Християнството в Европа е в подем - тази констатация вече не изненадва, преките и косвени доказателства през последните години са предостатъчно. Не само милионите (и то млади) поклонници, които се събраха на погребението на папа Йоан Павел Втори и на двата църковни "хепънинга" от началото на столетието досега, но и растящата популярност на пилигримството до Сантяго де Компостела, Лурд и другаде, говорят за възродения интерес към вярата.

Разбира се, този интерес е и ответна реакция на ислямизма, на терористичната заплаха, на всеобщата несигурност в света, обаче представителите на християнските църкви виждат нещо ново: спонтанното желание на новите поколения да открият за себе си някаква трансцендентност, осъзнатата или все още неосъзната съпротива на много млади хора срещу глобалното охлаждане в съвременното потребителско общество.

Тези твърдения са трудно доказуеми и тъкмо поради това породиха разгорещени дискусии на един форум, организиран от Европейската академия за житейски изследвания, интеграция и гражданско общество край Виена. Тридневната конференция под мотото "Атеизъм, секуларизация: религиозни ли са гражданските общества в Европа" привлече над 400 участници и публика - число, което положително щеше да е немислимо само преди десетина години. "Религията дава отговор на въпросите, които иначе остават без отговор" - каза един от участниците, а това съждение сякаш най-синтезирано обобщава дебатите. Според професор Михаел Фишер от Залцбургския университет същите отговори се опитва да дава и изкуството, но младите поколения все по-рядко ги търсят в музиката, литературата или живописта. Защо - никой не знае.

Религията запълва празното място, оставено след оттеглянето на "големите идеологически разкази" - това мнение на няколко социолози и философи даде повод и за критика срещу твърдението, че примерно марксизмът или националсоциализмът са били ерзац-религии. Впрочем според професор Зигфрид Волгаст от Берлин бащите на марксизма далеч не са се отнасяли толкова еднозначно (отрицателно) към християнството, колкото се смяташе в някогашните комунистически страни. Той припомни, че у Маркс "религията е опиумът на народа", а не "опиум за народите", както по-късно го цитират ленинистите. Според професор Георги Каприев от София, чийто доклад беше озаглавен "Атеизъм, секуларизация или теологическо невежество", хората в България определят себе си като християни, но това е некултивирано християнство, включително и по вина на самата църква.

Трудно е да се каже каква точно е ползата от такива дискусии. За самите християнски църкви навярно е важно да сверят часовниците си с мнението на светските обществоведи. А за европейските общества сигурно е полезно да се подготвят за едно близко бъдеще, където християнството постепенно ще си възвръща изгубените позиции. Но тази подготовка едва ли ще е успешна, ако се осъществява чрез административни кампании, както си представят авторите на идеята за задължително вероучение в българските училища.