След няколко отложени старта на 17 април официално започна дългоочакваната Програма за развитие на селските райони. Вече се приемат проекти по първите две мерки от нея - 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" и 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".

Бюджетът по първата мярка е 102 млн. евро, а по втората - над 1.040 млрд. евро. От Държавен фонд "Земеделие" обещават, че до началото на юли ще бъдат отворени всичките мерки от програмата, предвидени за тази година.

Таванът на субсидиране по мярката, насочена към младите земеделци, е 25 хил. евро. Големият плюс тук за разлика от другите мерки е, че има 50% авансово плащане. Това улеснява получателите и премахва нуждата от банково кредитиране за изпълнение на проекта. Друг плюс е, че по тази мярка Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще предоставя безплатни консултантски услуги като изготвяне на бизнес план, попълване на необходимите документи и общи съвети за кандидатите.

Според експерти от Business Solutions Box някои от условията усложняват процеса на кандидатстване. Такова например е условието кандидатите по тази мярка да са регистрирани през последните 14 месеца преди кандидатстването. Така може да се наложи например прехвърляне на собственост на роднини и/или приятели. Освен времевите и финансовите разходи тук става дума и за гласуване на доверие, коментираха от Business Solutions Box.

Подобни неудобства може да постави и другото условие по мярката - кандидатите да са физически лица или еднолични търговци. Демотивиращо според консултантите е и условието кандидатите да имат средно специално образование по земеделие или да са минали задължителни курсове (предвидени по мярка 111 - професионално обучение).

Мярката за модернизиране на стопанствата е известна в професионалните среди като "малкия САПАРД". Това се дължи, първо, на големия бюджет и на факта, че дава възможност за купуване на дългосрочни материални активи (ДМА). Друг плюс на тази мярка е, че по нея се финансират стандартизация и маркетингови проучвания. Това е важно, защото без някои стандарти (като ISO 22000) земеделските производители няма да получат достъп до пазара.

Едно от условията за получаване на субсидии по тази мярка е минималният размер на обработваемата площ. Той трябва да е 1 ха или 0.5 ха за трайни насаждения и лозя. Затруднението тук евентуално е, че хектарите не са типична мерна единица за България и хората се объркват.

Според експерти от "Дегри консултинг" другите два проблематични момента са свързани с покриването на евростандартите и с реализацията на биопродукцията. За нашите земеделци например е трудно да покрият стандарта за хуманно отношение към животните, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Що се отнася до биоземеделието, в момента в България има под 100 сертифицирани биопродукта. Това се дължи на факта, че цената на сертифицирания биопродукт става тройна и не отговаря на стандарта на живот у нас. По тази мярка приоритет ще се дава на земеделските производители от по-малките и изостанали райони.

Засега към тази мярка няма особено голям интерес. Това е неправилно, защото по-голямата част от стопанствата в България са именно полупазарни - продукцията се използва за задоволяване на собствените нужди, а излишъкът се продава. Целта на мярката е увеличаване на продукцията, така че производителите да излязат на пазара. Очакванията са по мярката да кандидатстват около 25 000 стопани. Финансирането е по 1500 евро годишно до изчерпване на ресурса. Едно от ограниченията тук обаче е неадекватно за българската реалност. По време на 5-годишния период на финансиране, бенефициентите не трябва да навършват 60-годишна възраст, в противен случай финансирането се преустановява. В България голяма част от т.нар. полупазарни стопанства се стопанисват именно от застаряващи хора. Тоест, както и по мярка 112 "Млад фермер", е възможно на бенефициентите да им се наложи да прехвърлят собственост, което би могло да бъде сериозен проблем.

Тази мярка отново е насочена към полупазарните стопанства - целта е те да се окрупнят в организации с минимум седем члена. Изискването е потенциалните членове на тези организации да са регистрирани като 1) земеделски производители или 2) по Търговския закон. По този начин производителите ще имат възможността да договарят колективно по-изгодни цени. Освен това с окрупняването се постига затварянето на цикъла производство-съхранение-реализация, тъй като се избягва веригата от прекупвачи. Финансирането е за 5 години, като първата и втората година таванът на финансиране е до 100 хил. евро, а за следващите - до 50 хил. евро. Таванът на финансирането е 1.5 млн. евро за целия период.

Подпомагани сектори по тази мярка са зърно, технически култури, вино и биопродукти. Участниците трябва да са от един бранш, като изключение правят секторите "Плодове и зеленчуци" и "Хмел". Проблематично би могло да бъде нивото на съфинансиране по мярката, което е едва от 40 до 60%. Възможно е на бенефициентите да им се наложи да ползват т.нар. мостово кредитиране от банка.

Независимо за коя мярка става въпрос съветът на експертите е да се кандидатства за субсидии до 2009 г. Дотогава и НССЗ ще осигурява безплатни консултантски услуги на бенефициентите. Експертите препоръчват на тези, които са твърде малки (икономически), да мислят в посока окрупняване и/или преход към други култури. Въпреки всички проблеми по тази програма има много и добри възможности.

Най-положителното е, че всяка мярка е "врата" към друга мярка, твърдят експертите.