Ако някой е забравил: на 1 януари 2007 г. България беше приета за член на Европейския съюз. Ако някой не е разбрал: това се случи не заради, а въпреки "постиженията" й.

Казвам това, защото оттогава са минали има-няма 40 дни, а се създава точно обратното впечатление: като член на България ЕС не само трябва да работи усърдно, за да покрие българските изисквания, ами малко нещо да е благодарен, че сме били така добри да го приемем при себе си. Държим се, с други думи, толкова безобразно, че ако досега не са ни свалили под миндера, откъдето пъргаво се качихме на масата, това вероятно все още ще да се дължи на искреното смайване пред изумителното ни нахалство…

"Ние сме си ние, ние сме за презиране, ние сме за оплакване, ние сме за тояга, ние сме за смях." Това пише Любен Каравелов преди 130 години в забележителния си фейлетон "Неутешителен отговор на "Знаеш ли ти кои сме?". Отговорът продължава да е все така неутешителен. Въпросът е кога и Европа ще разбере точно кои сме, при положение че дотук видя твърде много:

По българските земи, стига да имаш фадрома (макар че и лопата е достатъчна), можеш да си копаеш на воля и да изровиш великолепни съкровища. Те са великолепни, защото не са правени от българи. Дело са на траките, които много отдавна са изчезнали от тези земи, най-вероятно за да не се срещнат никога с българите.

По българските земи, стига човек да се занимава с хазарт, може да си купи колкото иска от тези съкровища. Никой няма да го закача. Напротив. Прокуратурата ще направи всичко възможно, за да не провери криминалната му колекция. Министърът на културата, който всяка вечер обяснява на българите, че "Пиратството ограбва!", пък ще окаже максимално съдействие пиратските придобивки да бъдат изложени тъкмо в Брюксел, тържествено и под неговия патронаж. От своя страна шефът на Националния исторически музей, призван да пази културно-историческото наследство, охотно ще "офактурира" иманярските находки, а само дни след като се върнат от Брюксел, няма да ги изложи в НИМ с простичкото обяснение, че са се очукали и изпотрошили…

Българите имат високи национални каузи. От първостепенно значение е домашната ракия. Ето защо акцизът, който ЕС налага за всички, за тукашното население е акт, равносилен на обявяване на война. След като първата пушка гръмна в Катунци с издигането на лозунга "Не ни обричайте на глад!", само след дни бунтът вече беше обхванал цялата "европейска" страна. В него се включиха "големи български интелектуалци". От страниците на национален всекидневник писателят Дончо Цончев отправи апел към населението да измами Брюксел, като свари хиляди литри безакцизно и си ги скрие по мазетата.

Към протестите се присъединиха и депутати. Яне Янев, предводител на "дясната" партия с подходящото за организиране на безредици име "Ред, законност и справедливост", се закани да щурмува парламента с ръждясали казани и джибри.

Но най-хубавото е, че лично българският премиер официално заяви: акцизът си е акциз - няма как да го махнем, защото "така е в Европа", обаче инспекторите, които проверяват казаните, ако обичат, да не се престарават.

По същия начин България ще изпълнява и европейската програма за борба с тютюнопушенето: на обществени места наистина няма да се пуши, но само от непушачите. По същия начин ще се съобрази и с "Натура 2000": да, парите ги приемаме всичките, но изискванията - наполовина, така че ще си изсечем горите.

За изисквания, ако трябва да сме честни, всъщност и не става дума. Отивате, бъркате в еврофонда и си оправяте положението, защото ви се полага, "без за това да са нужни особени усилия" - такова е внушението в рекламния клип на земеделското министерство, такава е въобще държавната политика.

Но България има сурови изисквания към ЕС. При това ги поставя твърдо, смело, безапелационно и направо ултимативно още от първите часове на своето членство.

Едното, разбира се, е Европа да направи "всичко възможно", щото осъдените на смърт сестри в Либия най-сетне бъдат освободени и да си дойдат вкъщи.

Този проблем вече не е само български, той е европейски, т.е. общ, нахално обясняваме в Брюксел, все едно президентът Първанов никога не е писал поздравителни писма за годишнините от Великата революция на Великия вожд на Великата социалистическа народна либийска арабска джамахирия. И все едно дори не си е помислял да пожелае "на приятелския либийски народ и на неговия лидер полк. Кадафи никога повече тъмната сянка на войната да не надвисва над тази мирна земя" (пострадала впрочем от американските бомбардировки през 1986 г. заради водената от Кадафи политика на държавен тероризъм, на което "приятелска" Либия отговори с терористичния акт над шотландското, т.е. европейско, градче Локърби).

Това е общоевропейска кауза! Така е, но българската държава твърде късно потърси подкрепа и сега най-откровено изнудва, прехвърляйки проблема на чужд гръб. "Това е несправедливо!" Така е, само че, преди да започне да боде лентички "Не сте сами!" върху Проди, Оли Рен и който европеец докопа, до вчера неин главен прокурор беше родното "кадафи" Филчев, което се подигра тъкмо с правото и справедливостта и когото същата тази държава за награда!, изпрати посланик в приятелски Казахстан.

Европа да ни позволи да си пуснем отново трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй"! Това пък е още по-нагло, доколкото става дума за откровен рекет. Разбира се, удобно се пропуска, че вече сме взели 550 млн. евро за затварянето и рехабилитацията на малките блокове. Разбира се, това се прави, понеже токът поскъпва ("Ей, кога влезнахме у ЕС, кога сичките цени скочиха!") и все някой трябва да е виновен, като този някой, то е ясно, не е българската държава. И, разбира се, понеже и токът, и парното, и всичко останало скача заедно с газа, т.е. по договора, който министър Р. Овч сключи по тъмно с "Газпром" и ни върза за 30 години, най-добре е на прясно европеизираното местно население да бъде внушено, че го закъсва заради тежката цена, която България е платила, за да бъде част от Европа.

"Е па за к`во ни е тая Европа?!" ще е едната беля. Другата е не по-малка, защото битката за двата блока на "Козлодуй" е не само крънкане за още компенсации, а, както неведнъж е казвано и писано - параван за пробутването на закопаващия руски проект АЕЦ "Белене". Какво е "Белене" обясни най-добре руският посланик в Брюксел Владимир Чижов: "Троянският кон на Русия в Европа." Ще рече, че нелегалното проникване на Москва в ЕС ще се случи с наша помощ, но и за наша сметка, докато в същото време гребем от фондовете с парите на европейските данъкоплатци и си варим тайно ракията…

Но най-отблъскващ е начинът, по който българската държава извива ръцете на европейците. На 1 февруари пред Европейския парламент не кой да е, а президентът Първанов предупреди с назидателен тон, че регионът се бил изправил пред "сериозна енергийна криза", което "заедно с повишаване на цените" може да доведе до…"икономическа и политическа нестабилност на региона". Българският държавен глава, нека преведем, направо заплаши Европа с нова балканска война, в случай че не се нареди руският енергиен пасианс в региона!

България влезе в Европейския съюз като най-бедния, най-корумпирания и най-лошо управлявания партньор. Влезе там с разбита или никаква инфраструктура, с мръсни улици, с некъпано население, с ретроградна публичност и без капка желание да полага усилия. Малко скромност нямаше да й бъде излишна, но тя отгоре на всичко има претенцията да се държи като люлка на европейската цивилизация и ярък пример за следване.

Ще цитирам отново какво каза българският президент в Страсбург:

"Искам ясно да кажа, че 1 януари 2007 г. е триумф на историческата справедливост. Корените и предпоставките на това явление са във вековното развитие на българската духовност и държавност. По дух и самочувствие българите винаги са били европейци. Нашата култура е във фундамента на европейската цивилизация… В същото време ние добре съзнаваме, че членството ни не е заради историческата традиция, а защото българските институции проведоха онези така необходими реформи във всички сфери. Успяхме, защото години наред следвахме, правехме европейска политика. Защото доказахме, че на нас, българите, може да се вярва"…

Вековни традиции. Силна духовност и още по-силна държавност. Велики българи, на които винаги и за всичко можеш да се довериш. Европа има какво да научи от нас… Тази маска, положена върху днешното ни бездарно и неприятно лице, ни прави още по-нелепи, защото сме умишлено нечестни.

За смях ли е или за плач - не знам. Но при всички положения е за срам.

"Знаеш ли ти кои сме?" Това сме. Така си се харесваме. Така сте длъжни и вие да ни харесвате, понеже няма да се променим. "Европейци сме, ама все не дотам", все дотук. И това е най-неутешителното.