Щедра финансова перспектива пред България като пълноправен член на ЕС, достъп до около 7 млрд. евро за седем години от Кохезионния и структурните фондове... За част от потенциалните получатели на еврофондовете тези фрази все още звучат като нещо, което не се отнася до тях. През последните месеци Министерството на финансите проведе разяснителната кампания "Бъдете активни" за представители на местната власт, бизнеса и неправителствените организации (НПО). В рамките на инициативата бяха проведени над 20 семинара в големите градове на страната с помощта на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара и Центъра за икономическо развитие. Кампанията струва 2.250 млн. лв., близо 2500 души са посетили семинарите.

Резултатите, които организаторите отчетоха в края на кампанията, са, че тя значително е повишила информираността на бенефициентите и нагласите им за кандидатстване.

Каузата си заслужава, защото за разлика от предприсъединителните фондове, в които средствата бяха силно ограничени, а конкуренцията - голяма и субсидиите не стигаха за всички, сега всеки добре подготвен и информиран бенефициент има реалната възможност да получи одобрение на проекта си, обясни финансовият министър Пламен Орешарски.

В края на разяснителната кампания може да се обобщи, че потенциалните участници в процедурите

кога ще бъдат отворени програмите и какви разходи ще се признават за финансиране. Информация за усвояване на средства от еврофондове има достатъчно, проблемът е, че системата е мудна, смята Миглена Петрова, мениджър по продажби в "Господинов и синове" ООД - Добрич. Според нея документацията по проектите се обработва бавно в министерствата. Активност ще има, ако процедурите са максимално опростени, посочи тя.

Въпросът за готовността на администрацията при усвояването на средствата е на дневен ред от няколко години. Финансовият министър Пламен Орешарски неотдавна заяви, че е сигурен, че администрацията ще се справи, но за успешното усвояване на парите най-важна е активността на бенефициентите.

Основният проблем е, че дори механизмите да са разяснени, малко собственици и управители на фирми пишат проекти и все още не проявяват активност за привличане на европейски средства, смята инж. Румян Цонев, изпълнителен директор на "Момина крепост" АД във Велико Търново. По думите му в

отколкото с програми и проекти по еврофондовете.

На разяснителните семинари многократно е поставян въпросът за капацитета на фирмите да подготвят успешни проекти. Консултантската дейност е една от сериозните перспективи в усвояването на европейските пари, съветват от работодателските организации.

Информационните кампании бяха полезни повече за организациите на бизнеса, които вече имаха някаква предварителна информация, отколкото за самите предприемачи, е впечатлението на Иван Табаков, председател на Търговското-индустриалната камара във Варна. Той посочи, че голяма част от бизнеса не участва в семинарите и кампаниите въпреки отправяните покани. "Като цяло на представителите на малкия и среден бизнес все още не им е ясно за какво става дума, смятат, че еврофондовете не са за тях. Много ни е трудно да ги накараме да бъдат активни", допълни той. Бизнесът не е напълно информиран, но това не е недостатък толкова на информационните кампании, колкото на манталитета на предприемачите в България, смята Табаков.

Въпреки тези нагласи след провеждането на разяснителната кампания бизнесът посочи конкретните сфери, в които иска да кандидатства. Според регионалните структури на КРИБ в Източна България има голям интерес към инфраструктурни и проекти в областта на леката промишленост и селското стопанство. В региона на Русе предприемачите са проявили най-голям интерес към оперативните програми "Конкурентноспособност" и "Човешки ресурси", посочи Боряна Манолова, управител на "М Газ" ЕООД и председател на общинския съвет на КРИБ. Впечатленията на русенските предприемачи са, че на този етап са получили отговори на поставените въпроси за европейските фондове и начина за кандидатстване. "Интересът към семинара показва, че това е тема, която вълнува русенския бизнес. Предполагам, че има поне идеи и начални планове сред предприемачите", допълни тя. Препоръките към организаторите пък са подобен род инициативи да продължат, за да може бизнесът да има възможност да получава информация от първа ръка.

По време на кампанията мнението на работодателските организации беше, че усвояването на европейските фондове не трябва да бъде самоцел, а да се разглежда като инструмент за икономически растеж и синхронизиран с националните приоритети. Усвояването на фондовете е възможност за допълнително финансиране на проекти, които са стъпили на пазарните принципи, смятат от КРИБ. В противен случай ще се появят

които ще използват фондовете самоцелно и ще уязвят конкурентоспособността на икономиката, обясниха от организацията.

Бизнесът може да бъде пряк бенефициент по две оперативни програми - "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси". Като изпълнител и подизпълнител бизнесът може да се включи при ползването на средства от фондовете за подобряване и изграждане на инфраструктура и в областта на екологията. Цялата информация около процедурите за парите от ЕС може да се намери на правителствения интернет портал www.eufunds.bg.

Готовността за усвояване на еврофондовете се е увеличила на 69% от интервюираните бизнесмени, докато преди провеждането на кампанията този дял е бил 39%. Това са резултатите от проучване, направено от МБМД в периода между 28 май и 10 юни във всички областни градове. Анкетирани са 300 представители на малкия и среден бизнес, 100 представители на НПО, 100 души от местната власт,102 от консултантски организации и 100 журналисти. Преди старта на инициативата през март също беше проведено изследване при почти същите параметри. През март по-малко от една трета от представителите на бизнеса са оптимисти за ефекта от еврофондовете върху българската икономика. При второто проучване делът на оптимистите в тази група е вече 45%. Като основна трудност в процедурите бенецифиентите посочват тежките бюрократични процедури. По отношение на предпочитания начин за участие в структурните фондове повече от две трети (69%) от бизнеса посочва разработването на самостоятелен проект, докато предпочитаната форма за неправителствените организации и местните власти е проектът, разработен съвместно с друга организация. Този отговор дават 56% от НПО и 48% от представителите на местната власт.