Президентът на Румъния Траян Бъсеску във вторник обяви, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще отпусне на страната заем от 1 млрд. евро, които ще бъдат използвани предимно за съфинансиране на проекти за модернизиране на инфраструктурата и насърчаване на конкуренцията, предаде агенция Медиафакс, цитирана от БТА. Изявлението, което дойде броени дни преди неделния парламентарен вот, се оказа в съзвучие с щедрите предизборни обещания на всички румънски политически сили, разчитащи на места в следващия парламент.

Подобряването на пътната инфраструктура, която е от ключово значение не само за по-нататъшното икономическо развитие на страната, но и за привличането на нови чуждестранни инвестиции, е сред основните приоритети както на близката до Бъсеску Демократично-либерална партия (ДЛП), така и на управляващата Националнолиберална партия (НЛП) и на социалдемократите, формиращи главната опозиционна сила в момента. Засега именно те водят в предизборните социологични прогнози, набирайки подкрепа от 35%. На второ място с 32 на сто се нарежда ДЛП, следвана от партията на премиера Калин Попеску Търичану, за която биха гласували 21% от румънците.

Амбициозните планове както на управляващите, така и на опозицията за изграждане на близо 1000 км нови магистрали, които да свържат Румъния с основните транспортни коридори в ЕС до 2013 г., се определят като твърде оптимистични от повечето експерти, посочва Ройтерс. По предварителни прогнози реализацията им ще струва годишно между 4 и 6% от БВП на страната, а с оглед на надвисналата заплаха от рецесия и риска от спад в чуждите инвестиции заради световната финансова криза подобно харчене е на практика нереалистично, смятат анализатори.

В момента в Румъния има едва 270 км функциониращи магистрали, а близо половината от жп линиите са в плачевно състояние. По данни на Световния икономически форум страната заема едно от последните места в света по качество на пътищата си. Въпреки това повечето мащабни проекти за развитие на пътната инфраструктура са на практика в застой. Магистралата "Трансилвания", която трябва да свърже Румъния с Унгария, се строи вече четвърта година, но до момента от нея има едва 9 км. Проектът за обновяване на основната жп връзка между Букурещ и Черно море, започнал през 2006 г., пък закъснява с половин година. Според бившия министър на транспорта Раду Берчану властите са сред основните виновници за ситуацията. "Всеки мащабен проект изисква поне 5-7 години, за да даде резултати, а досега нито едно правителство не е пожелало да харчи големи суми за инфраструктурата заради опасения, че успехите ще пожъне следващият кабинет", посочва той.