Десислава Христова е студентка в СУ "Св. Климент Охридски", магистърска програма Европейски изследвания и носителка на 5-та награда в конкурса на Дневник Online "Европейски перспективи" за есета "Балканите - можем ли да бъдем заедно в ЕС?".

---

Всяка нация има възприемане за собствената си история, което определя особености, неразбираеми за другите и поле на болезнена интимност, чието прекрачване носи предизвикателства от евентуален сблъсък на различности. Съвременният свят предлага уникални форми на проникване, взаимодействия, мултикултурни и интеркултурни прояви, които характеризират процесите на интеграция, регионализация, глобализация и тези на алиенация, противопоставяне, фанатизъм и възраждане на миналото.

Без да претендират за уникалност случванията на Балканския полуостров бележат по непоправим начин конструирането на хипотези и валидни теории за политическо и културно развитие в света на модерното и постмодерното. Интензитетът и стихийността на процесите във всяка една държава, назована по един или друг начин като балканска изпращат сигнали, които тревожат "Цивилизаторския Център". Призракът на Балканите деформира всяка нация, чиято принадлежност е ситуирана географски на полуострова и натоварва мисленето на отделните държави с общата колективна памет и наследство на зависимост, асимилаторски тенденции, чужди влияния, взамни прониквания и интереси на по силните, които без да задават въпроси и да се съобразяват с пространството на личните усещания на отделния индивид, внедряват балканските народи в своите проекти и амбиции.

Тези процеси на влияния, според мен, не са единственият елемент от градежа на съвременните държави и нации. Корените на националистичните домогвания са свързани с недоказани факти и интересни интерпретации на историческите случвания в пред Средновековния период, който обслужва болезнените търсения на героичност и реабилитация на съвременните "несправедливости" и негативни конотации. Миналото се привижда като славната епоха, когато нацията, без да съзнава това, е обединена, цялостна, героична, своеобразен център, който твори, създава, и е уникален по своите характеристики т.е. е моделът, цивилизацията.

На Балканския полуостров процесът на осъзнаване на принадлежността и идентичността е осезаемо болезнен поради общата памет на различните етноси и опитите им да се разграничат и да намерят границите на своето в пространство на етническо, религиозно и културно многообразие, сливането в града, чрез мобилността на търговците, постоянните конфликти и борбата на Великите сили за надмощие в пазарите и във вътрешното развитие на християните в Османската империя.

Проблемите на произхода, идентичността и самоопределението на общностите са в центъра на търсенията на държавите на Балканския полуостров и от Централна Европа поради "европеизацията" и стремежа на исторически онеправданите да се присъединят към центъра, към пространството, чиито конотации носят знака на конструктивното и положителното. Културното различие, носено от другият е причина за постоянна колизия на интересите и претенците на отделните народи. Въпросът за дефинирането на собствена идентичност, която легитимно да те причисли към общност, която приемаш за изконно своя и за обективно съществуваща стана особено болезнен след превръщането на комунистическото в допълнителен товар към общото негативно минало.

"Призрак броди из западната култура призракът на балканизма"

/ Мария Тодорова /

През последното десетилетия Балканите се превърнаха в своеобразна лаборатория за конструиране на идентичности. Те станаха бойното поле на Европа. Спецификата на военния конфликт на полуострова се изразява в протичането му като своеобразна верижна реакция той засегна първо Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, по-късно Косово, а накрая и Македония.

Етнонационализмът, етносепаратизмът, както и всички етнически конфликти на полуострова в една или друга степен се обясниха с разликите във вероизповеданието. На Балканите религията стана легитимацията за принадлежност към определен етнос. Загубата и размиването на своето в общото наследство на Османската империя и на комунизма предизвикаха кристализиране на всички различия.

Терминът балканизация добива значимост в началото на 20в. и особено след Балканските и Първа Световна войни. Сравнително ново понятие то се налага като устйчиво. Балканизация според автора на " Балкани, балканизъм" обозначава процеса на раздробяване на големи и жизненоспособни политически единици на малки и нежизненоспособни от икономическа и политическа гледна точка. В най-новото си превъплъщение тази идея е напълно извадена от контекста на появяването си - превръща се в парадигма при обсъждане на различни въпроси и проблеми. Тази представа се трансформира в едно от най-широко използваните и силно обидни названия в света. Дискурсът на Балканите остава извън историческото време. Пораждането на стереотипа за Балканите датира от Османския период. Балканите консумират един нетраен и негативен образ, който рискува да се превърне в същност.

По време на изострена криза идентичностите могат да станат смътни, но в контекста на събитията в бивша Югославия в началото на 90-те години е обратното те кристализират и придобиват реалност. През 1991г. хърватската писателка Дубравка Угрешич фокусира вниманието върху следствията от конструкта Югославия чувството за изгубеност, на липса на идентичност, образуване на пукнатина , за разкъсана тъкан, болезнени места. Дефинирането на принадлежността отеква в сблъсъка в личността: Аз ли съм или не съм? Историята се изобретява, търси се изгубеното време на своето. Балканите носят натрупванията на общата история и колективна памет на политическата зависимост и на културната асимилация. Опитите да се разграничат отделните държави от балканския melting pot остават недовършени. "И изведнъж ми се струва, че ясно виждам тази Източна Европа. Тя седи на масата ми и се гледаме като в огледало... В очите й виждам пламък на отчаяние и лукавство. Виждам отчаяното желание да бъде "някой"…Сестро моя, моя тъжна Източна Европа…" Д. Угрешич.

Балканският полуостров е пространство на високи по интензивност и продължителни по времетраене междукултурни взаимодействия, които предпоставят движението към корените на своята идентичност, която конструира образа на съвременната мечта за независима държава която е европейска и е ситуирана отвъд границите на Балканите и порочните явления на балканизацията. Същевременно постоянното присъствие на отсъстващи елементи я причисляват към общото наследство, спомени и памет. Тезата на Хънтингтън за линиите на разлома за евентулни бъдещи сблъсъци между цивилизациите може да не е основателна, но лините и границите са плод на човешките мисловни фигури, които се трансформират в устойчиви стереотипи, чието разграждане е невъзможно без да се противодейства но гравитацията и на пространствено-времевата зависимост. Езикът на различието е трудно разбираем, тъй като само посветеният знае кода и мястото на ключа.

Процесът на премахване на разделителните граници е труден и продължителен, но опитът на държавите основателки на Европейските Общности демонстрира възможностите и начините. На 9 май 1950г. се представя Декларацията Шуман, която поставя началото на изграждането върху отломките на Европа. Променя се символиката на артикулираните конфликти, а предишните врагове стават съюници в един общ градеж. Денят на капитулацията на Германия във Втората Световна война днес се чества като Денят на Европа.

Изискват се много усилия и компромиси, за да се преживеят емоционалните разломи на културно-историческите натрупвания и обременености на националните блянове и идеали, мечти и загуби. На Балканите този процес е още по-сложен и тепърва подлежи на развитие. Общата колективна памет от болезнените случвания, все още отворените рани на националното, усилени от шума на бомбите и лицата на жертвите, умножават различията и конфликтите.

Процесите на затваряне на националните рани са дълги, но европейската интеграция доказва, че не са невъзможни чрез конструктивното трансформиране на миналото. Европейският съюз е единственото пространство, където Балканите могат да открият своята заедност, да преоткрием в себе си констуктивизма, енергията, устойчивостта и силата, които също са общо наследство. По този начин ще трансформираме призраците в човешки лица. Миналото не трябва да рефлектира в бъдещето чрез негативнитв натрупвания и случвания, а чрез опита и поуките. Можем да бъдем заедно като се поучим от опита на "Запада", пространство в което балканските държави търсят своето легитимиране. Винаги е по-лесни да разрушиш съграденото Берлинската стена рухна много по-бързо, отколкото гранниците, които тя означаваше. Важно е на Балканите да се канализират силите на всеки роден на територията на полуострова в позитивни и конструктивни действия и развитие, които, по примера на Европейския Съюз, да са отправна точка за по-сигурни Балкани. Балкани, освободени от призрака на балканизацията и без срам от отражението в огледалото. Заедно.