Брюксел на практика вече въведе мониторинг върху изразходването на еврофондовете
Забавянето на транспортни проекти, след като Европейската комисия (ЕК) спря средствата заради съществуването на конфликт на интереси в управлението на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", може да причини на България загуби, надхвърлящи 280 млн. евро. Това показват изчисленията на експерт от комисията, който е специалист по усвояването на средствата от ИСПА в България и отговаря за структурните фондове в страната. Той обясни, че Брюксел няма да вдигне ветото върху парите от ИСПА, предназначени за пътния фонд, до края на годината. Дотогава няма да бъдат финансирани и проекти от структурните фондове. Още в писмото, с което Еврокомисията поиска запор на няколко инфраструктурни проекта, финансирани от ИСПА, Брюксел препоръча на българските власти да не сключват договори с пътния фонд, преди да се решат проблемите с управлението му.
Брюксел очаква България да предостави план за действие, чието приложение ще проследи в следващите месеци, и едва след като се увери, че пътният фонд функционира нормално, ще поднови финансирането на проекти по предприсъединителната програма ИСПА. "Искаме да видим какво ще решат българските власти и как работи новата система - това отнема време", обясни експертът. Според него "на теория проверката не пречи на започването на проекти от структурните фондове, но на практика плащанията няма да започнат, преди Брюксел да се увери, че във фонда всичко е наред. Той допълни, че българските власти могат да започнат подготовка на транспортните проекти, тъй като забавянето засяга само европейското им финансиране.
Забавянето обаче ще стане причина България да загуби част от средствата по оперативна програма "Транспорт" за 2007 и 2008 г., тъй като инфраструктурните проекти отнемат много време за подготовка и изпълнение. Според изчисления на експерта от Еврокомисията
загубите могат да възлязат на една трета от 990-те милиона евро
на които пътният фонд е бенефициент до 2013 г. Сумата е почти равнозначна на цялото финансиране до 2013 г. за три от шестте приоритетни проекта на правителството в областта на пътната инфраструктура - Е79 Видин - Монтана, Кърджали - Подкова, връзката на магистрала "Хемус" със софийския околовръстен път, уточни експертът. Забавянето на проектите се утежнява и от правилата, по които се отпускат средства по оперативните програми. За изпълнението на всеки договор, сключен до 2010 г., страната има на разположение четири години, като се включва годината на одобряването му. За договорите, сключени между 2010 и 2013 г., обаче този срок намалява до три години. Това означава, че България не само ще пропусне финансиране през първите две години от програмния период, но и ще остане със значително по-малко време, за да реализира проектите, сключени след това. Оттук и големият реален риск да не може да усвои голяма част от полагащите й се средства за транспортни проекти. От Министерството на финансите неофициално също коментираха, че забавянето на изпълнението на проектите може да причини на България финансови загуби.
Пътната инфраструктура не е единствената критична област. Железопътната инфраструктура, която също се финансира от оперативна програма "Транспорт", страда от сериозно забавяне на проекти, както и проектът за софийското метро и за подобряване на условията за корабоплаване по вътрешните водни пътища, уточни експертът от ЕК. "Единственото успокоение е, че проблемите бяха регистрирани рано в програмния период 2007 - 2013 г., това означава, че все пак ще има реализирани проекти и няма да се налага да се връщат вече похарчени пари", обясни източникът.
Комисията няма предпочитания за това как ще бъде преструктурирано управлението на пътния фонд и дали той ще премине под контрола на Министерския съвет, обясни източникът от ЕК. Брюксел смята, че фондът не трябва да се превръща от бенефициент в управител на средствата за пътен транспорт, тъй като това ще засили риска от нередности и непрозрачност, допълни той. Вчера вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че до 15 юни специално създадена експертна група ще направи предложения за промени в нормативната уредба, свързани с преобразуването на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" в специална административна структура към Министерския съвет. Тя допълни, че германски експерт ще подпомага ръководството на фонда най-малко една година.
Според източник на "Дневник" в ЕК обаче съмненията за слабо управление на еврофондовете в България няма да изчезнат скоро. По думите му министерствата по регионално развитие, транспорт и финанси, както и местните власти нямат реална стратегия за развитие, нито достатъчни познания за това как се изготвят качествени проекти и обществени поръчки. "Освен това ние
от ЕК натискаме администрацията за по-добра координация
тъй като обикновено всяко от различните звена стои и чака другите да действат, когато възникне проблем",обясни експертът. Като отговор на ситуацията и след регистрираните случаи на корупция и конфликт на интереси ЕК въведе механизъм за мониторинг на структурните и Кохезионния фонд в България, отбеляза експертът. Брюксел наблюдава всеки етап от процедурите за обществени поръчки, а българските ръководители на фондовете трябва да го информират как възнамеряват да харчат бюджета си от фондовете през настоящата и следващата година. Те са длъжни да изготвят и анализ на цената и резултатите от всеки проект. Високопоставен източник от Министерството на финансите коментира, че уникалният по рода си мониторинг от ЕС върху усвояването на отпуснатите средства все пак е нещо положително, защото ще пречи на опитите за злоупотреби.
Прокуратурата си намери три успеха за пред ЕС Три дела - успех за прокуратурата, които трябва да бъдат отчетени от ЕС в предстоящия през юли мониторингов доклад на Европейската комисия, изброи вчера зам. главният прокурор Христо Манчев. "Например срещу бившия зам.-директор на ГДБОП Иван Иванов на 30 май беше внесен първият обвинителен акт. Ден преди това имахме осъдителна присъда от 3 години затвор срещу бившия директор на агенция "Рибарство и аквакултури" Ерман Занков. Срещу бившия шеф на "Топлофикация - София" Валентин Димитров са внесени два обвинителни акта и една присъда от 5 години затвор. Това са все постижения", заяви Манчев. Според него обаче в доклада на ЕК ще има критики за борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Премиерът Сергей Станишев изрази от своя страна надежда в документа ЕС "да отрази както проблемите, така и успехите на България". Според него е наивно да се смята, че за кратко време могат да бъдат разрешени всички проблеми в МВР и предупреди, че ще има и други доклади, предаде БТА.Европейската комисия най-вероятно ще препоръча продължение на механизма за наблюдение на България и след 2009г., когато се очакваше той да приключи. Причината е, че реформите не са достатъчно бързи и няма да има време за резултати до края на този период, каза източник от комисията. Български дипломатически източник потвърди тази информация и добави, че продължението на механизма е "реална вероятност, която ще бъде загатната в предстоящия доклад на комисията през юли". Според него, окончателното решение за това ще бъде взето догодина. Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова запозна вчера българските евродепутати с очакванията за доклада и с настроенията в отделните държави членки към ефективността на реформите в областта "Правосъдие и вътрешен ред". "България е с най-нисък процент на наказателните процедури в рамките на ЕС, на второ място сред страните членки по хармонизация на законодателството и с добри икономически показатели", посочи Грънчарова. |
Започна проверка и по САПАРД Експерти от Еврокомисията пристигнаха вчера в България за проверка по извършените плащания по Схемата за единно плащане на площ, съобщи "Фокус". Одитът ще продължи до 13 юни. Следващата седмица пък се очаква да бъде направена проверка и на акредитацията на Разплащателната агенция. Вицепремиерът Меглена Плугчиева ще се срещне в петък с еврокомисарите по разширяване Оли Рен и по земеделие Мариан Фишер-Бьол, за да обсъдят мерките, които България е предприела, след като Брюксел спря средства по предприсъединителните програми САПАРД и ФАР. Срещите са били поискани от Плугчиева, казаха от ЕК. Все още се очаква потвърждение дали тя ще разговаря и с генералния секретар на комисията Катрин Дей. |