Истината за източването на програма САПАРД и за прикриването на злоупотребите от изпълнителната и съдебната власт започна да се прояснява от иначе добре поддържаната от всички власти мътилка. Докладът на Европейската служба за борба с измамите - ОЛАФ, цопна като камък в блатото на управленските безобразия (юридически правилната дума е престъпления) с констатацията, че властта прикрива престъпната група Николов - Стойков, усвоила 14 млн. евро и подозирана за още 18 млн. евро. Можем само да се надяваме, че това е първата крачка към осветляването на всички корупционни схеми, съпровождащи финансирането от еврофондовете, които са публична тайна, откакто предприсъединителните програми уж станаха достъпни за български производители, а реално се оказаха в ръцете на хора, близки до властта.

В продължение на няколко години европейските средства за подпомагане на българското земеделие съвсем умишлено бяха раздавани непрозрачно и неконтролируемо. Никой не беше наказан дори и след като преди година и половина ОЛАФ за първи път разкри измами. Политическият чадър беше разпънат над лица със съмнително минало от недрата на силовите групировки, приватизирали с незнайно какви средства държавни активи. Чувството за защитеност и недосегаемост затвърди позициите на тези едри бенефициенти.

Затова не е чудно, че един от основните герои в европейския доклад - президентският спонсор Людмил Стойков, заяви, че ще съди ОЛАФ за клевета и за причиняване на морални вреди. Формалното му основание е, че съдът го пусна от ареста, без да му наложи мярка за неотклонение, че издаде две решения в негова полза, с които отмени наложеното му връщане на получени средства по САПАРД, че освободи иззетите му активи, докато траеше разследването срещу него миналата година и че нареди да бъде компенсиран от фонд "Земеделие". След такава недвусмислена институционална подкрепа всеки би се почувствал "опетнен", когато елитна европейска служба го посочи като главно действащо лице на престъпна мрежа от над 50 компании, чиято основна цел очевидно е да се облагодетелстват незаконно от еврофинансирането.

Докладът на ОЛАФ стигна до медиите по обичайния конспиративен начин, по който изплуват всички важни новини в държавата. Това предизвика очаквани гневни реакции във властта - и главният прокурор Борис Велчев, и вицепремиерът Меглена Плугчиева нервно отказаха да коментират посочените факти заради конфиденциалността на документа. Плугчиева гневно се възмути от предателството на съда и прокуратурата, на които секретната информация била дадена, "за да се работи по нея, а не да се търсят евтини и лесни скандали в пресата". И докато вицепремиерът по еврофондовете тепърва има да се учи на странните методи на съдебната власт, премиерът Сергей Станишев с обичайния си нездрав оптимизъм обясни, че "проблеми с усвояването на европейски средства има във всяка страна от EС, а ние сме в процес на обучение как се работи прозрачно". Засега президентът мълчи, но можем отсега да предположим любимата му теза за "антибългарската кампания". Зад гузните реакции на управляващите се крие най-големият им проблем - че с оповестяването на доклада и западните медии се сдобиха с пряко доказателство за често описваната и от тях гигантската корупция в България. И съответно ще разнесат образа на тройната коалиция навсякъде. А ситуацията е такава, че не могат да се надяват на обратимост...

Обявявайки, че стоят зад всяка дума от доклада си, от ОЛАФ също изразиха крайното си недоволство от изтичането на информацията в него. Мотивите им са професионални и разбираеми - тъй като това застрашава споменатите разследвания. В същото време притеснението им е напълно излишно, що се отнася до разследванията в България, тъй като и сами са се убедили, че европейските стандарти тук не важат. И както са забелязали - на разследването пречат най-вече самите разследващи, а на осъждането - самите осъждащи. През последните 18 години българското общество се нагледа на оневинявания на престъпници, които днес държат на неизвестно основание някогашните държавни активи и нахално претендират да са "национално отговорният бизнес". Затова в интерес на всички е гражданите да имат информация за случващото се с обществените пари, иначе всички злоупотреби ще потъват в забрава. Факт е, че единствено медийното огласяване на докладите от структури на ЕС досега предизвиква някакви движения във властите, иначе блатото не помръдва. Тези "особености на националния риболов" би трябвало отдавна да са станали ясни и на ОЛАФ, и на Европейската комисия, които втора година имат възможност да се дивят пряко на дръзките измами и тяхното замазване от хора по високите етажи във властта. (Дали например им е направил впечатление фактът, че бившият земеделски министър Нихат Кабил удобно стана депутат с имунитет и нехае за безобразията, случили се по време на неговото управление, а бившият шеф на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков се принуди да подаде оставка и да замлъкне след гръмките си закани, че ще търси отговорност на Еврокомисията за спрените пари?)

За капак на демонстрираната от властите наглост поредният нов изпълнителен директор на фонд "Земеделие" от квотата на ДПС Атанас Кънчев призова фермерите да съдят фонда, неизменно управляван от ДПС. Тоест да съдят данъкоплатците, които и без друго дотук платиха всички неизлезли сметки на държавата пред Европа. И това вероятно е само началото на плащанията, които ни чакат, когато лъснат злоупотребите и по другите програми (не случайно властта стиска така здраво доклада на одиторите за пътния фонд), както и несполуките на проектите в съдебната система... Ако от Еврокомисията, която така и така ни остави с безпрецедентен мониторинг след влизането ни в съюза, не променят и механизма на т.нар. последващ контрол, с почти стопроцентова сигурност ще връщаме пари и от структурните фондове.

При тази мрачна перспектива, поне засега изходът и спасението както за българските, така и за европейските данъкоплатци, е спрямо България Брюксел да приложи собствената й поговорка "доверие всекиму, вересия никому". Изтеклата този път пред Ройтерс информация, че Еврокомисията ще отреже окончателно замразените 500 млн. евро от предприсъединителните програми е крачка в тази посока.

Може би това е най-прекият начин за решаване и на главоболните за съюза проблеми в областта "Правосъдие и вътрешен ред". Защото дилемата със или без предпазна клауза изглежда без полезен ход предвид тукашното развитие около групата Николов - Стойков, уличена като част от международна престъпна мрежа за злоупотреби. Докато останалите участници в нея са арестувани и съдени, българските бяха оправдани и дори обезвъзмездени, което е подигравка с правосъдието на останалите страни от ЕС. Освен това решението на българския съд, който Европа е принудена да уважава, означава и зелена улица за създаването на още такива мрежи. А това прави проблемите с българското правосъдие и вътрешен ред далеч не само български.