Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас засекрети информацията за инвестиционни намерения за района на Иракли, които подлежат на екологични оценки. Инспекцията се оправда с "разпореждане от София", макар такова да няма, а истинската причина се оказа желанието на инвеститорите да не се дава гласност на проектите им.

Оказва се, че и Европейската комисия не е в състояние да се справи с "българския казус", след като най-вероятно ще прекрати - макар и по формална причина - наказателната процедура за първия проект в района, разбунил духовете на природозащитниците. Между капките се опитват да се промушат още проекти, които според еколозите не разполагат с оценка за въздействие на околната среда.

Заради хиляди подобни случаи, превърнали Черноморието и планинските курорти в истинска бетонова джунгла, думата "инвеститор" в България е на път да се превърне в мръсна дума. Защото в немалко от случаите управляващите прикриват зад нея хора с нечисти интереси. Които не се спират нито пред европейски директиви, нито пред закони, нито пред елементарния морал, след като имат подкрепата на властта.

Неотдавна България обяви, че е сред отличниците, които са хармонизирали 100% законодателството си. На практика обаче изглежда, като че ли страната никога не е била по-далеч от европейските практики на управление. Как иначе да си обясним зигзагите на управляващите, които говорят едно, а правят друго? И отговарят с пълно мълчание по повод на флагрантни нарушения от страна на администрацията.