---

България се нарежда на второ място по обхват на Натура 2000 в ЕС след Словения. Защитената територия у нас представлява 34.3% от националната площ след последното разширение на мрежата от май т.г. Тя включва 118 защитени зони за птиците и 231 защитени зони за местообитанията.

По същото време в страната се организираха и протести срещу Натура от собственици на земи и местната власт. Много от тях изразяваха мнение, че мрежата е заплаха за икономическото развитие, ще повиши безработицата и миграцията, ще доведе до незаконно изсичане на горите и ще отнеме възможността на местните да се разпореждат със земите си.

В края на 2008 г. Българското дружество за защита на птиците подготви и изпрати на ЕП петиция с подробно описани "шестнадесет случая на вандализъм срещу Натура 2000 в България". Този документ има за цел да демонстрира липсата на зачитане на задълженията, поети по Натура 2000 от страна на предприемачите. Описаните случаи представят изграждане на крайбрежни комплекси, хотели, голф игрища и ски писти, извличане на пясък, чакъл и камъни, разработване на вятърни паркове на места, посещавани от прелетни птици, развитие на микро-ВЕЦ в защитените зони и свръхексплоатация на горите в страната за добив на дървесина. В документа става въпрос за райони като Калиакра, Рила, Пирин, Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа, Камчия, Русенски Лом и Бели Лом, Иракли и др.

Понастоящем към България има две отворени наказателни процедури от 2008: за непълно изпълнение на изискванията по Директивата за птиците (относно недостатъчното покритие на защитената зона на Калиакра) и за липсата на Оценки за въздействие на околната среда (ОВОС) при изграждането на няколко публични и частни проекти в зони, защитени по Директивата за местообитанията. 

Последните конфликти свързани с Натура бяха във връзка с проекта за златодобив на "Дънди прешъс металс" край Крумовград, проучванията за шистов газ на "Шеврон" в Добруджа, незаконните ски-писти над Банско на концесионера "Юлен" АД и проекта за изграждане на газопровода "Бургас-Александруполис",

Трудностите с Натура 2000 не са изолиран за България феномен. Почти всички държави-членки в началото на инициативата са изпитвали проблеми с определянето на необходимия обхват от защитени зони. Франция например е изминала дълъг път и дълги дела в Европейския съд в Люксембург преди да постави под закрила зоните за птиците. През 2002 г. тя е осъдена да обяви идентифицираните от орнитолозите в страната важни места за пернатите, но го е изпълнила едва 5 години по-късно под заплаха от финансови санкции. Така обхватът на птичите зони е набъбнал от 1,6 млн. ха на 4,6 млн. ха.

Полша, подобно на България, все още има проблемни райони с инвестиционни проекти в Натура места, причина за наказателните процедури, повдигнати срещу страната.

През май т.г. Белгия също бе осъдена от Европейският съд да заплати всички съдебни разходи по дело срещу нея, повдигнато от Европейската комисия (ЕК) за неспазване на изискванията по Директивата за местообитанията.

Пример за това по колко време се бавят делата за Натура 2000 е отворената през 2001г. процедура срещу Австрия за недостатъчното покритие на зоните за птиците и неадекватна защита на съществуващите, която завършва с окончателно решение едва през окт. 2010. Тогава Австрия е обявена за виновна по част от обвиненията, повдигнати от ЕК.

Опитът на природозащитната мрежа показва обаче, че включването на едно място в Натура 2000 не е достатъчно, за да бъде съхранено, и в крайна сметка природозащитата се свежда до волята на държавите.

31 декември 2006 – първоначална дата, до която Министерството на околната среда и водите трябваше да приключи с инвентаризирането и представянето на ЕС на списък от потенциални Натура 2000 места

Определянето на списък с местности по Натура 2000 зависи от всяка държава-членка, която трябва го предостави на ЕК за одобрение. 

Очаква се държавите-членки да поемат плащанията по управлението на Натура местата от тяхната територия. Все пак, за да помогне в този процес, ЕС е предвидил финансиране по програма Life, която е под управлението на Генерална дирекция "Околна среда" към ЕК. Има и редица други фондове на Общността, които могат да бъдат използвани за Натура 2000 места, като структурните фондове и агро-екологичните мерки.

От тази година ползвателите на земеделски земи в България, попадащи в зоните на Натура 2000 с издадени заповеди за обявяване, ще могат да кандидатстват за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 213 "Плащания по Натура 2000 за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013. Парите ще се изплащат за пропуснатите приходи и направени разходи от страна на земеделците за наложени забрани за земеделска дейност.

От 2007 г. насам финансирането на Натура 2000 е подсигурено чрез включване на целите й във вече съществуващите фондове на ЕС. Този интегриран подход  обаче, се оказва далеч по-неуспешен от очакваното. Проучване на IEEP от март т.г. показва, че бюджетното финансиране е крайно ограничено. Според проучването, размерът на отпуснатите финансови средства варира между 550 и 1150 млн. евро годишно, а прогнозираните нужди от финансиране на мрежата са изчислени на 5,8 млрд. евро годишно.

Еврокомисар по околната среда, Янез Поточник: "Натура 2000 е като застраховка "Живот", която запазва устойчивостта на природата и гарантира, че имаме здравословна връзка с околната среда, от която зависим."На 13 Януари 2010 при изслушване пред Европейския парламент той призна, че се е провалил в постигането на целите, поставени от стратегия "ЕС-2010" и обеща икономическите аспекти да са тясно обвързани с природозащитата в новата стратегия, което да доведе до по-ефективни мерки.За да мотивира необходимостта от такъв подход еврокомисарят приведе следния пример: "Според доклада "Икономика на екосистемите и биоразнообразието" (TEEB) инвестирането в опазване на биоразнообразието може да донесе икономически ползи на стойност 6 трилиона щатски долара до 2050г. От друга страна ако продължим досегашния ход на развитие, може да се изправим пред загуби от разрушението на екосистемите, равни на 2-4.5 трилиона щатски долара през следващите 50 години."

Френската евродепутатка от Зелената партия, Сандрин Белиеподчерта, че "истинската проверка на ангажимента на Комисията да спре загубата на биоразнообразие ще се състои в нейните предложения за промяна на отделните политики през тази година. Следващият бюджетен период на ЕС също ще е решаващ, тъй като ЕС трябва да се увери, че всички програми са съобразени с целите на опазването, а не на разрушаването на биоразнообразие."

Неправителствената организация "Европейско екологично бюро" (EEB) заяви, че на новата стратегия на Комисията ѝ липсва амбиция, особено по отношение на подобряване на състоянието на европейските защитени видове и местообитания, и на практиките на селското стопанство и рибарството.

По време на предварителната дискусия преди гласуването на "ЕС-2020" през юни т.г. Министърът на околната среда и водите Нона Караджовазаяви, че България няма да подкрепи стратегията или ще я подкрепи само ако целите, които бъдат заложени в нея, отчитат спецификите на индивидуалните държави-членки. Тя изтъкна, че ограниченията за развиване на идустриална дейност в зоните по Натура 2000 са тежък проблем за България. Става дума предимно за изостанали райони и тези ограничения рискуват да ги обезлюдят напълно, обясни Караджова пред екоминистрите от ЕС, като настоя за улеснено финансиране за създаване на работни места в Натура-зоните. Създава се едно силно негативно отношение към Натура сред местното население, допълни тя, като настоя ангажиментите на България по стратегията за биоразнообразието да бъдат отложени за 2013г. Възраженията ѝ не бяха приети и в крайна сметка тя също гласува в подкрепа на документа.

Жан-Франсоа Бракелан, шеф на правния отдел в Генерална дирекция "Околна среда" на посещение в България относно проверка по две текущи наказателни процедури в страната (за незаконно строителство в ски-зона Банско в Пирин и над Паничище в Рила) през април 2011: "Голям недостатък на българското природозащитно законодателство са ниските санкции, несъответстващи на груби нарушения като непозволено строителство в защитените зони".

На въпрос дали Натура 2000 е спомогнала за прекратяването на хаотичното строителство по морето и в планините Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt България (консултантска фирма по устойчиво развитие) отговаря: "Не […] То даже допринесе строителството значително да се увеличи, защото като част от ЕС България е по-надеждна за инвестиции. […] Кризата стопира този балон. Всъщност, не виждам защо Европейската комисия трябва да решава вътрешните проблеми на България. Те са на българската държава и общество – щом те позволяват тези неща да се случват, те ще се случват."