Дългоочакваният европейски доклад е факт. От извинително-окуражаващата визита на Оли Рен и Жозе Барозу у нас се затвърждава впечатлението за един напрегнат и изпълнен с нерешителност ухажващо-любовен танц. Вече сме на дансинга и не е красиво някак си да се откажем. Разбира се, България в случая е дамата. И би било проява на лошо възпитание кавалерът да покани дама и после, в хода на танца, като види отблизо, че тя всъщност е малко грозновата, да я върне на масата. Не става. Ще е в пълно противоречие с добрите обноски. Няма да е по европейски. Затова ще трябва да танцува малко сдържано и като че ли сковано, без желание да задълбочава флирта. Поне за момента. Дамата обаче има пет месеца срок да покаже истинските си качества и да блесне.

Струва ми се, няма сериозни хора, които да смятат, че за пет месеца може да се направи онова, което не е направено за 15 години. Въпреки това биха могли да се видят резултатите от политическата воля. До момента такава няма, независимо че всички управляващи твърдят, че я има. Няма резултати, значи няма и политическа воля. Все пак си мисля, че едно нещо би могло да стимулира политиците - възможността да не ни бъдат отпуснати многото пари, т.нар. структурни фондове. Това може да отключи някакво желание и всички знаем защо.

В сегашната си оценка Еврокомисията посочва, че ситуацията с контрола върху разходите за тези фондове рязко се е влошила. Говори се и за забавянето с акредитацията на системата за децентрализирано изпълнение на програмите ФАР и ИСПА. Брюксел дори се съмнява във възможността на България да контролира бъдещите разходи по структурните фондове. Очаква се да ускорим въвеждането на IT системата за работа на разплащателната агенция по земеделските фондове, да извършим пълно заснемане на земеделските терени и да тестваме софтуера на системата за регистрация на земеделските земи, иначе не можем да очакваме така необходимите средства за отрасъла. Оказа се всъщност, че ЕС е доста наясно със ситуацията у нас, дори спази обещанието си да посочи конкретните места на слабост в подготовката ни по присъединяването. Нещо повече - Брюксел ни посочва и конкретните мерки, които трябва да се вземат за решаване на проблемите.

Мисля, че сега е моментът да се докаже наличието на политическа воля. Не искам да си спомням за юридически възможното, но морално осъдимо решение на ВСС да назначи 85 съдии без конкурс, иска ми се да забравя нулевите резултати от борбата с корупцията. Наслушахме се на приказки. Страх ме е, че ако на министър Петков му се забрани да използва прилагателни в изказванията си ("ефективни мерки", "енергични действия", "решителност и безкомпромисност"), той просто няма да може да каже нищо. И да не прибягва до маневри, целящи единствено да хвърлят прах в очите на хората, като тези, свързани с отваряне на досиетата и агентите сред журналистите. Ще ми се и да не бях чувал за общинските фирми, за изразходваните 29 хил. литра бензин, за опитите за укриване на счетоводни документи от "Топлофикация". Виновните трябва да бъдат наказани и обществото очаква да бъде търсена отговорност от съответните хора. Прокуратурата, следствието и полицията пак са в центъра на събитията. Крайно време е да покажат на обществото осезаеми резултати от работата си. В тази връзка обръщението на президента Първанов от неделя, 21 май, е малко късно, но на място. От колко време говорим за борба с корупцията и престъпността? За прането на пари? Ще дочакаме ли следствието да докаже нещо по тези престъпления, а след това, дай Боже, да имаме и присъди?!

Това са въпроси, чиито отговори предстоят. Защото ,ако се стигне до въвеждането на механизми за последващ мониторинг в тези области, предполагащи изготвянето на годишни и междинни доклади, които да се изпращат в Брюксел, ние там сме силни. Такива доклади ще им представим, такива статистики и диаграми, че ЕС ще ахне. От това България обаче няма нужда. Има нужда от конкретни факти, а не от компилации на доклади и изнасяне на измислени числа.

Усилия трябва да положат всички институции и министерства, не на последно място тези на транспорта, социалната политика и на околната среда. А е крайно време и премиерът да покаже, че си тежи на мястото, и да направи, това, което зависи от него.

За да може танцът, на който ни е поканил Брюксел, да се превърне не в любов (това би било прекалено), но да бъде изпълнен с достойнство и поне малко очарование.

*Авторът е специалист по комуникация. Председател е на неправителствената организация Форум за българо-италианско сътрудничество "Форбис"