Текстове в Наказателния кодекс водят дотам, че злоупотреби с милиони евро от фондовете на ЕС се наказват само с глоба до 5 хил. лв. Това обясни прокурорът Божидар Джамбазов от спецзвеното за разследване на злоупотребите с европейски средства. Той обясни, че наказанията по специалните текстове в НК за санкциониране на престъпления с еврофондовете предвиждат до три години затвор. Това автоматично води до освобождаване от наказателна отговорност на виновните при първо провинение.

Тогава и съдът, и прокуратурата са длъжни да наложат само глоба. Максималният й размер по закон е 5 хил. лв.Прокуратурата не може да наложи забрана на източилите еврофондове да пътуват в чужбина, защото престъплението се води леко. Друг проблем е, че незаконно придобитото не може да се отнема в полза на държавата, обясни Джамбазов. Тези проблеми са били поставени още миналата година на среща с бившия премиер Сергей Станишев, но не е имало реакция. Затова сега от прокуратурата се надяват управляващите да направят спешни промени в Наказателния кодекс.

При злоупотреби с еврофондовете прокурорите не могат да използват други текстове в НК, тъй като принцип в правото е, че има ли специална норма, се прилага тя, а не по-общите. Има случаи, когато съдът връща дела или отказва да ги образува заради такова нарушение, обясни Джамбазов. Ниските санкции, от които недоволстват прокурорите, са в чл. 248а и 254б от Наказателния кодекс. Това са нови текстове, приети по времето на тройната коалиция - през 2005 г. и 2006 г. Според първия текст до три години затвор и глоба до 5 хил. лв. заплашват всеки, който представи неверни сведения или затаи такива, за да получи средства от еврофондовете. Другата норма гласи, че който използва не по предназначение получени европари, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Понякога прокурорите използват разпоредбата в НК за документна измама, която, в случай че е свързана с европейски средства, предвижда до 10 години затвор. Не всички случаи обаче отговарят на тази норма, тъй като има строги изисквания неверният документ да е основание за плащане. Масовите злоупотреби с фондовете обаче стават чрез предоставяне на фалшиви оферти, а те не са основание за плащане, и така автоматично попадат в хипотезата на твърде либералните чл. 248а и 254б от НК, обясниха прокурори.

Проблемът възниква ясно при разследванията за единното плащане на площ. Там прокуратурата установи стотици случаи на хора, които са заявили обработваема земя, за която им се полага финансиране от ЕС, в пъти повече от реално притежаваната. Фермерите обаче не подават декларация, за да попаднат по ударите на закона, а само сведения. Така единственият текст, който отговаря на деянието им, е чл. 248а от НК.

Доскоро правосъдният министър Маргарита Попова беше шеф на на спецзвеното за разследване на измамите с евросредства и е наясно с тези проблеми. Именно нейният екип ги повдигна за първи път през ноември 2008 г. пред Станишев. Попова вече заяви, че едно от първите неща, с които ще се заеме, са поправки в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, с които да се облекчи разследването на престъпленията с еврофондовете. Зам.-председателят на групата на ГЕРБ Искра Фидосова, която отговаря за законодателните промени и оглави парламентарната правна комисия, не беше открита за коментар.

Новият шеф на спецзвеното в прокуратурата Ангелина Митова съобщи, че само за месец с колегите й са приключили десет случая - внесени са два обвинителни акта и едно споразумение за злоупотреби по образователната програма "Леонардо да Винчи", два обвинителни акта, три предложения за освобождаване от наказателна отговорност и две споразумения по САПАРД. Искам да подчертая, че при споразуменията изричното условие е парите да бъдат възстановени, каза Митова. Тя припомни, че заради закона за амнистията не подлежат на санкция чиновниците, извършили престъплението "неумишлена безстопанственост" преди 1 юли 2008 г.