследователска дейност е основният механизъм за превръщането на развитите държави в такива икономики. Те са изградени непосредствено върху производство, дистрибуция и използване на знания и информация. Появява се новата икономическа парадигма: информацията и въвеждането на производства, основани изцяло върху познанието, стават ключови, решаващи за икономическото развитие. Появата и бързият разцвет на нови индустрии и замяната на отмиращи отрасли с нови характеризира в най-висока степен динамиката на съвременното икономическо развитие. Би било недалновидно да се подценява този аспект от глобалното развитие, още повече че България има потенциал в това отношение. За икономиките, основани на познанието и иновациите, са характерни няколко основни момента:

• Увеличаване на разходите за научно-изследователска дейност. (например в страните от ОИСР инвестициите в такава дейност, софтуер, образование представляват 8% от БВП на тези държави. Това е цифра, близка до инвестициите във физическо оборудване. Най-висок е този дял в скандинавските страни и Франция - 9-10%).

• Инвестиции на значителни средства в телекомуникации, хардуер и софтуер (страните от ОИСР отделят около 7% от БВП за тази цел. Някои държави от Централна Европа увеличават с високи темпове разходите в тази посока – например в Полша годишният ръст на такива разходи достига 6%).

• Интернет се превръща в основен двигател на информационните и комуникационните технологии (най-напреднали в това отношение са Скандинавските страни, САЩ и Канада. Разходите за Интернет услуги през последните години намаляват чувствително в резултат на нарастващата конкуренция в тази сфера. Същевременно обаче те остават твърде високи, което е причина за по-слабото им използване в страните от Централна Европа – Чехия, Полша, Австрия. Броят на Интернет сървърите на 100 000 души е най-висок в английски говорещите страни и скандинавските държави, а най-нисък - в страните от Централна Европа).

• Интензивнно сътрудничество между изследователските институти, университетите и фирмите (в страните от ОИСР бизнесът осигурява финансиране за 6% от университетските проучвания и 3% от правителствените изследвания).

• Динамично развитие на електронното общество.

• Икономиките, основани върху знанията изискват нови умения и компетентност. Това означава, че качеството на човешките ресурси се превръща във втори по значение фактор след създаването и разпространението на технологии.

Глобализацията, нарастващата конкуренция и бързите технологични въведения непрекъснато променят средата, в която действат фирмите. Те оказват натиск върху тях да се адаптират, но и да създават нови условия за растеж и ефективност. Правителствата от своя страна трябва да положат усилия да се максимизират тези възможности, да се увеличат заетостта и жизненият стандарт, да се подобри качеството на обществените услуги.

2. Необходимостта от постигането на висок и устойчив икономически растеж - предпоставка за по-висок жизнен стандарт и преодоляване на разликата в доходите между България и ЕС

В теоретичен план са идентифицирани три етапа на икономическо развитие от гледна точка на възможностите за растеж:

• Ресурсно обусловен етап (растежът се генерира от първичните фактори за по-висока производителност: земя, евтина работна сила, съответно производство на стоки с по-ниска добавена стойност. Този модел е в основата на растежа в страните с ниски доходи).

• Инвестиционно ориентиран етап (растежът се създава, наред с другите фактори, чрез технологично развитие, основано на абсорбиране и внедряване на нови технологии отвън. На този етап се намират повечето от страните със среден доход).

• Иновационно ориентиран етап (характеризира потенциала на страните сами да генерират нови технологии, продукти и процеси. Растежът в тези страни се обуславя от развитието на познанието и бързото създаване на нови технологии. Този етап е характерен за високо развитите държави).

Факторите, които имат приоритет, са различни в различните страни. В повечето държави с ниски доходи проблемът е да се накарат първичните фактори да работят добре. С развитието се поставя въпросът, как да се включат страните в международните “мрежи” чрез привличане на достатъчно чужди инвестиции, които са проводник на нови технологии отвън. На третия етап на развитие въпросът е, как страните сами да генерират новости и технологии. Проблемите за повечето държави са свързани с това как да се осъществи плавно и последователно прилагане на стратегии за преминаване през различните етапи. Не е достатъчно да се осигури само макроикономическа стабилност. Необходимо е и “надграждане” - създаване на връзки и взаимодействия между качество на държавно управление, социален капитал, развитие на научния потенциал, сътрудничество между фирмите и т.н. Липсата на подобрения във всяка сфера или на всеки етап би довело до трудности.

На по-ниско ниво на развитие задължение на държавата е да създава политическа и макроикономическа стабилност, развити пазарни отношения. Това са абсолютно необходими условия за “добра работа” на първичните фактори. Фирмите на този етап се конкурират чрез цената и имат по-ограничена роля във веригата на създаване на стойност. Съсредоточават се върху добив на ресурси, трудоемки производства и сглобяване на изделия. Този вид икономики са особено чувствителни към промените в международната конюнктура. На следващ етап е необходимо да се отдаде приоритет на създаването на условия за привличане на местни и чужди инвестиции. Този процес изисква подобряване на инфраструктурата и комуникациите, изработването на регулаторни режими с цел по-пълно приобщаване към международните производствени системи и т.н. Най-трудно се осъществява преходът от инвестиционно към иновационно ориентиран етап на развитие. Тук се очертава пряката роля на държавата за стимулиране на иновации чрез публични и частни инвестиции в наука и изследвания, по-добро образование, облекчения за започване на нов бизнес, за нови високотехнологични фирми.

НЯКОИ СПЕЦИФИЧНИ ФАКТОРИ ЗА РАСТЕЖ И ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД

Повече от десет години след началото на прехода страните от Централна и Източна Европа не успяват да постигнат висок икономически растеж, който да им позволи бързо доближаване и конвергенция със страните от Западна Европа. За постигането на подобна цел е нужен устойчив растеж от 5-6%. Само няколко страни са достигнали такова равнище, при това неустойчиво.

Експерти от Харвардския институт за международно развитие и Световния икономически форум очертават в свой анализ някои специфични фактори за растеж в бившите социалистически страни. За държавите, в които се осъществяват дълбоки структурни промени, източниците на растеж са по-различни от тези в останалите страни. Анализът показва, че постигането му в значителна степен зависи от растежа в нови предприятия и нови сектори. Той се влияе от фактори, които стимулират ефективното отмиране на стари сектори и ресурсен трансфер към нови такива. Условията за започване на нов бизнес (административни, финансови), правните регулации (съдебна система и закони) са имали решаващо значение за растежа през първите 10 години от прехода. Може да се очаква, че и в бъдеще тези фактори ще играят съществена роля. По тази причина е необходимо да се направи анализ именно на тези елементи на бизнес средата в България.

Според екипа на Форума най-важната, фундаментална цел за страните в преход е постигане на растеж чрез пренасочване на икономически ресурси към нови сектори и индустрии. Причината за това е ликвидирането на социалистическия пазар, който поемаше продукцията на старите сектори. Това означава, че растежът трябва да дойде от създаването на предприятия в нови сектори на икономиката. За да се постигне траен, устойчив и бърз растеж, са необходими ефективни структурни промени. В страните в преход те характеризират способността на икономиките им да придвижват ресурси от стари към нови дейности. Например трансферът на работна ръка от държавния сектор към частния в повечето страни е значителен, същевременно обаче трансферът на капитал остава ограничен. По-голямата част от капитала се придвижва в резултат на приватизация.

Започването на нов бизнес е пряко свързано с административните и финансовите аспекти на проблема. Финансовата система е свързана пряко с този процес, тъй като осигурява кредити за започване на нов бизнес, а съдебната система осигурява ефективна защита на собствеността, ясни правила за регулиране на фалити, спазване на договорни задължения. Това е изключително важно за новите предприятия.

Технологичният потенциал – основа за висока конкурентоспособност

По мнение на експертите започването на нов бизнес в съчетание с иновативния капацитет определя жизнеспособността на компаниите и икономиките в съвременните условия. Технологичното развитие се осъществява най-общо по два начина - чрез създаване (генериране) на нови технологии и чрез абсорбиране и внедряване на такива технологии отвън (от чужбина). То може да се измери с помощта на множество индикатори, най-важни от които са патентоването на нови продукти, процеси и технологии, и броя на обучаващите се във висши учебни заведения.

Най-силни в това отношение са САЩ, Канада, страните от Западна Европа, Япония, Корея, Сингапур и т.н. В тези страни живее 15% от световното население, но те притежават 99% от патентите, издадени за нови продукти и технологии. Както беше отбелязано по-горе, те осъществяват третия, най-висш етап на развитие в съвременния свят – иновационно ориентирания. Останалите държави трябва да внасят технологии и продукти, т.е. те трябва да изградят потенциал за трансфер на технологии. Показателно е, че най-голям растеж постигат страните, които успяват да привлекат значителни чуждестранни инвестиции от мултинационални компании в иновативни сектори. Инвестициите са свързани с приток на нови технологии и продукти, капитал, управленски умения, добър мениджмънт. Примери за такива страни са Китай, Ирландия, а от централноевропейските – Полша, Унгария и Словения.

Къде e България?

Изследванията на ЦИР, подкрепени и от анализи в международни източници, показват, че България има сравнително добри позиции по отношение на иновативния потенциал. Ако той бъде използва разумно и целенасочено, може да се превърне в “основен коз” за повишаване капацитета на страната и най-вече - на отделните компании, за справяне с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС. В подкрепа на това твърдение може да се посочат някои количествени индикатори с добри стойности:

• Брой на регистрирани патенти на 1 млн. души (спрямо населението на България) в Американското патентно ведомство - 2,4. Това е показател, по който България е на 25-то място сред 80 страни, включени в последния доклад на Световния икономически форум “Global Competitiveness Report 2002-2003”, и изпреварва Чехия, Естония, Литва, Латвия и др.

• Процент на завършилите средно образование, които продължават обучението си във висши учебни заведения – 42,6%. По този показател България изпреварва Унгария Чехия и дори Япония и Израел.

• Качество на обучение в областта на точните науки – България заема 17-то място сред 80-те страни, включени в Доклада, и изпреварва дори такива високо развити държави, като Германия.

• Квалификация на научно-изследователските кадри – България отново заема 17-то място сред 80 страни.

• Брой на Интернет потребители на 10 000 души - със 746 потребители България се нарежда на 42-ро място пред Латвия, Румъния и Русия.

• Брой на Интернет хостове на 10 000 души - на първо място са САЩ с 3714, а България е на 45-то място с 33.2. Добри позиции по този показател имат скандинавските страни - Финландия, Норвегия, Исландия.

• Брой на телефонни линии на 100 души - България има сравнително добри постижения. Тя е 32-ра с 35.9 и е пред Естония, Литва, Латвия, Полша и Словакия.

Основен извод за България

България има иновационни ресурси (сред страните, кандидатки за членство в ЕС, най-големи са тези ресурси в Словения и Унгария), но не провежда достатъчно активна политика по отношение на трансфер на нови технологии от чужбина, както правят това Полша и Унгария. Използването на съвременни информационни технологии до голяма степен е резултат от личната инициатива на бизнесмените, като все още липсват достатъчно желание, разбиране и нагласа, както и финансови ресурси за по-широко прилагане на такива технологии.

Необходима е активна политика за стимулиране на компаниите да бъдат иновативни. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ препоръките към държавната политика за развитие на икономика, основана на познанието и технологиите, може да бъдат съсредоточени в няколко области:

• Развитие и реформа на научната база.

• Подобряване на ефективността на стимулите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД).

• Осигуряване на растеж за иновационни фирми.

• Изграждане на ясни рамки за формулиране и осъществяване на научна и технологична политика.

• Стимулиране разпространението на технологиите и насърчаване на връзките и сътрудничеството между университетите и предприятията.

Това са отправни точки при формулирането на политиката в науката и технологиите. В управленската програма на българското правителство се посочва, че основна цел в тази област е: науката - приоритет в полза на икономиката. Това предполага:

• Създаване на конукрентоспособни научни продукти - основа за развитие на икономика, базирана на познанието.

• Насърчаване на връзката наука-образование-икономика-общество.

• Поетапно повишаване на финансовата подкрепа за науката.

• По-нататъшно развитие и оптимизиране на научната и технологичната инфраструктура на базата на усъвършенствано законодателство.

• Утвърждаване на конкурсното програмно и проектно финансиране на научни изследвания.

• Развитие и усъвършенстване на националните структури, които да осигурят пълноценно участие в европейските програми, и т.н.

МИКРОИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА

Повдигнатите по-горе въпроси са свързани със създаването на условия за ефективно функциониране на институциите на пазарното стопанство (т.нар. втора генерация реформи). Това ще рече преминаване от макроикономически към микроикономически реформи и институции, които стимулират дългосрочния растеж на микрониво. Микросредата е свързана с редица елементи - административни, правни и финансови, които подкрепят пазарната икономика и частната собственост. Това предполага: реформа на предприятията, капиталовите пазари, въвеждане на основните принципи на корпоративното законодателство, защита на конкуренцията, процедури по несъстоятелност, защита на правата на кредиторите и на акционерите.

Институционалните реформи във всички случаи изискват повече време, тъй като за осъществяването им не е достатъчно само приемането и публикуването на нови закони, но и тяхното широко и ефективно прилагане, както и изграждането на потенциал за управление. В страните, в които е намерен добър баланс между либерализацията/приватизацията и институционалните реформи, процесите протичат успешно. Това са повечето централноевропейски страни.

Държавите, в които тези реформи закъсняват и е нарушен балансът между либерализация/приватизация и институционално развитие, изостават. Все още е необходимо време за изграждане на капацитет за прилагане на законодателството, за усвояване на нови знания и умения от страна на съдебната система, регулиращите органи и другите представители на държавната администрация.

За повечето страни в преход, в т.ч. и за България, повишаването на конкурентоспособността би било неустойчиво, ако не се предприемат сериозни мерки за реформи на микрониво преди всичко чрез подобряване на бизнес средата, стимулиране на конкуренцията, намаляване на намесата на държавата и премахване на пазарните диспропорции, но и чрез подкрепяща политика от правителството за бизнеса - инвестиции в обучение и квалификация на човешките ресурси, насърчаване на иновативния капацитет, улесняване на развитието на клъстери, стимулиране на взискателното търсене чрез съвременни стандарти.

Фирмената конкурентоспособност зависи от два взаимно свързани компонента – качеството на бизнес средата, в която фирмите непосредствено работят, и качеството на фирмените стратегии.

1. Бизнес средата

Анализите на Центъра за икономическо развитие показват, че през последните години има известно подобрение в бизнес климата преди всичко по отношение на данъчната среда, някои елементи на институционалната рамка, наличието на иновативен потенциал (въпросът е, как той да се използва в интерес на икономиката и да се стимулират фирмите да бъдат иновативни), либерализацията. България притежава традиции по отношение на квалифицираната работна ръка (проблемът е, как да се създаде среда за приспособяване на човешките ресурси към пазарните условия и новите технологични изисквания). Необходими са сериозни усилия за по-нататъшното подобряване на бизнес средата с акцент върху съдебната система, започването на нов бизнес, подобряването на достъпа до финансови ресурси и т.н.

Резултатите от провежданите от ЦИР тримесечни анкети сред предприемачи потвърждават изводите за основните трудности във външната среда, които пречат на бизнеса. В отговорите си анкетираните отдават приоритет на такива фактори като: нелоялна конкуренция, затруднен достъп до оборотно и инвестиционно финансиране, често променяща се нормативна база, бюрокрация в администрацията, неизправни партньори. Прави впечатление, че корупцията не се посочва сред водещите проблеми от външната среда (други изследвания на ЦИР също показват известно движение в положителна посока по отношение на разпространението на корупцията; в последния доклад на Световния икономически форум се посочва, че по този показател България се придвижва в първата половина на страните с по-малка степен на разпространение на корупцията и това е една от положителните промени през последната година).

Според анкетираните лицензионните режими, тромавата съдебна система, трудовото законодателство, липсата на интензивна и лоялна конкуренция са факторите от бизнес средата, които въздействат силно негативно върху конкурентоспособността на българските фирми.

През последната година бяха предприети конкретни инициативи за подобряване на бизнес средата. Усилията са в няколко посоки: облекчаване на лицензионните режими, регулиране на обществените поръчки, стимулиране на конкуренцията, решаване на проблемите с несъстоятелността и ликвидацията, реформиране на съдебната система и борба с корупцията.

Като резултат от тези мерки се очертават следните тенденции в бизнес средата в България:

• Настъпват положителни промени в данъчната среда.

• Има положителна промяна в корупционната обстановка.

• Налице е известно подобряване на мнението за практическото прилагане на нормативната уредба.

• Банковата система се оценява като стабилна и надеждна; има известно раздвижване по отношение на кредитната активност.

Негативни остават:

• Оценките за започване на нов бизнес в страната и наличието на административни процедури.

• Отрицателно е мнението на предприемачите за прозрачността и обективността на процедурите по възлагане на обществените поръчки.

• Конкуренцията на пазара не е достатъчно интензивна и честна.

• Значително недоверие в безпристрастността на съдебната система.

• Политиката за технологично и иновационно развитие не е приоритет.

• Особено безпокойство предизвиква скептичното отношение на деловите среди към ползите и възможностите, които предоставя процесът на европейска интеграция.

2. Качеството на фирмените стратегии

Вторият компонент на фирмената конкурентоспособност – качеството на стратегиите, не дава сериозни основания за оптимизъм. По принцип основните вътрешни фактори, които влияят позитивно върху производителността (респ. Конкурентоспособността) на компаниите, са: внедряване на нови изделия и технологии, обучение на персонала и повишаване на квалификацията му, подобряване на качеството на маркетинга и мениджмънта, участие в свързани производства (клъстери) и т.н. Спрели сме се върху някои от ключовите характеристики на фирмените стратегии в България, като са използвани резултатите от анкетно проучване сред 2250 индустриални компании, проведено през 2002 г. в следните области: стратегически приоритети на фирмите, технологично състояние и иновационна дейност, проблеми, свързани с организацията на производството (натоварване на производствените мощности); реализацията на продукцията и маркетинга, качеството на човешките ресурси; финансовите ресурси.

Стратегически приоритети

На първо място в своите стратегически цели българските компании поставят: увеличаване на обема на производството на стоки или услуги, следвано от навлизане на нови пазарни ниши; подобряване на качеството на произвежданите стоки и услуги. Слабост в управлението на фирмите е, че въвеждането на нови продукти и подобряването на ефективността чрез нови технологии (т.е. иновации) се посочват едва съответно от 9% и 5% от анкетираните. Такова приоритезиране на стратегическите цели, при което увеличаването на производството не се основава на обновяване на изделията и въвеждане на нови технологии, крие съществени рискове за устойчивата конкурентоспособност на българските компании. В съвременните условия тя се постига на базата на нови продукти, нови технологии и процеси. Това изисква промяна в стратегиите и операциите, за което българските фирми все още не са готови.

Технологично състояние и иновативен потенциал

• Структура на българските компании според разходите за НИРД

Анализът показва, че преобладават нискотехнологичните компании с разходи за НИРД до 0.3% от приходите от основна дейност. Такива са над 70% от анкетираните фирми. Високотехнологичните компании (с разходи за НИРД над 5%) са малко над 6%. Това дава основание да се формулира твърдението, че за голяма част от българските компании технологичното развитие не е приоритет, което във всички случаи означава забавяне и съществена заплаха за конкурентоспособността на фирмите.

• Компютъризация на технологичните и бизнес процеси

Използването на компютърна техника е най-широко в счетоводството – 44% от компаниите използват дигитална техника в счетоводните операции. Сравнително нисък (едва 9-10%) e процентът на компютъризация в производствения процес. Същевременно намеренията на компаниите показват, че в бъдеще те ще насочат своите усилия приоритетно към въвеждането на информационни технологии именно в производството (17% от анкетираните) и най-вече в компютъризация на управленските процеси (над 25%). Това обстоятелство е положителна индикация за повишаването на ефективността на управлението и готовността за подобряване на технологичното ниво.

• Използване на Интернет

Относително малък е делът на фирмите, които въобще не използват Интернет. Най-често обаче Интернет се използва за електронна поща (27%); като информационен източник за продажби на стоки и доставка на суровини и материали. Положително впечатление прави фактът, че макар и в начален стадий, се използва електронно банкиране – близо 7% от респондентите отговарят позитивно. Съществуват наченки на използване на електронна търговия в цялостния процес на покупко-продажба и плащания – 0.6%.

Натоварване на производствените мощности

Висок е процентът на ненатоварени производствени мощности в българските индустриални компании. Близо 10% от фирмите работят с под 10% от производствения си капацитет; 37% - с 50% от мощностите, с които разполагат, и едва 9% използват над 90%.

Финансиране

Основен проблем за голяма част от българските фирми, който рефлектира върху тяхната конкурентоспособност, е липсата на достатъчно финансови ресурси. Анализът на видовете финансиране на българските компании показва, че най-широко се използват банковите кредити за оборотни цели, в по-малка степен - за инвестиционни нужди (ниска степен на финансиране на иновационни дейности), което е в противоречие с категоричната необходимост от обновяване на производството и ще генерира в бъдеще технологично изоставане. Почти не се използват банкови кредити за експортни нужди. Не се прилага в достатъчна степен потенциалът на небанковото финансиране. Известен оптимизъм вдъхва присъствието на лизинговите схеми за финансиране – 7% от анкетираните са използвали такъв източник. Подценена е значително ролята на капиталовия пазар като източник на финансов ресурс за българските индустриални компании.

Качеството на човешките ресурси

По принцип винаги се е твърдяло, че човешките ресурси са основното конкурентно предимство за страната. В действителност България постепенно го губи, защото политиката спрямо човешките ресурси в много български компании не е съобразена с новите изисквания на съвременното технологично и иновативно развитие и необходимостта от повишаване на квалификацията. Проблемът трябва да се разглежда именно в такъв контекст. Работната сила в България е квалифицирана, но за работа с остарели технологии. Това категорично поставя необходимостта пред българските фирми да повишават квалификацията на своите служители за работа с нови технологии. Областите, в които се осъществява квалификация на служителите, показват, че преобладават курсове за работа с технологиите, които се прилагат в момента в производството – 29%; работа с компютърна техника - 19%. За подготовка за работа с нови съвременни технологии средства и ресурси отделят едва 7% от анкетираните работодатели.

Реализация на продукцията

Картината показва, че действително българската икономика е отворена в значителна степен към външните пазари. Сравнително нисък е делът на фирмите, които на практика въобще не участват в международно сътрудничество. Това дава основание да се говори за наченки на клъстери, в т.ч. участие в международни мрежи, макар и основани на най-първичните форми на клъстерно обединение – търговското взаимодействие: 28% от анкетираните компании осъществяват експортна дейност; 35% са тези, които реализират внос на стоки и услуги от чужбина. При фирмите, които извършват експортни операции, сравнително висок е делът на компаниите, които работят предимно за износ - 18% реализират над 75% от продукцията си на външните пазари. Ако се обърне поглед към географското разпределение на износа, ще се установи, че над 37% от компаниите продават продукцията си на взискателните пазари на ЕС. Това само по себе си е атестат за качеството и конкурентността на тези компании.

Конкурентни предимства на българските компании

Конкурентните предимства на българските фирми са свързани преди всичко с ниските цени, основани на евтина работна ръка, т.е. става дума за ценова конкурентоспособност. Трябва да се отбележи обаче, че такива предимства са нетрайни. В съвременните условия потребителите са готови да платят по-високи цени за по-висококачествени, диференцирани, нови, уникални продукти и услуги; бързина на доставките, високо качество на маркетинг и мениджмънт и т.н. Независимо, че редица български компании отчитат в своите стратегии посочените фактори, все още значителна част от фирмите отстъпват на своите конкуренти на европейските пазари по отношение на тези елементи.

Предимства и недостатъци на фирмената конкурентоспособност:

Недостатъци:

• Значителна част от компаниите водят интуитивно своя бизнес – в много случаи липсват стратегии и ясно формулирани цели.

• Ниска производителност и относително ниска конкурентоспособност, основана предимно на ценови фактори.

• Малко средства, отделяни от компаниите за обновяване на продуктите и производствените процеси.

• Недостиг на финансови ресурси и труден достъп до финансиране, подценяване на извънбанковите форми на финансиране.

• Липса на фирмена култура и управленски опит.

• Наличие на значителни ненатоварени производствени мощности.

• Липса на целенасочена политика за развитие на човешките ресурси в контекста на съвременните технологични и иновационни изисквания.

Предимства

• Нарастващ интерес и осъзната необходимост от внедряване на нови технологии и обновяване на продукцията - голяма част от фирмите оценяват ролята на технологичното развитие и са склонни да инвестират в наука и изследвания.

• Отвореност към външните пазари – участие в международни мрежи.

• Позитивна динамика в повишаване на качеството и внедряване на международни стандарти за управление на качеството.

• Гъвкавост, приспособимост, способност да импровизират.

• Добър достъп до Интернет доставчици.

Някои препоръки за повишаване на конукрентоспособността на фирмите: Повишаването на конукрентоспособността на българските компании е важен фактор за постигането на растеж в икономиката. Някои от препоръките, които могат да се отправят, са:

На държавно равнище

Правителството трябва:

• Да формулира и провежда своята политика в глобален контекст.

• Да подобрява бизнес средата и да стимулира конкуренцията.

• Да стимулира фирмите да се възползват в по-голяма степен от инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност.

• Да насърчава новите фирми и новите индустрии.

• Да отговаря на специфичните изисквания на малките и средните предприятия.

• Да създава предпоставки за намаляване на разходите за компютърна техника, комуникации, транспорт и логистика, за либерализация на търговията и инвестициите.

• Да повишава образователните стандарти с цел успешно развитие на “икономики на познанието”.

• Да води активен диалог с бизнеса.и да стимулира партньорствата между бизнеса.

Резултатите от подобни мерки са: нови възможности за по-ниски разходи, по-добро качество, по-голям избор за потребителите, нови форми на обмен между страните, общо увеличаване на потенциала за промени.

На фирмено равнище

Фирмите трябва да:

• Внедряват стандартите за управление на качеството, при което фокусът се поставя върху клиентите и повишаването на тяхното доверие.

• Внедряват системи за управление на ефективността като фокусът се поставя върху ефективното извършване на основните дейности във фирмата – решаване на вътрешните проблеми, свързани с производителност, себестойност, разходи и загуби (внедряване на най-добрите производствени практики, които дават възможност за намаляване на себестойността, разходите и загубите, водят до повишаване на производителността на основните дейности във фирмите).

• Внедряват интегрирани системи за управление, които съчетават стандартите за управление на качеството със системите за управление на ефективността.

• Участват в мрежи от свързани производства (клъстери). Това важи в много голяма степен за МСП. Този подход има предимства и води до подобряване на фирмените стратегии в следните направления:

• Подобряване на продуктовия дизайн - дава по-големи възможности за обмяна на идеи и ноу-хау в развитието и производството на продукти и услуги.

• Подобряване на репутацията – чрез активни действия на асоциациите и лобиране пред държавата.

• Усъвършенстване на технологичните процеси – чрез активна обмяна на технологично ноу-хау, създаване на нови продукти и технологии.

• По-добър достъп до дистрибуция и услуги – получаване на бърз, сигурен или преференциален достъп до дистрибуция на услуги и продукти.

• Получаване на пазарна информация – възможности за обмяна на информация за потенциални купувачи (демографски особености, потребности, взискателност), конюнктура на пазара.

• Логистика – по-добро сътрудничество по отношение на придвижването на стоките или информацията между участниците в мрежата (клъстера).

• Повишаване на образованието и квалификацията на човешките ресурси – подобряване на качеството на човешките ресурси чрез по-лесно придобиване на нови умения.

Използвана литература:

Global Competitiveness Report, WEF, 1999, 2000, 2001-2002, 2002-2003 World Competitiveness Yearbook, International Institute for Management Development, 2000, 2001 Porter M., The Competitive Advantage of Nations: With a New Introduction, New York, 1998 Porter, Michael, Clusters and Competition: New Agendas for Companies, Governments and Institutions. Boston, Harvard Business School Press, 1998 Център за икономическо развитие, Конкурентоспособност на българската икономика 2000, 2001, годишни доклади, София, януари 2001, януари 2002 Център за икономическо развитие, Конкурентоспособност на малките и средните предприятия, София, март 2001

Център за икономическо развитие, Макрорамка за научно-техническо развитие в България, София, януари 2001 Център за икономическо развитие, Конкурентоспособност и индустриална политика, София, декември 2000