Намаляването с 20 на сто на въглеродните емисии в ЕС просто ще отложи повишаването на температурите заради глобалното затопляне с две години към края на века - от 2100 г. на 2102. Разходите обаче ще са около 60 млрд. евро годишно

Обикновено когато стане дума за глобалното затопляне, демонстрираме предостатъчно разгорещена реторика и много малко хладен разум. Това е от огромно значение, защото Протоколът от Киото вече е сред най-скъпоструващите световни проекти, създавани някога, а продължението му в Копенхаген в края на 2009 г. обещава да счупи всички съществуващи рекорди.

Добър пример е новата инициатива на Европейския съюз за намаляване на обемите на вредните емисии в атмосферата с 20% до 2020 г. Естествено, винаги е по-лесно да обещаеш, отколкото да действаш - опасение, което е особено актуално за ЕС. Но дори това обещание да бъде изпълнено, ще надделее ли ползата над разходите? Странен, но не и изненадващ е фактът, че този аспект не се обсъжда особено.

Намаляването с 20 на сто на въглеродните емисии на ЕС, усърдно прилагано до края на този век, всъщност просто ще отложи повишаването на температурите заради глобалното затопляне с две години към края на века - от 2100 г. на 2102 г., което е една незначителна промяна. Разходите обаче ще са всичко друго, но не и незначителни. По собствените преценки на ЕС те ще достигнат около 60 млрд. евро годишно, което със сигурност е значително недооценяване на обема им (предишната оценка на Брюксел беше почти двойно по-голяма), тъй като тези преценки изискват от съюза да намали емисиите по най-находчивия възможен начин.

Но намеренията на ЕС включват не само орязване на емисиите по особено находчив начин, а и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в съюза с 20% до 2020 г. Това увеличение няма да окаже отделно въздействие върху климата, тъй като вече е било обещано вредните емисии да намалеят с 20%. То обаче ще успее драстично да влоши едно изначално неуспешно решение.

Дебатът в родната ми Дания по този въпрос е поучителен, тъй като участващите в него министерства вече са представили бъдещите разходи за въпросното решение, което от своя страна може да покаже и общия им обем за ЕС. За пет години - от 2020 до 2025, цената на увеличените с 18% възобновяеми енергийни източници ще бъде над 2.5 млрд. евро годишно. А ползата? Ако Дания се придържа към решението до края на века, страната ще похарчи над 200 млрд. долара, за да забави глобалното затопляне с пет дни.

Разумно ли е това решение? Общата полза за света (измерена съгласно всички съответни критерии като броя на спасените животи, увеличаването на селскостопанската продукция, запазването на застрашени мочурища и т.н.) в резултат на подобна политика от страна на Дания ще бъде около 11 млн. евро. Или с други думи, за всяко похарчено евро ще направим добрини, възлизащи на по-малко от половин цент.

За да поставим казаното в перспектива, за 2.5 млрд. евро ще се удвои броят на болниците в Дания. И ако наистина искахме да помогнем на света, 2 млрд. евро биха намалили наполовина заболяванията от малария, спасявайки по този начин 850 млн. човешки живота през този век. Хората в засегнатите държави биха водили един много по-добър живот и съответно биха станали по-продуктивни, допринасяйки за бъдещето на децата и внуците си към 2100 г. Последните 500 млн. евро биха били достатъчни да финансират осемкратното увеличение на изследванията и разработването на ефективни енергийни технологии, предоставяйки по този начин възможност на всички в по-далечно бъдеще да редуцират вредните си емисии по-драстично и с по-малко средства.

Е, да намалим ли двойно случаите на малария, като същевременно значително увеличим вероятността да разрешим проблема с глобалното затопляне в едно не толкова далечно бъдеще? Или да дадем обещание, ползата от което ще е 2000 пъти по-малка и почти няма да промени световния климат?

Става и по-лошо. Преценката за 2.5 млрд. евро предполага, че политиците ще се спрат на най-евтиния вариант за възобновяеми енергийни източници. Датските политици обаче явно са решени да изберат много по-скъпи решения, което може да доведе до двойно (или още по-голямо) увеличение на разходите. Опозицията пък - в опит да надхитри правителството - настоява за увеличение с почти 40% на възобновяемите източници на енергия на цена от близо 10 млрд. евро годишно. Ползата от всяко едно евро от тях ще възлиза на едва 0.25 евроцента.

Използвайки датските данни, за да изчислим общите разходи за ЕС, стигаме до сума от порядъка на над 150 млрд. годишно, като изгодата от всяко евро ще е равна на половин цент. Всичко това предполага, че политиците ще изберат най-добрите опции, а опозицията в съюза няма да се опитва да надмине правителствата.

Същите пари могат да утроят световния бюджет за помощи за развитие. Те също така могат лесно да предоставят чиста питейна вода, канализация, образование и здравеопазване за всяко човешко същество на планетата, като същевременно увеличат десетократно изследванията и разработките на начини за намаляване на емисиите от въглероден двуокис.

Целта на ЕС за намаляване с 20% на вредните емисии до 2020 г. е един невероятно скъп начин за демонстриране на добри намерения. Но няма ли да е по-добре наистина да вършим добро? Евросъюзът е убеден, че показва правилния път, но ако светът го последва, изглежда, че е по-вероятно просто да се изгуби.