Иновативният бизнес има нужда от повече канали за финансиране

В края на януари бе обявено създаването на Регионален фонд за финансиране на иновациите и приложните изследвания в Североизточния регион на планиране (СИРП). Той е един от инструментите за реализирането на Регионална иновационна стратегия, която трябва да бъде осъществена до 2020 г. Координаторът по проекта, финансиран по VI рамкова програма на Европейския съюз, е "Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна" (РАПИВ). Една от целите на фонда за иновации е да подпомага фирмите чрез поемане на частта за съфинансирането на инвестиционните проекти, одобрени по структурните фондове на ЕС. Димитър Радев е изпълнителен директор на РАПИВ и ръководител на проекта. |
Кои са основните приоритети в Регионалната иновационна стратегия (РИС) на Североизточен район за планиране и стратегическите цели?
- Преминаването от индустриална икономика към икономика на знанието и включването в глобалното информационно общество може да се осъществи само с провеждането на последователна политика на национално и регионално ниво за ускоряване на структурните реформи. Тяхна цел трябва да са иновативността и конкурентоспособността. В тази връзка Регионалната иновационна стратегия на Североизточен район за планиране, която беше приета от направляващия комитет по проекта, залага като стратегическа цел именно изграждането на ефективно работеща иновационна система в района. Тя трябва да се основава на специфичните ресурси и дадености на района, трябва да способства за опазване на околната среда и подобряване на енергийната ефективност, като същевременно развива информационното общество. Успоредно с това, въпреки регионалната насоченост на стратегията и отразяването на спецификите на района, в нея е заложено изпълнението на европейските политики по иновации, чрез прилагане на публично-частното партньорство. Стратегическите приоритети за иновативно развитие на района, чрез които ще се акцентира върху отделни аспекти на иновативния процес са три. Това са развитието на иновационния потенциал на българския североизток, развитието на съществуващата и изграждане на нова проиновационна среда, която да бъде в подкрепа на предприемачеството и иновациите, както и развитието на човешкия потенциал в района и изграждането на иновационна култура.
Според обявените планове РИС трябва да бъде осъществена в периода 2008 - 2020 г. Бихте ли маркирали основните етапи на тази реализация?
- През първия период от 2008 до 2010 г. са предвидени за реализация 29 проекта, насочени към насърчаване на предприятията за активно участие в иновационния процес. Пак през този период трябва да бъде повишена тяхната конкурентоспособност и компетентност по отношение на иновациите и предприемачеството. Активизирането на процеса за цялостно развитие и повишаване на иновационната култура в района е друг сегмент от реализирането на стратегията в посочения период. Той ще бъде съчетан с планирането и изграждането на липсващите звена от иновационната структура. За целта са заложени 7 пилотни проекта, чиято реализация ще положи основите на ефективна иновационна система.
През втория период, от 2011 до 2013 г., са предвидени за реализация 31 проекта. Основният акцент тук пада върху цялостното развитие на про-иновационната инфраструктура и култура при поощряване на иновативните процеси в предприятията. Третият период до 2020 г. е индикативен и предвид на неговата дългосрочност са предвидени периодични актуализации на план за действие, като първата актуализация се извършва след 2 години. Предвидените за изпълнение 16 проекта през този етап са продължение на стартираните през първите два периода.
Какви ще са конкретните стъпки за планираното развитието на иновационна култура, ценностна система и среда у нас?
- Конкретните мерки за повишаване на иновационната култура и развитие на човешкия ресурс са насочени към адаптирането на образователната система към потребностите на регионалната икономика и разширяването на възможностите за обучение. Една от тях е обучението през целия живот, повишаването на квалификацията и подобряването на управленските и иновативните умения. Изключително важно е и набелязването на мерки за преодоляване дефицита на квалифицирани специалисти, необходими за регионалната икономика и др.
Конкретните стъпки за развитието на иновационна култура са промоцирането на успехите и обменът на опит в областта на иновациите, създаването на регионални форуми, панаири, конкурси и изложения, както и модернизацията на системата от специалности в средните професионални гимназии. В системата на средното и висшето образование е необходимо включването на специалности с ново съдържание, които да отговарят на нуждите на регионалния бизнес. Обсъжда се развитието на мрежи за обучение и насърчаване на обучението през целия живот, обученията по иновационни практики, технологичен трансфер, иновационен мениджмънт и др. От приоритетно значение е и привличането на квалифицирани специалисти в предприятията, основаването на фонд за насърчаване на младите квалифицирани специалисти и най-вече картографирането на потребностите на бизнеса от човешки ресурси в региона. Именно на тази база ще бъде организирана подготовката на специалисти и разработването на регионален план за обучение и повишаване на квалификацията на специалистите в региона.
Не е ли фатално изоставането в отношението на образователната ни система към потребностите на регионалната икономика и разширяването на възможностите за обучение.
- Подобна оценка е твърде силна. Съществува разминаване, но то не би могло да се определи като фатално. Образователната ни система предоставя специалисти, чиято подготовка бива оценявана от бизнеса по различен начин, но същевременно се разчита именно на тези специалисти за развитието на фирмите. Проведените проучвания показват, че предприятията посочват липсата на квалифицирани специалисти като пречка за внедряване на нови производствени и организационни технологии на трето място, веднага след високите финансови разходи и липсата на финансов ресурс за развойна дейност.
Извършените анализи от експертни групи в десет сектора на регионалната икономика също определиха като основен проблем липсата на квалифицирани кадри и липсата на подготвен човешки ресурс в определени сектори. За съжаление тенденциите са за продължаване и задълбочаване на тези процеси. Наред с отрицателните демографски тенденции като фактор, обуславящ тази липса, е фактът, че образователната ни система изостава от развитието на бизнеса и съществуващите потребности от квалифициран персонал и специалисти. При условие че образователната система и държавната администрация не реагират адекватно за адаптиране към съществуващите нужди на регионалната икономика от специалисти, тогава тези тенденции биха придобили фатални измерения. Необходимо е включване на нови специалности в средното и висшето образование и насърчаване на предприятията за привличане на квалифицирани специалисти, както и за общи действия от страна на бизнеса и образователните организации.
Един от пилотните проекти на РИС е създаването на регионален фонд за финансиране на иновациите и приложните изследвания. Как ще бъде финансиран той и как ще бъдат разпределяни средствата в него?
- Този проект цели създаването на един от предвидените инструменти за финансиране на иновации, познати в световната практика. Сред останалите са фондове за рисков и стартиращ капитал, гаранционни фондове и мрежи от т.нар. бизнес ангели. Всеки един от инструментите е предназначен да задоволи потребността от финансови средства на определен етап от развитието на фирмите. Преди всичко за създаването на подобни фондове се разчита на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013". В нея има заложени средства за създаване и подкрепа на подобен род финансови инструменти. Участието на частния бизнес в лицето на мощни предприятия, както и на администрацията в лицето на общините, също ще бъде вариант за частично финансиране на подобни фондове.
Разпределението на средствата ще става на конкурентен принцип чрез кандидатстване с проекти пред съответните мениджърски екипи на фондовете и оценката им от експертни съвети. Предвидено е също екипите в създадените фондове, заедно с подготвените експерти и специалисти в посредническите организации, като бизнес инкубатори, иновационни и технологични центрове, да оказват съдействие за подготовка на проектите.
Какви ще бъдат преките ползи за бизнеса от създаването на фонда?
- Преките ползи за бизнеса от създаването на серията финансови инструменти и фондове се изразяват в увеличен достъп до финансов ресурс, конкретно насочен към определени потребности. На всеки етап те ще бъдат пораждани от жизнения цикъл в развитието на фирмите - от възникването на идеята, през стартирането на предприятие, неговия растеж и зрелост.
Друга пряка полза ще бъдат повишеният обем и видовете финансови услуги, които ще бъдат предлагани на място в региона, а не от базирани в столицата организации. Това ще повиши шансовете за достъп и успех за усвояване на средства при кандидатстване. Наред с това ще се повишат качеството и професионалното ниво на предлаганите услуги, което ще е от пряка полза за обслужването на бизнеса и за неговото развитие. Той ще получава адекватни на потребностите му услуги, при това в съответствие със съществуващите световни модели за проектно финансиране на бизнеса.
От друга страна, развитието на финансовата инфраструктура, насочена към проблемите на рисковите проекти, за каквито са считани иновациите, също ще подобри шансовете за успех и ще повиши конкурентоспособността на фирмите чрез подкрепа за разработване и внедряване на иновации.