"Сметката на парите за ромите е много трудна - в България има над 6 хиляди неправителствени организации, но малко от тях работят устойчиво и се задържат. Останалите получават пари за определен проект и когато той приключи, просто спират да съществуват. Така не може да се проследи и как са усвоени средствата. Говори се и за т.нар. "джипси индустрия", но нищо не може да се докаже..." Така директорът на програма РОМА към "Отворено общество" Мария Методиева описва финансирането на неправителствения сектор, който се занимава с ромска интеграция. Това мнение споделят повечето й колеги, работещи в неправителствения сектор.

Част от средствата все пак могат да се проследят. Според отчетите на институциите, които се занимават с проблема, за последните пет години са изразходвани 65 261 000 евро, тоест средно

Сумата включва парите по програма ФАР, част от които се управляват от Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси (НССЕДВ), средствата на "Отворено общество", безвъзмездна помощ от Европейската банка за възстановяване и развитие и бюджета на "Десетилетието на ромското включване".

Това е само видимата част от средствата, инвестирани в проекти за интеграция. Чуждестранни частни донори спонсорират още хиляди организации, които непрекъснато се създават или спират да съществуват. Откъслечна е и информацията за ромската общност, чиято интеграция би трябвало да се стимулира чрез пари и проекти. Ромите в България са между 400 000 и 900 000 - няма точна статистика, защото част от тях предпочитат се припознават като българи, турци или власи. Няма и данни колко от тях са безработни - според различни източници без работа са близо 90% от ромската общност. По информация на неправителствени организации до 70% от ромите живеят под прага на бедността, а 80 процента от тях нямат начално образование.

Държавната институция, която управлява част от средствата и проектите за интеграция, е Националният съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси (НССЕДВ) към Министерския съвет. Председател на съвета е министърът за политика при бедствия и аварии Емел Етем, членовете са всички зам.-министри, председатели на държавни агенции и неправителствени организации като национален ромски център "Св. Георги", Национален център на ромите в България и фондация "Надежда за ромите".

По отчетите на програма ФАР, от 2004 г. досега съветът работи с над 42 млн. евро, от които 9 млн. евро са бюджетно съфинансиране. Тези пари са насочени към два проекта - "Образователна и здравна интеграция с фокус върху ромите" и "Подобряване на положението и интеграция със специална насоченост към ромите". Първият проект е започнал през юни 2006 г. и целите му са до януари 2008 г. да се преработят учебните програми в смесените училища, да се преквалифицира медицинският персонал, който работи с етноса, и да се инвестира в материалната база на учебни заведения и в медицинско оборудване. До юли т.г. по проекта са доставени учебни материали в 19 области на страната, обучени са 50 здравни медиатори, а в някои райони е предоставена мобилна медицинска техника. Вторият проект е многогодишен, средствата по него ще бъдат усвоявани до 2008 г. Има три фази, всяка от които включва по три компонента: здравеопазване, образование и жилищни условия. Докато за тези проекти

вече има информация как са използвани парите по един от проекти, с които се е занимавал националният съвет. Инициативата "Интеграция на ромското население" е финансирана с 1 920 000 евро от програма ФАР и се изпълнява през 2004 г. Целта е повишаване на посещаемостта на ромските деца в училищата, подобряване на материалната база на учебните заведения в смесени райони, включване на роми в учителския състав и настоятелствата и изготвяне на законова рамка за антидискриминация.

В средата на миналата година Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" с център Велико Търново изготвя доклад, в посочва като неефективна реализация на част от проекта. Критиките им са по доставките на учебни материали, неясни критерии при подбора на училища и неправилно разпределение на средствата. Докладът посочва, че при доставките на училищни пособия една обикновена ножичка е струвала 3.47 евро при цени на българския пазар от 0.51 евро. Доставен е пластилин на цена 1.60 евро при стойност 0.13 евро в обикновена книжарница и акварелни бои за 3.26 евро при обичайна цена 0.35 евро. Бюджетът, отделен за доставки на училищни помагала, е 1.1 млн. евро, реализацията е на "Просвета АД" и "Комсет АД".

Критичният доклад на "Амалипе" е представен в Европейския парламент през октомври 2006 г., комисията за борба с корупцията в българския парламент също се самосезира, без да последват по-сериозни проверки. Председателят на център "Амалипе" Деян Колев поясни пред "Дневник", че целта на доклада не е да доказва корупция, а да покаже как

Той уточни, че националният съвет за сътрудничество (НССЕДВ) са определили тези цени. "В самия фиш на проекта са вписани тези високи стойности, пособията може да са с по-добро качество и да са купени от Германия например", допълни Колев. Център "Амалипе" се занимава с адаптиране на учебната програма и подпомагане на културни мероприятия, отчитат като успех въвеждането на свободно избираем предмет "Ромски фолклор" в 112 училища.

Голяма неправителствена организация с ясен бюджет е институтът "Отворено общество". Около 3% от централния бюджет на института е насочен към програма РОМА, като за последните пет години организацията на Джордж Сорос е отделила близо 500 хил. евро. Директорът на програмата Мария Методиева разказва за какво се харчат парите. Като успешен тя определи проектът "Управление на многообразието" - чрез него се съдейства на местната власт да събира детайлна информация за ресурсите и проблемите на етническите малцинства. "След това им помагаме да формулират програми за интеграция и да започват планове за действие. Важно е това да се свърши сега, защото общините трябва да знаят как да кандидатстват с проекти за средства от структурните фондове", обяснява Методиева.

Тя определи като проблемен друг проект, започнат миналата година. Целта му е институтът и здравното министерство да изработят препоръки към здравната каса за достъп на ромската общност до здравеопазване. Първоначално в министерството приели идеята много добре, даже искали да участват финансово, но после развитието спряло, разказва Методиева.

"Десетилетието на ромското включване" е международен проект с участието на 9 страни, които сътрудничат с донорите, най-големите от които са "Отворено общество" и Световната банка. Европейската комисия, Съветът на Европа и Програмата за развитие на ООН също подкрепят инициативата. Проектът започва през 2005 г. и целите му са подобряване на условията на живот на ромите в четири области - образование, жилища, заетост и здравеопазване. По време на българското председателство (юни 2006 г.- юли 2007 г.) отпуснатите средства по този проект са не повече от 128 хил. лв., като повече от половината са вноската в доверителния фонд. Първоначалната вноска на страната за включване в проекта е 20 хил. евро. Според експерти обаче дейността на комитета по декадата е неефективна. Успехите на инициативата у нас се изчерпват с провеждането на

сред над 260 представители на ромската общност в цялата страна. Целта е била хората да се запознаят с програмите за равен достъп до пазара на труда, социално осигуряване, както и с финансирането от европейските структурни фондове.

Миналата година икономистите Лъчезар Богданов от Industry Watch и Георги Ангелов от "Отворено общество" изчислиха, че ако в интеграцията на ромите се инвестират около 1 млрд. лева, положителният ефект за десет години напред ще е близо 22 млрд. лева. Остава въпросът как вложените пари да се управляват разумно, за да се постигне този ефект. "Процесът трябва да тръгне от долу на горе, в идеалния вариант решението би дошло, ако всички седнат на една маса и мислят в една посока", подсказва Мария Методиева от "Отворено общество".

---

Над 1 млрд. лв. за десет години са предвидени за построяване на 30 хил. жилища за ромите и за ремонт на други 40 хиляди. Делът на държавата е над 500 млн. Лв., останалата част би трябвало да дойде от структурните фондове на ЕС. Това предвижда одобрената от правителството през 2005 г. национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите. Финансирането ще се осъществява чрез бюджета на министерството на регионалното развитие. Според доклада на министерството за 2007 г. по стратегията са осигурени 10 млн. лв. от бюджета, с които 22 населени места с ромско население, имат кадастрални карти и регистри. За 2008 г. се очаква отпуснатите бюджетни средства да са около 15 млн. лв. В министерството досега са постъпили около 80 искания от 41 общини за финансиране на проекти за техническа инфраструктура на обща стойност 18.5 млн. лв.