Прах и мухъл в очите на Брюксел
Докато румънците доволно потриват ръце и са готови да започнат разследване и срещу Господ (или поне да му отнемат шофьорската книжка), стига това да им донесе точки пред Брюксел, българските политици зациклиха в отчитането на успехи срещу корупцията и организираната престъпност. И въпреки че еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини в понеделник влезе в ролята на полицейски говорител и изчете сводка за последните успехи на българското МВР, чувството за застой надделява. Независимо от големите количества прах, който се опитваме да хвърлим в очите на Европейската комисия. В края на май, когато вътрешният министър Румен Петков отчете напредъка пред Висшия съвет на БСП, в кулоарите съпартийците му го коментираха като "празни приказки".
Мощна статистика на успехите
Преди две седмици България изпрати на Европейската комисия доклад за свършеното от януари до май тази година, който отказа официално да оповести. Неофициално обаче се разбра, че в него са отбелязани големи успехи на правителството срещу организираната престъпност и корупцията. В документа се твърди, че през последната половин година са налице осем осъдени и 31 обвинени за корупция "високопоставени лица, в това число магистрати". Твърди се още, че се разследват над 400 случая на корупция и злоупотреба със служебно положение, че са разбити 44 престъпни групировки (?!) и са повдигнати обвинения срещу 80 техни членове, а 16 души били обвинени в пране на пари.
Баталната картина, която правителството е нарисувало във "визитката си" в стил италианския процес срещу мафията през 80-те години, за съжаление няма нищо общо с действителността. Нека видим за какво става дума:
От предоставения от прокуратурата списък (виж стр. 1) се вижда, че гордостта на българското правителство са условните присъди на осем невисокопоставени лица: софийските нотариуси Слави Крашевски за документно престъпление и Георги Златев (осъден на една година условно задето завери договора, с който журналист от "Нова телевизия" продаде кола на Националната служба за охрана, в която се вози президентът), на и.д. кмета на Велинград Стоян Дулев за престъпление по служба, следователя от Сандански Олег Матеев - за взимане на подкуп, дознател от Русе и двама данъчни инспектори от Бургас - също за корупция. Освен че отчетената група с предимно условни присъди е твърде скромна като резултат, остава пълна загадка какво общо имат тези хора с фразата "високопоставени лица, в това число и магистрати".
Още по-зле е положението в списъка с внесените в съда обвинителни актове за корупция срещу "лица от високите етажи на властта" - общо 25 случая. Тук още два пъти фигурира нотариусът Слави Крашевски. С голяма изненада ще научат, че са в списъка Емил Хърсев и Георги Танев - за онази мухлясала история с американската царевица от средата на 90-те. Там са и Александър Божков, Едит Гетова и Марин Маринов за продадени акции от доспатско предприятие, бившият шеф на здравната каса Бойко Пенков за престъпления по служба, забравената история срещу двама началници на "Булгаргеомин" за присвоени пари. С това високопоставените свършват, а останалите обвинения са срещу обикновени данъчни, граничари, митничари, общински чиновници, полицаи и лекари.
Понеже става дума за престъпления, извършени преди години, логичен е изводът, че тези дела са изтупани от праха за масовост. Не е ясно защо толкова дълго не са стигнали до съда, или по-скоро - ясно е. Списъкът за пред Брюксел е прекрасна илюстрация на работата на полицията, следствието и прокуратурата през годините на прехода - бездействие и протакане на дела, за които не е сигурно, че някога ще стигнат до присъда.
Контрастът с Румъния
Нелепостта на българския списък проличава най-добре при паралел с евентуалния румънски, който e пълен с високопоставени държавни служители: като се започне от разследването срещу бившия премиер Адриан Нъстасе, разплело се от незаконно придобит имот, до много по-големи злоупотреби срещу бившите министри на правосъдието Родика Станою, Кристиян Дяконеску, Гаврил Кюзбаян и Йон Предеску за нарушение на служебни правомощия, срещу бившия председател на съда в Букурещ Мария Хуза, разследвана за измами, бившия министър на промишлеността от социалдемократическата партия Дан Йон Попеску, обвинен в незаконно придобиване на незастроени парцели и един апартамент, директора на Националната лотария Георге Кристя, подозиран за измами, както и една дузина нотариуси. Последните новини бяха за оставките на румънския главен прокурор Илие Ботош и шефа на разузнаването Раду Тимофте, както и разследването срещу бившия вицепремиер Джордже Копос за данъчни измами.
На този фон българската ситуация, в която вицепремиерът и министър за бедствията и авариите
Емел Етем се оказа отличник в борбата с корупцията
заради няколкото странни уволнения в държавния резерв и пожарната, е по-скоро иронична. Защото не спират информациите за нарушение на Закона за обществените поръчки покрай преодоляването на щетите от миналогодишните уволнения, а самопризнатите обръчи от фирми продължават да са недосегаеми.
Не е трудно човек да се досети как ще изглежда списъкът с успехите през второто полугодие. В него вероятно най-свежият момент ще е свързан с арестувания шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, обвинен в пране на пари и укриване на данъци. Политическите му покровители обаче ще си останат официална тайна и за българските граждани, и за европейските комисари.
В доклада едва ли са споменати оправдателните присъди на подсъдимите с години за убийството на Андрей Луканов. Вместо това със сигурност е залегнал "успехът" с Маргините, чийто процес, ако се съди по обвинението, може да продължи също с години. Няма ги вероятно и загубените на първа инстанция дела на прокуратурата срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски, десетките дела, които държавата изгуби през последната година в Страсбург - повечето за полицейско насилие, неразкритото убийство на сестрите Белнейски от Пазарджик. Да не говорим за краха на полицията по отношение на неразкритите убийства на Доктора, Емил Кюлев, Георги Илиев и всичките им предходници 13 години назад. Тези факти, разбира се, нямат място в положителния списък. Но пък и той от своя страна не променя нищо освен временно да напомпа самочувствието на авторите - фалшиво като успехите им.