Societas Europaea - наднационалното АД

Societas Europaea - наднационалното АД

След близо 30-годишни преговори, на 8 октомври 2001 г. европейският законодател създаде нова форма на акционерно дружество - така нареченото Societas Europaea, или SE. То позволява на стопанските субекти, които го възприемат, да развиват дейност във всяка от държавите - членки на общността, без да се налага да учредяват нови дружества, филиали или клонове. Замислено е статутът му да бъде регулиран от единна правна рамка, обща за страните от Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП), позволяваща дружествата учредители, регистрирани в различни държави - членки на EС, да се сливат, да учредяват холдинги или общи дъщерни дружества и да упражняват дейност, без да е необходимо да се съобразяват с особеностите на законодателствата на всяка една от тези страни.
Другата важна цел на създателите на новото дружество е да осигурят и да признаят ролята и участието на служителите и работниците във взимането на решения и в управлението на предприятието, съществуващо под формата на SЕ.
В този смисъл основните нормативни актове, които регулират новата дружествена форма, са Регламентът на съвета (ЕО) №2157/2001 от 8 октомври 2001 г. за статута на европейското дружество (Регламента) и Директивата на съвета 2001/86/ЕО за допълване на устава на европейското дружество по отношение на участието на работниците и служителите (Директивата). За територията на общността те влизат в сила съответно на 8 октомври 2004 г. и на 10 ноември 2004 г., а за България - на 1 януари 2007 г.
Съществуват
четири способа на учредяване на SЕ
а именно: чрез сливане, чрез учредяване на холдинг, чрез учредяване на общо дъщерно дружество или чрез преобразуване на национално акционерно дружество в SЕ.
Сливането в SE е възможно само за акционерни дружества от различни държави - членки на ЕС. Учредяването на холдинг под формата на SЕ може да бъде осъществено както от акционерни дружества, така и от дружества с ограничена отговорност, които имат седалища в различни държави членки, или пък които имат свои филиали/клонове в държава членка, различна от държавата членка по тяхно общо седалище. Образуването на общо дъщерно дружество може да се извърши според същите критерии, но освен дружества учредители могат да бъдат и други юридически лица от публичното или частното право (например асоциации). Накрая, учредителите могат да предпочетат да преобразуват в SЕ вече съществуващо акционерно дружество, при условие че последното в продължение на две години е поддържало филиал в друга страна членка. Във всички случаи наличието на структури на учредителите в повече от една държава членка е необходимо изискване за учредяване на SE.
Друго основно изискване към компаниите - учредителки на SЕ, е те да съществуват по силата на законодателството на някоя държава - членка на ЕС, и техните адреси на регистрация и управление да се намират на територията на общността. Регламентът допуска правото на държава членка да изисква само адресът на регистрация на дружеството учредител да се намира в ЕС, но при условие че то има реална и трайна връзка с икономиката на държава членка. Следователно извънобщностни компании не могат да се възползват от новата европейска дружествена форма. Самото SE трябва да е тясно свързано със страна от ЕС, като поддържа и адреса си на регистрация, и адреса си на управление в една от неговите държави членки. Значително предимство е, че то може да свободно да ги мести навсякъде в рамките на общността, без при това да е необходимо съществуващото дружество да се прекратява и да се създава ново в друга държава членка.
Дружеството SЕ трябва да има минимален капитал от 120 000 евро, като в зависимост от сферата му на дейност законодателството на страната членка по седалище може да изиска и по-висок.
SE се регулира основно от Регламента
Неговите разпоредби като цяло са диспозитивни и позволяват уставът на SE и/или законодателството на държавата членка по седалище да определят различни правила. Има въпроси, които въобще не са уредени от Регламента, и по отношение на тях също следва да се прилагат вътрешните норми относно акционерните дружества на съответната държава членка по седалище на дружеството и/ или разпоредбите на устава на дружеството.
Регистрацията и прекратяването на SЕ се обнародват в Официалния вестник на Европейските общности, като дружеството трябва допълнително да се регистрира и в държавата членка по седалището си в регистър, определен от нейното законодателство.
Системата на управление на SE може да бъде двустепенна - с надзорен и с ръководен орган, или едностепенна - само с управителен орган. Управителният/ръководният орган е оправомощен да управлява и представлява дружеството, но Регламентът препраща към националното законодателство (на страната членка по седалище) за по-подробно уреждане на представителната му власт по отношение на трети лица. В двустепенната система назначаването и отстраняването на членовете на ръководния орган се извършва от членовете на надзорния, като това е диспозитивна норма и може да бъде изменена от вътрешното законодателство в полза на общото събрание на акционерите. Функциите на член на ръководния и на надзорния орган не могат да бъде упражнявани от едно и също лице едновременно освен в случаите на вакантно място в ръководния орган. Тогава член на надзорния орган може временно да заеме този пост, като преустанови за същия период своите първоначални правомощия. Делегирането на оперативното управление от страна на ръководния орган на един/повече от неговите изпълнителни директори не е регулирано от Регламента, а от вътрешното законодателство, приложимо към местните акционерни дружества. Аналогично сделките, които ръководният орган не може да осъществи без одобрението на надзорния орган, се определят от устава, но в съответствие с националното законодателство.
SЕ е задължено да съставя счетоводни и консолидирани счетоводни отчети по силата на съответните правни норми на страната членка по седалище. Финансовите, кредитните и застрахователните институции, които съществуват под формата на SE, ще трябва да се съобразяват допълнително и със следните директиви: Директива на Европейския парламент и на съвета, 2001/12/ЕО от 20 март 2000 г., относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции и Директива на съвета 91/674/ЕИО от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия. Първата директива е частично въведена за територията на България от новия Закон за кредитните институции, който влезе в сила на 1 януари 2007 г. (ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006), а втората е транспонирана от Указания №13 от 13 февруари 2003 г. относно счетоводното отчитане и представяне на финансовите отчети на застрахователните предприятия.
В данъчен план
дружеството се облага като всяка мултинационална компания
т.е. по силата на законодателството на всяка държава членка, където то се е установило и извършва дейност. Това е така, тъй като към момента Брюксел не е постигнал хармонизация между данъчните норми на страните - членки на ЕС.
Прекратяването, ликвидацията, несъстоятелността или спирането на плащанията на SЕ се уреждат изцяло от разпоредбите на страната членка по седалище. По молба на всеки компетентен орган или заинтересувано лице до прекратяване може да се стигне и при преместване на седалището на дружеството извън рамките на ЕС.
Участието на служители и работници в Societas Europaea е уредено от разпоредбите на Директива на съвета 2001/86/ЕО, които за България са изцяло транспонирани в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества (ДВ, бр. 57 от 14 юли 2006), който влезе в сила на 1 януари 2007 г. с присъединяването на Република България към Европейския съюз. Участието на работниците и служителите не се осъществява на ниво оперативно управление (то е от компетенцията на управляващите органи), а на ниво надзор и определяне насоките на развитие на дружеството.
Предвидени са няколко модела на участие
1) модел на интеграция на служителите и работниците в надзорния или ръководния орган на SЕ
2) модел на обособения орган, който да ги представлява
3) други видове модели, които са резултат от споразумение, сключено между ръководните/управителните органи на дружествата учредители и служителите на новото предприятие и съобразено с нивото на информираност и консултиране, предвидено в рамките на модела на обособения орган.
Европейското дружество не може да бъде учредено от общото си събрание, докато не бъде избран някой от моделите за участие на служителите, съдържащи се в директивата. При невъзможност за постигане на съгласие по въпроса се прилага система от субсидиарни стандартни правила за информиране, консултиране и участие в съответните органи, предвидени в приложение към директивата.
На разположение на представителите трябва да бъдат предоставени помещения, финансови, материални ресурси и други удобства, които да им позволят да осъществят своите функции.
В практиката новата дружественоправна форма на Societas Europaea се възприема предимно от големи мултинационални компании, като SUEZ, Thales, BNP Parisbas и др. Все пак
голяма част от стопанските субекти на ЕС се въздържат да я използват
а законодателствата на пет от 27-те страни членки, а именно на Гърция, Испания, Ирландия, Лихтенщайн и Словения, все още не са приведени в съответствие с разпоредбите, които я регулират.
В заключение може да се обобщи, че замисълът на Регламента да създаде европейска наднационална дружествена форма, регулирана от единна общностна нормативна рамка, остава до голяма степен нереализиран поради многобройните препратки към вътрешното право на държавата по седалище.
Споменахме някои от предимствата на Регламента: той улеснява трансграничното преместване на седалище/адрес на управление на дружеството, при което прекратяване не се налага, както и трансграничното сливане. Същите резултати обаче биха могли да бъдат постигнати и чрез приемане на директиви, които да осигурят правна възможност за преместване на седалищата на вече съществуващите национални дружествени форми, без това да води до прекратяването им. В допълнение по силата на установена съдебната практика на Европейския съд (решението Centros от 9 март 1999) всички видове дружества, учредени съгласно законодателството на страна членка, могат да се възползват от правото на т.нар. вторично установяване и свободно да регистрират клонове в други държави членки, където всъщност да упражняват основната си дейност. Налага се изводът, че до голяма степен правноорганизационната форма на европейското дружество е хетерогенна, сложна и недотам практически полезна.
--------------
Съдържанието на статията не представлява правно становище или съвет. Авторът и "Борислав Боянов & Ко" няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието й. За предприемането на конкретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет.
-------------------