ОЛАФ е най-често използваното съкращение в последните дни. Поводът е докладът на Европейската служба за борба с измамите за нарушения по програма САПАРД, който "изтече" към медиите от български източници. А причината - писмото на шефа на службата Франц-Херман Брюнер, което го придружаваше и в което се казва, че влиятелни сили в правителството и институциите нямат интерес да бъде наказан никой от групата на Людмил Стойков - разследван за нарушения и дарител на предизборната кампания на президента Георги Първанов.

ОЛАФ води 19 разследвания, свързани с България, и предварителни проверки по още 56 случая.

Освен че разследва измамите със средства от европейския бюджет в европейските институции, държавите членки и трети страни, с които Европейският съюз има финансови отношения, службата координира националните власти в борбата с финансовите измами и им оказва техническа помощ. Тя заедно с Европейската сметна палата е институцията, която защитава финансовите интереси на ЕС. Крайните решения обаче на ниво европейски институции зависят от Съда на Европейските общности, а при разследванията в страните членки последна дума имат националните съдилища. Според решение на Европейския първоинстанционен съд от 2002 г. информацията, изпратена от ОЛАФ на националните власти, няма обвързващ правен характер, а "всяко по-нататъшно разследване или съдебно производство е отговорност единствено и изцяло на националните власти".

Въпреки че разследванията му са изцяло експертни, ОЛАФ често дава оценки, които могат да сесметнат за политически - например коментари за качеството на сътрудничеството с националните власти, за да стимулира страните да действат по сигналите, които им подава. Такъв, изглежда, е и случаят с България.ОЛАФ е една от младите европейски институции и съществува от юни 1999 г. - няколко месеца след оставката на Европейската комисия на Жак Сантер, който беше принуден да напусне поста заради слаб контрол и дълбоко вкоренени проблеми във финансовото управление. Създаването на служба за борба с измамите е една от първите задачи на Романо Проди като председател на комисията.С увеличаването на европейския бюджет и все по-стриктните правила за финансовото му управление значението на службата нараства. Днес ЕС струва на всеки свой гражданин 235 евро на година и институциите смятат ОЛАФ за гарант пред гражданите за отговорното харчене на парите им. Бюджетът на ЕС - 129.1 милиарда евро за 2008 г., се управлява до голяма степен от страните членки - едва 12% от средствата са пряка отговорност на институциите на ЕС. Затова за Брюксел е важно, че има служба, следяща как националните правителства изразходват бюджета. Освен това аферите все по-често се развиват впо няколко държави (случаят "Людмил Стойков" например, където измамите бяха засечени в България, Германия и Швейцария) - тук ОЛАФ е мост за сътрудничество между разследващите институции на страните членки.От самото си създаване службата има статут на отделна институция, но е здраво обвързана с Европейската комисия и най-вече с комисаря по бюджета. При разследванията обаче ОЛАФ е напълно независим, а отговорност за всяко разследване носи генералният директор Франц-Херман Брюнер. Според европейското право той не може да получава инструкции или да се поддава на натиск от която и да било страна членка или институция. Службата му има достъп до финансовите документи на страните членки, както и право на мнение по проектите за европейско законодателство в областта на данъчното облагане, методите за борба с измамата и превантивните мерки срещу административни нарушения.Под ръководството му работят над 300 души, повечето са експерти в Дирекцията за разследвания и операции - основното звено на институцията. То включва бивши полицаи, експерти, привлечени от митническите, данъчните и съдебните служби на страните членки, специалисти по борба с измамите и експерти по национално и европейско право.Независимостта на ОЛАФ обаче понякога е поставяна под въпрос. Сред критиците на службата е холандският евродепутат Пол ван Байтенен, бивш служител на Еврокомисията, който доби известност с ролята си за разкриване на измамите, довели до оставката на комисията "Сантер". В интервю за "Дневник" през април Ван Байтенен каза, че не вярва на ОЛАФ: "Резултатите от дадено разследване зависят много от отношенията между ръководството на ОЛАФ и националните власти. Това ме кара да се съмнявам в независимостта на разследванията на ОЛАФ." Европейската сметна палата пък се съмнява в правото на ОЛАФ да управлява европейски фондове.