Неправителственият сектор в помощ на администрацията

Неправителственият сектор отново е в ход по оперативните програми. На 10 март бяха обявени новите покани по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), две от които са изцяло насочени към структурите на гражданското общество (СГО) - неправителствените организации (НПО) и социално-икономическите партньори.
И по двете покани се кандидатства за 100% финансиране на проектите от страна на оперативната програма, съфинансирана от Европейския социален фонд. Става дума за процедурите "Гражданското общество - повече идеи за прозрачност и достъпност на държавната администрация" (Приоритетна ос I: Добро управление, Подприоритет 1.2.: Прозрачна и почтена държавна администрация ) и "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество" (Приоритетна ос II: Управление на човешките ресурси, Подприоритет 2.3.: Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество).
Срокът за изпълнение на проектите е 12 месеца
а крайният срок за подаване на проектните предложения е 25 април 2008 г., 17.30 часа.
Първата покана е насочена към подобряване работата на самата държавна администрация и по нея се предвижда да бъдат подкрепени дейности на неправителствени организации като проучвания, разработване на препоръки за повече прозрачност в дейността на администрацията, правила, наръчници, провеждане на информационни кампании и обучения.
Втората покана е насочена към самите НПО и нейната цел е да подпомогне неправителствения сектор да бъде по-ефективен партньор на държавната администрация. И тук ще бъдат подкрепяни обучения, наръчници за подобряване на работата на СГО с държавната администрация, въвеждане на добри практики на партньорства между тях и разработване на анализи в областта.
По двете покани допустими партньори са централната, областните и общинските администрации, а по втората - и органите на съдебната власт.
Кандидатства се само по едно направление
Правилата в насоките за кандидатстване по двете покани са идентични, като обаче потенциалните кандидати трябва да имат предвид, че не могат да кандидатстват с проекти и по двете направления. Според експерти в областта това изискване е положително, тъй като така кандидатите ще могат да съсредоточат усилията си в една област при подготовка на предложения и организиране на дейността си. От консултантската агенция "Консулто България" обаче предупреждават, че това изискване важи и за партньорите, т.е. ако една областна администрация е партньор по проект по първата схема, тя не може да бъде такъв по друг проект по втората схема.
Формирането на партньорствата е и първият момент, където трябва да внимават кандидатите по тези две покани, предупреждават от "Консулто България". Според насоките за кандидатстване: "При одобряване на проекта кандидатът и партньорите поемат ангажимент за подписване на Споразумение преди сключване на договора. То включва: дейностите и разходите, които ще се извършват от партньорите; начина на отчитане на дейностите и разходите и на уреждане на финансовите отношения между бенефициента и партньорите". Консултантите обаче съветват такова споразумение да се направи и подпише още при подаването на проекта, за да не се усложняват отношенията между партньорите в момент, в който вече трябва да действат по изпълнение на проекта си.
Максималната субсидия е 390 хил. лв.
Вторият важен момент при настоящите схеми е свързан със субсидията по проектите. И при двете процедури за структурите на гражданското общество минималната субсидия за проекта е 100 хил. лв., максималната - 390 хил. лв. Тя е определена от управляващия орган на ОПАК като процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща минимална помощ, т.нар. de minimis. При нея важи правилото за натрупване и за три години тя не трябва да надвишава 200 хил. евро независимо от формата, целта и източника на помощта.
Когато по процедурата кандидатстват СГО, които не извършват допълнителна стопанска дейност, тяхното финансиране по ОПАК няма да се третира като минимална помощ. Те могат да кандидатстват за максималния размер на финансиране, дори да са получавали досега други помощи. Ако обаче неправителствените организации извършват някаква стопанска дейност, която може да бъде подпомогната от помощта, правилото de minimis ще важи и за тях. Тук е оставено на самия кандидат да прецени и декларира дали субсидията по ОПАК би могла да има връзка с неговата стопанска дейност. Когато някои от дейностите в проектното предложение подпомагат стопанската дейност на кандидата, при калкулирането на тавана за допустимата минимална помощ само те се вземат предвид.
Тук успешните кандидати трябва да имат предвид и още едно недостатъчно ясно представено в насоките условие. Става дума за правилото за генериране на приходи по проекта. От "Консулто България" предупреждават, че то не се прилага, когато се прилага правилото de minimis, но това не е посочено ясно в документите. Този момент трябва да се има предвид вече при изпълнение на самия проект и отчитане на разходите и приходите по него.
Ако проектното предложение предвижда генерирането на приходи при изпълнение на проекта, тези приходи не остават за кандидата. Те се приспадат от окончателното плащане по проекта. Ако обаче бенефициентът е декларирал, че за него ще важи правилото за държавната помощ de minimis, при отчитане на проекта той трябва да се обоснове, ако има направени приходи, че те трябва да останат за него.
Третият основен момент, където могат да възникнат неясности още при самото кандидатстване, са допустимите разходи по проекта. По-конкретно става дума за т.нар. финансиране по допълващ начин. В насоките е отбелязано, че 10% от общия размер на средствата по всеки проект могат да бъдат използвани за финансиране на дейности, намиращи се извън обхвата на помощта от Европейския социален фонд и попадащи в обхвата на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Такива разходи са например за закупуването на оборудване, софтуерни програми или строително-ремонтни дейности.
В същото време тези разходи са посочени в графата "Недопустими разходи". Тъй като изключението за 10% не е добре пояснено, това противоречие би объркало повечето кандидатите.
Важното в случая е, че в крайна сметка такива разходи са допустими в рамките на 10%, но трябва да бъдат добре обосновани. Освен това, ако ги включат в бюджета си, кандидатите трябва да направят справка с правилата на друга оперативна програма, тъй като изискването е тези 10% да са в съответствие с правилата за допустимост на разходите по оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г.".
Като плюс по настоящите покани консултантите отчитат публикуването на методика за оценка на предложенията, където е посочено не само какво ще се взима предвид при оценка на предложенията, но и колко точки се дават за всеки елемент. Съветът на консултантите е потенциалните кандидати да направят справка с методиката още преди подготовката на предложението, за да не останат впоследствие неприятно изненадани.
Полезни връзки: ОПАК http://opac.government.bg Страница на МФ за структурните фондове http://www.eufunds.bg |