Медийно досие: Белгийското председателство на ЕС
Досието "Белгийското председателство на ЕС" е подготвено от Иванка Даскалова, Международни отношения, 3-ти курс, УНСС. В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.
За подготовката на досието за белгийското председателство е използвана основно информация от досие на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник - EurActiv.
---
Белгия ще поеме шест месечното ротационно председателство на ЕС начело с временно правителство, оглавено от фламандския сепаратистки лидер Барт де Вевер.
Важни събития:
1 юли - начало на белгийското председателство на ЕС
7 юли – официално представяне на председателската програма пред Европейския парламент
28-29 октомври – среща на върха на ръководителите на ЕС с дневен ред иновационна политика и управление на икономиката
16-17 декември - среща на върха на лидерите на ЕС
31 декември – край на белгийското председателство на ЕС
Политическо резюме
Фламандската националистическа партия "Нов фламандски алианс"(НФА), осигурила си пълна победа в холандски говорещата част на Белгия по време на националните избори, проведени на 13 юни, си обезпечи повече власт, която да бъде делегирана на регионите в страната, където са разположени институциите на ЕС.
Победата на фламандския национализъм е съпроводена от голяма победа за социалистите във франкофонска Валония.
Изборите се провеждат след като партията Фламандски либерали и демократи реши да напусне правителството след полемиката между френски и холандски говорещите партии относно избирателните райони около столицата Брюксел (EurActiv 27/04/10).
Белгийският крал Алберт II нареди на министър-председателя Ив Льотерм да остане временно на длъжността си, докато се сформира новият кабинет.
| Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected]. Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант. |
Програма
Целите, определени от Белгия до голяма степен повтарят приоритетите, заложени от испанското председателство на ЕС през първата половина на 2010 г (EurActiv 09/12/09).
Окончателната програма на белгийското председателство е приета на 16 юни.
Социално-икономически въпроси – възстановяване на растежа чрез преодоляване на продължаващата икономическа криза с пакет от мерки за увеличаване на надзора на финансовите пазари, насърчаване на "зелени работни места", иновации и преход към "зелена икономика на знанието".
Социални въпроси – насърчаване на социалното сближаване чрез борба с бедността, подобряване качеството на услугите и на здравеопазването, включително и провеждането на пенсионна реформа.
Околна среда и промени в климата – преминаване към "зелена икономика", подготовка за предвидената за декември конференция за климата под егидата на ООН регулиране на данъчното облагане за подобряването на заетостта, енергетиката, транспорта и намаляването на вредните емисии.
Правосъдие и вътрешни работи – изпълнение на т.нар. Стокхолмска програма, стартирана през 2009г. по време на шведското председателство на ЕС, създаване на условия за взаимното признаване на съдебните решения.
Външни отношения – продължаване на политиката на разширяване на ЕС и изграждане на новия дипломатически корпус на съюза - Европейска служба за външна дейност (EEAS).
Очаква се програмата да остане непроменена дори ако новото правителство дойде на власт по време на председателството, защото тя е резултат от дълъг процес на преговори между федералното правителство, избирателните региони на страната и политическите партии от различните нива на правителството.
"В Белгия процедурата за одобряване на програмата за председателството на ЕС е почти като процедурата за одобряване на програмата за провеждането на националната политика" – заяви Оливие Шастел, държавен секретар по европейските въпроси в неотдавнашно интервю за EurActiv.
Управление на икономиката и еврото
Очаква се стабилността на еврозоната да бъде основната тема на срещата на върха на лидерите на ЕС на 28-29 октомври, когато президентът на Европейския Съвет Херман ван Ромпой ще обобщи окончателния доклад на неговата работна група за управлението на икономиката.
На срещата на върха през юни 2009г. вече бяха премахнати някои пречки след съгласието на лидерите на ЕС да приемат по-силно наблюдение и координация на националните бюджети след гръцката дългова криза. От 2011г. държавите членки ще представят данни за бюджета в Брюксел през първата половина на годината.
По настояване на Великобритания в крайното споразумение от срещата на върха е добавено, че ще се "вземат предвид националните бюджетни процедури".
В допълнение европейските лидери се споразумяха да разработят схема "за по-добра оценка на конкурентоспособността и появата на дисбаланси", което да даде възможност за ранното откриване на неблагоприятни тенденции.
Много дебати предизвиква и въпросът за санкции за страните с прекомерен дефицит. Тези страни подлежат на финансови санкции съгласно ревизирания Пакт за стабилност и растеж.
Страните от ЕС все още не са единни по въпроса за санкциите, тъй като някои се страхуват, че финансовите санкции само ще засилят икономическите проблеми (EurActiv 17/06/10).
Работната група на Ромпой ще разгледа дали регионалните фондове могат да бъдат инструмент за санкциониране. В същото време, френско-немското предложение за прекратяване правото на глас като вариант за санкция, среща хладен отговор от страна на другите държави членки. Нещо повече, толкова широкообхватни санкции ще доведат до необходимостта от промяна на договора за ЕС, към което някои страни членки с изключение на Германия проявяват интерес.
Френският президент Никола Саркози предложи прилагането на по-строги санкции за страните от еврозоната. Френската позиция обаче противоречи на немското становище, според което санкции трябва да се прилагат не само към страните - членки на еврозоната, но и към всички членки на ЕС. По настояване на германския канцлер Ангела Меркел Саркози се отказа от предишното си предложение икономическите въпроси да бъдат решавани само от 16-те страни - членки на еврозоната, и да бъдат обсъждани от секретариата на Съвета на министрите.
Немската позиция относно вземането на важни решения с пълно мнозинство на всичките 27 страни членки също е проблематична поради широките икономически несъответствия между тях.
Министър-председателят на Великобритания Дейвид Камерън оспори твърдението, че стабилността на еврозоната е в британски интерес, настоявайки лондонският икономически суверенитет да остане незасегнат от промените на ниво ЕС.
Германия и Франция настояват Европейската партньорска проверка на националния бюджет да не пречи на националните парламенти да изпълняват основната си функция, състояща се в одобряването на бюджета. Саркози изтъкна, че решенията за провежданата икономическа политика в Европа "не се взимат на федерално ниво и че "единодушното вземане на решения" важи на ниво държавни и правителствени ръководители.
Иновативна политика
Очаква се иновативната политика да бъде най-съществената част от програмата на белгийското председателство. Именно на този въпрос ще бъде посветена есенната среща на върха.
Европейските лидери ще обсъждат новия "План за изследвания и иновации" на срещата на 28-29 октомври, като акцент ще бъде поставен върху интелектуалната собственост, средствата за изследвания и иновативна инфраструктура.
Ролята на председателството
Оливие Шастел, държавен секретар по европейските въпроси заяви, че Белгия ще изпълнява "Лисабонския договор, само Лисабонския договор и нищо друго освен Лисабонския договор". Белгия ще съдейства максимално в изпълнението на задълженията на двата нови ключови поста – върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността и президент на Европейския съвет. Шастел обясни, че това означава, белгийското председателство да "седи на задната седалка" спрямо външния министър Катрин Аштън и президента на ЕС, Херман ван Ромпой, но винаги ще бъде на тяхно разположение, ако се наложи.
Междувременно, преговорите за съставянето на коалиция започнаха на 17 юни, когато крал Алберт II номинира Барт де Вевер да състави ново правителство.
"Нашата цел е да съставим правителство през октомври, когато ще започне наистина важната работа на председателството", каза Де Вевер след срещата си с председателя на Европейската комисия Жоже Мануел Барозу на 23 юни (EurActiv 24/06/10).
" Преходът няма да се отрази на ефективността на президенството", заяви той, като отбеляза, че сегашният белгийски министър-председател Ив Лъотерм, който ще оглавява временното правителство до съставянето на новото, го е уверил, че са предприети всички необходими действия за продължаването на председателството.
Елио ди Рупо, лидерът на социалистическата партия, който спечели изборите във франкофонската южна част на страната, също заяви, че желае преговорите да завършат "колкото е възможно по-бързо". Ди Рупо най-вероятно ще бъде следващият министър-председател на Белгия, тъй като социалистите заедно с техните фламандски колеги притежават най-голям брой места в новия парламент.
Де Вевер заяви, че е готов да отстъпи министърпредседателския пост на Ди Рупо, оказвайки по този начин натиск върху франкофонските партии да поемат пълна отговорност в преговорите за предстоящата държавна реформа, за която холандски говорещите партии настояват от години.
Де Вевер и Ди Рупо са се договорили да имат свобода на действията във всеки момент на преговорите, която ще се изразява в подробни планове за делегиране на повече правомощия на регионите, включително чувствителния въпрос за преосмисляне на изборната граница около белгийската столица Брюксел.
Защитата на френско говорещите малцинства трябва да бъде "ръководен принцип" в преговорите за разделението на избирателния район около Брюксел, предупреждават франкофонските партии.
Друга чувствителна тема е трансферирането на повече социално-икономически правомощия на регионите, за което настояват повечето фламандски партии. Но това може да се окаже трудно за преглъщане от по-бедната Валония, където нивото на безработицата е двойно по-голямо от това в по-богатия север.
Мнения
Стиван ван Хек и Питър Бърсънс от университета в Антверпен твърдят, че белгийското председателство на ЕС ще бъде до голяма степен незасегнато от местните политически вълнения. В становище, публикувано в EurActiv, те твърдят, че Лисабонският договор, приет през декември 2009, "е обезглавил ротационното председателство с въвеждането на постоянен президент - Херман ван Ромпой (който е белгиец), и на ръководител на външната политика - Катрин Аштън".
"Белгийският министър-председател и белгийският министър на външните работи ще имат по-малко европейска работа за вършене. Благодарение на Лисабонския договор те ще могат да посветят повече време на вътрешните работи на Белгия", казват Стиван ван Хек и Питър Бърсънс. Освен това само малка част от срещите на ЕС ще бъдат ръководени от федералното правителство на Белгия, като по-голямата част от работата ще продължи да бъде вършена от представителите на регионалните правителства. "Дори се твърди, че регионите ще се възползват от тази възможност да докажат, че те са повече в състояние да ръководят срещите на ЕС, отколкото колегите им на федерално ниво", твърдят експертите.
В заключение те заявяват, че които и партии в края на краищата да формират новото федерално правителство, "белгийската европейска позиция няма да се промени". Проевропейският консенсус все още е много силен и той е изразяван не само от традиционните партии, но и от регионалната Н-ФА, партията, която спечели изборите във Фландрия.
Пълното досие на EurActiv по темата: The Belgian EU Presidency