Преди време с колегата Радомир Димов писахме в “Дневник” за проблемите, свързани с избирането на български представители в Европейския парламент през 2009 г. Тогава беше в ход изготвянето на законопроект за тези избори. Сега проектът е готов и в него повечето от нашите препоръки намериха място. Изборите за Европейски парламент и приличат, и са различни от парламентарните избори у нас. И затова е необходимо обществеността да е запозната с проблемите, още повече че предстои внасянето на законопроекта от Министерския съвет в Народното събрание.

Нека припомним първо структурата на Европарламента. В него има 786 депутати, разделени на 7 групи, като най-голяма в момента е тази на Европейската народна партия (294), следвана от Партията на европейските социалисти (232) и Либералната партия (67). Има даже две евроскептични партии с общо 37 депутати, както и 44 независими депутати. Депутатите се избират чрез национални квоти, като например Германия има 99 депутати, а България ще има 18. Квотите са донякъде пропорционални на населението. Все пак Германия, с 10 пъти по-голямо население от България, има само около 5 пъти повече депутати. Чрез подобно “изкривяване” на пропорционалността се защитава интересът на по-малките държави, от които иначе нищо нямаше да зависи.

В отделните страни се гласува за местна партия или за независим кандидат. След това избраните кандидати се присъединяват към някоя от групите в Европарламента. У нас изглежда естествено депутати от СДС, ССД, ДСБ и БЗНС (ако има такива) да се присъединят към Европейската народна партия, тези от БСП - към Партията на европейските социалисти, а депутатите от НДСВ и ДПС - към Либералната партия.

Основните функции на Европарламента са избирането на Европейската комисия, приемането на бюджета на съюза и формирането на общата законова рамка за страните членки. Подробности за дейността и функциите на Европарламента могат да се намерят на адрес http://www.europarl.eu.int/

Изборите за Европарламент в отделните страни се произвеждат по различни варианти на пропорционалната система. Постоянен проблем при тези избори е ниската избирателна активност и това все повече тревожи местните политически елити.

В българския проектозакон е предвидено 18-те български евродепутати да се избират пропорционално на подадените за партиите гласове по метода на Нимайер и от национални партийни листи. Този метод е “по-пропорционален” от метода на Д’Ондт и това го прави по-подходящ за целта предвид на малкия брой избирани депутати. Няма предвидена бариера, защото квотата от 18 депутати дава естествена бариера от 5.56 на сто. Има и възможност за избиране на независими кандидати. За да бъде избран независимият кандидат, трябва за събере 1/18 от националния вот. Ако има избран един независим, партиите ще си делят оставащите 17 мандата. Участващите партии или независими кандидати ще трябва да внесат и паричен депозит, който ще им се връща, ако спечелят над един процент от гласовете. Така би трябвало да се усмирят непомерните апетити на българските политически маргинали към участие в избори и медийно празноглаголене.

Макар че в проекта това не е залегнало, може да се помисли за въвеждане на преференциално гласуване, при което избирателите ще могат да пренареждат националните партийни листи. Това предложение изглежда разумно, още повече че националните листи реално ще бъдат къси (една партия едва ли ще може да получи повече от 9 мандата) и следователно лесно разпознаваеми от хората. Така безспорно ще се засили интересът към изборите за Европарламент и ще се повиши избирателната активност.

Разбира се, предвидено е на тези избори да се гласува с една интегрална бяла бюлетина, а не с раирани хартийки, както е сега у нас на парламентарни избори. Дай боже, интегралната бюлетина да я видим и на изборите за български парламент въпреки скритата съпротива на някои ретроградни политически сили.

Изборите за Европарламент изглеждат далечни, но задачата за избиране на български евродепутати е толкова важна, че заслужава да започнем да я решаваме още сега.