Само след година или две в България ще дойдат структурните и кохезионните фондове. Трябва да сме готови да ги посрещнем, а не да ги връщаме, защото не знаем как да ги усвоим. И понеже работата не става на принципа “хайде-хоп”, е необходимо да започнем подготовката още отсега. Затова трябва да изградим в София европейски инфоцентър по фондовете.

Какво ще прави центърът?

Той трябва да функционира като академия за подготовка на кадри по европейска интеграция, които да помагат на хората да подготвят проектите си за финансиране по европейските фондове. През такова обучение трябва да премине цялата администрация, както и всички членове на парламента. В работата на центъра трябва да бъдат организирани няколко екипа:

- електронни специалисти - екип от уебдизайнери и програмисти. Ще се работи със софтуера на европейските институции за създаване на мрежа от електронни данни на български език. Тя е аналогична на създадените вече електронни корпуси с европейска терминология. Електронните специалисти ще провеждат постоянно курсове за обучение на другите екипи за работа с новия софтуер.

- преводачи - те ще превеждат текстове от различните официални и административни езици на ЕС и ще работят заедно с езиковедите за създаване на български език на унифицирана терминология на общността.

- езиковеди, или специалисти по изследване функционирането на българския език в обществото - лексиколози, лексикографи, терминолози, социолингвисти, политически лингвисти, евролингвисти. Изискването е те да имат начална компютърна грамотност и да знаят някой от езиците на общността. Те трябва да създадат на български език електронния корпус, който е база за по-нататъшна специализирана работа с текстове и речници. С други думи, трябва най-малкото да се обучат да работят с електронни корпуси, ако досега не са работили. За повече от тях това е съвсем нова, непозната задача. Затова е нужно да работят с консултанти от ЕС, които са работили или работят с електронни корпуси като лингвисти. Те ще създадат и унифицираната европейска терминология в тяхно сътрудничество с преводачите. Те ще създадат, заедно с други специалисти, организирани в международен екип, и програми за e-learning на студенти в бакалавърския, магистърския и докторантския профил.

- консултанти - те са хора от страните членки на ЕС, специалисти в различни области на европейската интеграция: политолози, специалисти в различните тематични области като европейско право и т.н. Заедно с тях ще работят като консултанти и българи, специализирали в една или повече области на европейската интеграция. Без консултанти тази работа не може да бъде извършвана качествено, защото разминаването между източноевропейската и западноевропейската цивилизация е именно на равнището на смисъла, а не на значението, ако използваме езиковата теория. Ние мислим различно, дори и когато използваме едни и същи думи. Разликата е в различните социални условия, при които сме живели половин век.

- обучители - те трябва да са преминали курс по европейска интеграция от консултанти на ЕС, да са подготвени за мултимедийни презентации на модели на европейски проекти, колкото и различни да са те, т.е. да са обучени от специалисти на ЕС и от електронните специалисти на центъра. Те ще провеждат курсовете на обучение по европейски проекти в центъра. Ще бъдат и в постоянна електронна и телефонна връзка с обучаемите и в периода, когато те заминат в населените места, от които идват за обучение.

- PR екип - той ще работи с екипи от журналисти за осигуряване на непрекъсната зелена вълна на информацията за ЕС чрез медиите - български и чуждестранни.

Къде да бъде разположен центърът?

Най-удобна е сградата на Централно управление на БАН поради няколко причини:

- След изискването за децентрализация, залегнало в доклада на ЕК от октомври 2005 г., науката “ще слезе” в научните институти, субсидирана от държавата, чрез европейски проекти, чрез бизнеса и т.н. Така ще се създаде автономия на научните институти, паралелна на утвърдената след 1989 г. автономия на университетите, а липсата на административна “шапка” ще освободи мисленето и действието в българската наука. Това изискване е заложено в подготвения от инициативен комитет “Учени за нов закон за научните степени и научните звания” законопроект “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор”, внесен като петиция в парламентарната комисия по образованието и науката още през август 2005 г.

- Сградата притежава голям салон и два малки за мултимедийни презентации и обучения на групите, които постоянно ще идват от кметствата в страната

- Близо е до парламента и е удобна за депутатите, които трябва да взимат от Центъра материали и ги разнасят в районите си

- БАН разполага с хотел, а той е необходим за консултантите от ЕС, които постоянно ще гостуват в София с цел обучение на обучители от инфоцентъра

- Административният екип на БАН ще се преквалифицира за работа по фондовете, защото ще има нужда от много обучители, които постоянно да поддържат електронна и телефонна връзка с кметствата. По този начин ще се избегне освобождаването от работа на хора, на които са останали няколко години до пенсия. Онази част от тях, които няма да седнат пред компютрите поради собствените си предразсъдъци, ще се научат да работят с ксероксите, за да снабдяват хората от групите с материали, които те ще вземат със себе си в населените места, където живеят.

Учените под 65 години - възрастта за пенсиониране в ЕС, след реформата на Централно управление на БАН ще отидат да работят по институтите си, а хората над 65 години ще се пенсионират. Могат, разбира се, да работят като консултанти, но не и ръководители на европейски проекти. Могат и да се организират в някоя неправителствена организация.

* Авторът е езиковед и е сред създателите на Института за евроинтеграция и интеркултурна комуникация