Всички говорят за европейските фондове. Всички чакат само да ни приемат в Европейския съюз и да завъртят кранчето, от което ще потекат милиардите към България. Наредили са се около това въображаемо кранче трите политически сили от управляващата коалиция, наредили са се и кметове на общини, протегнали са ръка и синдикати, работодатели и неправителствени организации. Малко по-назад, пристъпваща от крак на крак, стои и опозицията; хем знае, че няма да се уреди на кранчето, хем се надява, че междувременно може да падне властта и да й отвори място.

Чували са, че парите се отпускат срещу проекти. Даже напоследък разбраха, че писмената работа била доста повече. Оказа се, че парите в Брюксел се планират за седемгодишен период, в случая от 2007 до 2013 г. За да кандидатства, точно така, за да кандидатства, а не за да получи парите, българската държава трябва да изработи:

· национален план за развитие - един брой

· регионални планове за развитие - шест броя

· областни планове за развитие - 28 броя

· общински планове за развитие - 264 броя

· оперативни секторни програми - осем броя.

Накрая всичкото това трябва да бъде оформено в обобщаващ документ, наречен Национална стратегическа референтна рамка, и тъкмо тази рамка се представя в Брюксел, където ще решат дали знаем как да кандидатстваме правилно. Чак след това ще ни дадат възможност да започнем да ползваме по малко от европейските пари, ако спазваме точно правилата на съюза, но също така и ако следваме собствената си Национална стратегическа референтна рамка, плановете и оперативните програми.

Във всичките тези на пръв поглед досадни писмени упражнения има желязна логика. Само когато напишеш ясно и недвусмислено за какво ти трябват пари от европейските фондове и точно как мислиш да ги похарчиш, може да се приеме, първо, че

и, второ, че могат да те контролират точно според твоя собствен план за харчене.

Може да ви изглежда сложно, но това всъщност е по-лесната част от упражнението. Защото всичките тези планове за развитие, оперативни програми и референтни рамки се пишат от едни наши чиновници в едни наши министерства, проверяват се и се съгласуват от едни други чиновници в едни дирекции на Европейската комисия и е въпрос само на тренинг да се научат нашите чиновници да ги пишат така, че да отговарят точно на изискванията на брюкселските чиновници. Освен това във времето на глобалните комуникации и интернет винаги можеш да погледнеш как са си написали примерно националния план в Естония или регионалния план в Западен Съсекс, или общинския план в Палма де Майорка и да си оформиш документа по най-европейски начин.

Истинските трудности започват, когато трябва да се запълнят тези документи със съдържание. Защото седемгодишната програма за харчене на европейски пари не може да виси във въздуха и да не е обвързана със собствена наша българска седемгодишна програма за развитие на държавата ни, на икономиката ни, на администрацията ни, на пътищата ни, на образованието ни, на здравеопазването ни, на пенсионната ни система, на земеделието и на всичко останало, в което ще се наливат евентуално пари от структурните и Кохезионния фонд. И това съдържание чиновниците няма откъде да го измислят. То трябва да бъде сътворено:

· от партиите, които в своите политически платформи да изведат приоритетите за страната ни и начините за постигането им

· от Министерския съвет, който да разработи конкретни стратегии и програми за развитие на конкретните сектори

· от Народното събрание, което да приеме съответното законодателство, което да осигури нормативно възможностите за смислено харчене на парите

· от министрите и ръководителите на другите ведомства, които да преструктурират администрацията така, че да може да се справя точно с тези задачи, които са описани в плановете и програмите

· от кметовете и общинските съвети, които да създадат достатъчен капацитет на местната власт, за да може тя да управлява толкова много пари по прозрачен и ефективен начин

· от работодателите и синдикатите, които да предложат мерките за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и за непрекъснатото обучение на персонала им, за опазване на околната среда, за модерно пенсионно осигуряване

· от неправителствените организации, медиите и гражданското общество, които да бъдат гарант за спазването на правилата на играта.

За да не звучи всичко това като някакво менторско нравоучение, нека разгледаме

и българската стратегическа референтна рамка. Там по въпроса за развитието на иновациите е записано:

“Стратегията на Националната стратегическа референтна рамка ще се концентрира върху изграждането на проиновативна инфраструктура (различни видове посредници - инкубатори, технологични центрове, научно-технологични паркове, центрове за трансфер на знание към предприятията и спин-оф организации към университетите), които ще осигурят връзката между научните институти и университети и предприятията с иновационен потенциал. Очакваните резултати са, от една страна, укрепване на връзките между научната сфера и икономиката, и, от друга страна, повишаване информираността за възможностите за иновационно развитие на предприятията.”

Звучи отлично да пратим този текст в Брюксел, но нека първо да видим как за такова нещо могат да се вземат европейски пари примерно през 2007 г.:

· Къде в Закона за висшето образование са описани спин-оф организациите към университетите?

· Колко време се чака за промяна на предназначение на земя от земеделска в такава за технологичен парк?

· От кой общински или министерски бюджет ще се вземат пари за прокарване на път, ток, вода, канал и телефони до отреденото за технологичен център място?

· Коя държавна агенция има правомощия да финансира инкубатори?

· Какви са данъчните и други стимули за фирмите да подпомагат научните институти и университетите?

· В колко български университета има пълноценни развойни лаборатории, изследователски екипи и кадри за тях?

· Как се урежда допълнителното заплащане на преподавателите във ВУЗ, когато произвеждат продукт на интелектуалната собственост?

· Как трудовото ни законодателство позволява изобретателите и иноваторите да работят по цели нощи, докато получат резултат?

· Каква е практиката ни за успешна защита на интелектуална и индустриална собственост?

Ще отиде референтната рамка в Брюксел, там ще прочетат амбициозния текст за иновациите и спин-оф организациите, ще се развълнуват дълбоко и ще отделят няколкостотин милиона евро за тази оперативна българска програма. Както можете да се досетите, голямата част от тези пари ще си останат в Брюксел, защото няма у нас нито достатъчно закони, нито писани правила, нито създадени структури, нито достатъчно на брой подготвени хора, които да могат да ги похарчат за тези благородни цели.

А с темпото, с което се сътворяват промените в България, тъкмо ще си оправим законодателството, институциите и кадрите, и ето ти я новата 2013 година дошла. Което е добре, защото поне за следващата седемгодишна стратегическа референтна рамка от 2014 до 2020 г. ще сме абсолютно подготвени.

Ако не я сменят дотогава.