Вероятно никой вече не си спомня, но автор на любимия за политиците на власт израз "България - енергиен център на Балканите" е небезизвестният Александър Томов. Той го изстреля, когато бе вицепремиер от квотата на БСП в правителството "Димитър Попов", след като започнаха острите критики за ненадеждността на АЕЦ "Козлодуй". Тогава, в началото на 90-те, цял екип от учени от БАН се бе противопоставил на идеята за "Белене", а общественото възмущение се изля в екодвиженията, които я отрекоха. Но кабинетът на Сакскобургготски я отупа от праха и я заложи в правителствена стратегия с цена около 1.5-2 млрд. евро, която при бодрото й изпълнение от това правителство стигна някак "неусетно" към 7 млрд. евро. (Тази цена впрочем, за която също не е сигурно, че ще остане такава, прави целия вътрешен брутен продукт на страната от няма и 30 млрд. евро да изглежда като една тъжно скромна сума.)

Останала информация около проекта не съдържа нищо съществено освен пропаганда. Но днес, близо 20 години след лозунга на Томов, можем да се запитаме защо бяха задържани подобренията на ТЕЦ "Марица-изток" например. Битката за блоковете на "Козлодуй" изглеждаше епична, но страстите утихнаха бързо с възкресяването на проекта за "Белене". И този път нито еколозите, нито експертите, които не се умориха да повтарят, че е икономически необоснован, нямат шанс да бъдат чути нито от президента, нито от премиера.

В края на юни на специално свикания съвет за сигурността и двамата изтъкнаха, че "Белене" е един от приоритетите за осъществяването на лозунга за "балканския енергиен център". Президентът Първанов вече говори за реактори - хилядници, въпреки че със същата убеденост миналата година прие и Стратегията за ускорено икономическо развитие, изготвена от учени от БАН, в която черно на бяло се казва, че е неприемливо да се строят реактори с единична мощност над 600 мегавата.

"Белене" никога няма да бъде построена", беше казал дипломат от Европейския съюз, когато Симеон Сакскобургготски заяви през 2002 г. намерението си за строежа на втората атомна централа. Шест години по-късно тези думи остават валидни, доколкото още няма източници на финансиране освен Путин, за което министърът на икономиката и енергетиката съобщи в характерния си стил. Последна със свои средства се отказа да участва и структуриращата заема банка "БНП Париба" - само 10 дни след като президент и премиер единодушно заявиха, че "Белене" е приоритет. Специалисти смятат, че този отказ ще послужи като сигнал и за другите банки, които "Париба" всъщност трябваше да убеди да отпуснат кредити на НЕК за проекта.

При тези разходи прогнозираната цена на тока, произвеждан от централата, няма да бъде конкурентна на препълнения пазар, какъвто ще се окаже българският след 2015 г. при реализацията на всички планирани енергийни проекти дори без "Белене", допълват икономисти. Дори сега България разполага с излишни мощности - нещо, което не съществува никъде по света, а нормално резервът не бива да надвишава 15-20 процента.

Правителството обоснова строежа с прогнозен ръст на енергийното потребление от 3 на сто годишно, което според специалистите е преувеличено. Икономическият доклад на БАН от миналата година сочи, че то няма да е повече от 1.2 на сто.

Министърът на икономиката Петър Димитров заяви, че правителството ще поддържа цени, по-ниски от тези в европейските страни. Но цените в някои европейски страни за индустрията вече са по-ниски, при това чуждите предприемачи имат избор да купуват и от други доставчици. А независимите експерти нееднократно предупредиха, че пазарът и около България силно се стеснява и надали страната ще има възможност да изнася и да печели толкова, колкото сега се твърди в рекламната кампания за "Белене".

Всъщност самата идея за свръхпроизводство на енергия противоречи на европейското, а и въобще на съвременното разбиране за енергетика. Затова Европейската комисия лансира проект за проучване на влиянието на енергетиката върху икономиката под наименованието Cost Assessment of Sustainable Energy Systems (CASES) - "Оценка на стойността на устойчивите енергийни системи". В проекта участват експерти от 27-те страни - членки на ЕС, плюс Турция и Бразилия.

Проучването изхожда от разбирането за балансираност между енергетиката и околната среда, човешкото здраве и потребности. Защото реалната стойност на енергетиката е не само в производството и потреблението й, но и в балансираното й използване. Колкото повече се строи, толкова повече се увеличава цената на електроенергията. И колкото повече се увеличава цената, толкова по-малко може да се понесе от населението. Всичко това съсипва енергийната система като цяло. Затова в енергетиката вече се говори за сигурност, като в това понятие се включва и възможността на населението да плаща за енергията. НЕК гарантира на потенциалните инвеститори, че поне 15 години ще изкупува произведената електроенергия от "Белене", което си е вид преференция. Но за чия сметка? И сегашните цени затрудняват все повече хора и никой не може да гарантира, че утре тенденцията няма да се задълбочи още повече.

Държавата вече обеща да гарантира с 600 млн. евро заемите за строежа на централата. И само три дни след като "БНП Париба" се отказа да влага свои средства в проекта, Министерството на регионалното развитие и благоустройството издаде разрешително на руската компания "Атомстройекспорт", която подписа договор за доставката на технология и оборудването и строежа на бъдещите два реактора.

Последните развития показват, че харченето не само ще е голямо, но и на свободен режим - извън задължителните за всички други проекти правила. Оставените вратичките в Закона за обществените поръчки например позволяват българските подизпълнители в строежа на "Белене", които ще осъществят една трета от дейностите, да не бъдат избирани с конкурс. А за самата поръчка, която ще е за над 1.3 млрд. лв. и ще се възлага от руската "Атомстройекспорт", не се предвижда търг.

Оказа се също, че е одобрен списък от 50 потенциални подизпълнители и сред тях е консорциум, в който една от фирмите, свързана с един от замесените в скандала с източване на средства по САПАРД Людмил Стойков например, е получила пък без търг ремонта на сгради на площадката в АЕЦ "Белене".

С всичките си явни и скрити аспекти строежът на централата никога не е изглеждал по-далече от разумните решения, но пък е изключително подходящ, ако целта е да изиграе ролята на бездънна финансова каца.